Преглед на тенденциите в културата от началото на 90-те години на ХХ в. досега направи Иван Гранитски в началото на открита дискусия на тема „Как да съхраним самобитността на българската култура в общоевропейското пространство?”, чийто куратор е той.
Гранитски изтъкна, че в резултат на обърканата политическа обстановка, в която нито лявото политическо пространство е истински ляво, нито пък дясното – дясно, текат негативни тенденции в културата и образованието. Държавата все повече се оттегля от тях и оставя развитието им да се определя от свободния пазар.
Още в началото на 90-те са се откроили две тенденции сред правещите културен продукт – ориентираните към българската традиция и т. нар. соросоиди, обърнали поглед към чужди модели, с които да заменят нашите традиционни.
Иван Гранитски посочи, че държавите-членки на Европейския съюз покриват територията на Западната римска империя, в която в древонстта загубата на идентичност е довела до загуба на идеали, а от там и до мъчителен разпад. Според куратора на дискусията, географското място на България й определя такова на изток от Рим, но поради протеклите политически процеси, тя се е оказала в организацията на западните страни.
Като правилна позиция Иван Гранитски посочи тази на Унгария, в която правителството на Виктор Орбан провежда протекционистична политика спрямо националната култура на тази държава. Това е правилно, защото в новата Римска империя, на която прилича Европейският съюз, всяка култура, не само малка, но и голяма, би се обезличила.
Той посочи още, че българските политици от периода на т. нар. преход, не са успели да вникнат в историческите традиции и натрупвания на българската култура, която е наследник на няколко големи такива, развивали се още от дълбока древност по нашите земи. Тъй като съвременните българи са наследници на тези култури, то нашите държавни ръководители са длъжни да направят необходимото, за да запазят това наследство.
Голяма грешка се е оказал отказът от национална и историческа принадлежност, който е бил обвързан с влизането в Европейския съюз. Според Гранитски, дори организацията да продължи да съществува в сегашната си форма, а това надали ще стане, отказът от нашата култура ще продължи да бъде грешка, защото в крайна сметка ще я загубим.
Резултатите вече са налице – новите поколения са функционално неграмотни, потопени са единствено в електронните средства, които, въпреки плюсовете си, пречат на мислещия човек да се развива.
По думите на Гранитски, България се сблъсква с почти апокалиптичен сценарий на унищожаване на нейната култура, за чието осъществяване е била доведена организацията „Отворено общество“. Според него, това е изпитан трик за денационализация на културите. В резултат България е на път да се превърне в страна от Третия свят, която губи своята идентичност.
В тази ситуация бъдещето на българите е да бъдат нископлатени черноработници, както у нас, така и в чужбина. Последната, припознавана като спасение, е само мираж на такова, защото предлага успех на единици, а чужденците не биват приемани от обществата в другите държави, като жертва на това стават не само емиграните първо поколение, но и децата им.
Затова е и измано твърдението на западноевропейските страни, че отварят пазара на труда си, където добре приети са основно лекарите, на които също се плаща по-малко отколкото на западните им колеги, а за останалите, с малки изключения, е отредена ролята на нископлатени работници, извършващи неквалифициран труд.
За да прекъсне изброените негативни тенденции в развитието си, обществото трябва да се събуди и да накара политиците да видят, че България върви по лош път. Ако това не случи, само след 10 години държавата ще е по-зле дори от страните от Третия свят.
