На Велики четвъртък не се работи женска работа.Единственото, което се прави, е да се боядисат яйцата. Първото боядисано трябва да е червено, вярва се че то предпазва от зли сили. С него стопанката прави кръстен знак по челцата на децата, а после и на всички останали.
През нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му. Във велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Той е разпнат.
На този ден по стара традиция се боядисват не по-малко от 40 на брой яйца, събрани по време на целия пост.Те се багрят с червена боя, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят.
С първото алено яйце бабите търкат челцата на малките деца и ги благославят: „Да сте червени и здрави като дядо Великден!”. Него оставят пред иконата. Пазят го до следващия Великден и вярват, има магическа сила да пази хората от зли сили, да гони градоносни облаци и гарантира здраве и берекет. Широко разпространено сред българите е поверието, че в полунощ на Велики четвъртък небето се отваря и душите на всички мъртви слизат на земята. В тяхна чест жените приготвят обредни питки.
В четвъртък вечер в църквата се служи утреня на Велики Петък. Свещениците изнасят кръста от олтара. Извършва се помазване на болните с елей, който лекува душата, а от там и тялото. Чистият четвъртък или Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица.
