ИНТЕРВЮ

Опозицията обръща внимание на проблемите, свързани с безразборното строителство и съсипването на природата до момента, в който влязат в управлението, после спират да ги вълнуват тези неща, казва Радостина Ценова от фондация "Биоразнообразие".

Фондация "Биоразнообразие" е създадена като българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието още през 1994 г. Сдружението е работило няколко години по райони като Странджа, Ропотамо, Добруджа, Централен балкан, Пирин.

По-късно швейцарската агенция се оттегля от България и българското участие става водещо във фондацията. Тя основно работи за опазване на защитени територии и видове.

Интервю на Даниела Георгиева

- Г-жо Ценова, според вас какво трябва да се случи, за да се спре безразборното строителство у нас?

- На първо място трябва да се спазва законът.

Въпреки че вече влезе в сила Законът за черноморското крайбрежие виждаме, че на много места не се прилага и спазва. Такова е положението и със закони като този за защитените територии например, които не се зачитат от инвеститорите. Ако започне да се прилага законът в пълната му сила има някакви шансове. Но все още в България това е най-големия проблем, години наред държавата се опитваше да хармонизира законодателството с еврпейското, но фактът, че законите не се прилагат ни поставя в същата позиция, както преди десет години.

- Какво зависи от екологичните организации? Въпреки борбата, която се води резултатите на инвеститорите се постигат и строителството продължава. В един момент цялата ви битка изглежда обречена срещу тях.

- В някои моменти наистина сме доста обезверени, защото не един случай, в който да вложим всичките си усилия, да се обединим, да го разрешим , да стигнем до край. След всеки един случай, дори ние да постигнем някакъв успех, идва нов. Както беше миналото лято със Странджа, който беше един успешен случай, малко или много процесите намалиха темпото си поне, но не са спрели напълно.

Не се стигна до фатален изход. В много от ситуациите ни е доста трудно. Това, което ни дава някакъв шанс и надежда са европейските институции. В този момент те са единственият механизъм за въздействие върху нашите институции, вече не останаха никакви други средства. Ние работим с българските съдилища, подаваме сигнали до прокуратурата, водим дела и нищо. Изглежда, че те са единствените, които все още успяват да сплашат българските инвеститори. Макар че това, на което сме свидетели през последните месеци – докладите  на европейските органи, мен лично ме обеззверяват. Може би и този механизъм ще загуби остротата си, защото у нас като че ли всичко е сбъркано. Те за всяко едно нещо могат ли да се хванат, защото ние отвсякъде имаме проблеми и обърнати механизми.

Другото, което ни дава смисъл да продължим е това, че хората в България вече започнаха да изпитват нетърпимост към всичките тези ужасни неща, които се случват с българската природа. По начало българинът има по специално отношение към природата, независимо че много години се е приемало, че това е даденост. Факт е, че на хората наистина им писна това безумие, което се случва по Черноморието и по планините и затова те самите започнаха да се активизират. Миналата година специално със Странджа хората бяха тези, които успяха да променят ситуацията, не толкова нашите усилия, колкото фактът, че много млади хора се събраха на едно място и показаха, че има обществена нетърпимост към тези процеси.

- Не смятате ли, че битката с инвеститорите трябва да се води на друго ниво, за да се случва наистина нещо и да се променят нещата ?

 - Може би да, например със сформирането на партии с такива екологични цели, които да предлагат промени в законодателството. Защото за жалост в повечето от случаите ние сме губещите, тоест българската природа. Много малко са ситуациите, в които нещо успяваме да постигнем. Не можахме да се преборим за Камчийски пясъци, която териротрия беше защитен и в последствие заменена, както и много други подобни случаи и сега започва да се строи там. Опитваме се да привлечем общественият интерес и да се следи какво става, защото от Държавната агенция по горите, ДАГ продължават да твърдят, че заменките са изключителен благодат за държавата едва ли не. Тези механизми заобикят пазара  и се взимат ценни земи на непазарни цени.

До края на юни беше срокът, в който трябваше да се внесе новият законопроект за горите. Ннадявам се това да е добър за всички страни вариант.

-  От къде се финансира вашата организация „Биоразнообразие” и въобще екологичните сдружения, защото в пространството се появяват слухове, че някои от екоорганизациите получават средства от разни фондове, а всъщност в замяна нищо не се прави и проблемите остават и изглеждат нерешими?

-  Специално за организацията, в която аз работя и тези, които познавам по-добре мога да кажа, че финансирането наистина е един от сериозните ни проблеми. В началото на демокрацията имаше много фондове и програми,  но с развитието на всички тези демократични процеси у нас, те се насочиха към други държави, които са по-нуждаещи се, за да ги подкрепят.

Ние например 15 години бяхме финансирани от един швейцарски фонд. Те бяха решили, че България има нужда да бъде подкрепяна в усилията й, за да опази своята природа. За съжаление от януари 2008 швейцарската агенция преустанови спонсорирането в България, тъй като вече сме член на ЕС и ни оставиха да се оправяме както намерим за добре.

По скоро проблемът ни на нас неправителствените органицзации е, че голяма част от усилията ни отиват, за да търсим финансиране. 

В никой случай основната ни дейност не е да правим акции, да провеждаме всяскакви подобни дейности, защото ние имаме друга основна дейност, като например спасяване от изчезване на дивата коза, зеленият пояс и т.н.. Така че няма донор, който да дава пари за протести и за такива акции и наистина всяка една от нашите организации е много затруднена да осигури средства, както и хора и време за провеждането на такива действия и много често от това губи нашата рутинна работа, защото непрекъснато в България изскачат случаи, за които трябва да се действа на пожар. Защото само след няколко месеца териоторията вече е изчезнала, няма я.

Финансирането е тема, която много често опитват да компроментират. Да кажат пред обществото, че вижте ги екоорганизациите взимат пари само за да вредят на имиджа на определени фирми и компании. Няма такова нещо. Ние сме организации, регистрирани в обществена полза и нашите отчети са публично достояние, всеки може да влезе в сайта ни и да види за какво са похарчени парите.

- Колко са еко-организациите у нас и знаете ли за такива, които само се представят за защитици на природата, а всъщност създават лошо име на екологичните институции?

- Страшно много са, поне над 500. Те са няколко групи, едните са малки, местни организации, другите са национално представените , които се опитват да действат и на някакви други нива като законодателно например. Има и много други новосформирани организации, еколози и природозащитници и в последно време се получиха много манипулации.

Емблематични в този смисъл са тези „Зелени патрули” на Амадеус Кръстев - една организация, която по никакъв начин не се вписва в нашата представ за природо- защитна организация. Те са организация, за която се знае, че набира средства от горски стопанства, че могат да бъдат наети за някакви определени акции, което удря върху нашия имидж. После всички ни слагат под един знаменател. Другото, което е доста актуално в момента са и политическите партии, свързани със зелената идея. Миналата година се появи „Зелена България”- партия, която едва ли не си приписа заслуги за случая „Странджа”.

Сега колегите от НПО-тата сформират една нова политическа партия  „Зелените”, защото хората се убедиха, че колкото и мръсна дума да е политиката в България, това са тези, които правят промените и няма как да стане иначе.

- Аз не съм сигурна дали това е начинът да се преборим, но би трябвало да се опита. Ние пробваме различни варианти, например свързваме се с депутати от опозицията, защото само те ни обръщат внимание, за да можем да внесем промени в законите, да алармираме и подаваме сигнали. Но всичко това не е достатъчно, защото докато са опозиция ние сме важни за тях, в момента, в който влязат в управлението, спират да ги вълнуват тези неща. Ние имаме много разочарования от „Зелената партия”, която е логично да защитава природата в България, но не се получава това на пракитка. Тези процеси са толкава трудни, че аз мисля, че докато определена партия набере някаква сила и влияние може да не остане нещо за защитаване.