Заглавието въвежда директно в темата: Турция иска "Южен поток" да минава през нейна територия, ако ЕС се възпротиви на проекта тръбата да изпълзи през България. Турция се възползва от това, че сме с изути гащи по въпроса с газовия проект и търси къде да застане по-изгодно. Турция е кандидат за ЕС. Тя настоява все по-упорито да бъде приета в ЕС. Ще стане външна граница на Евросъюза и ще спечели милиони от това.
И с европроектите ще се справи, а доматите й вече няма да са част от стоката по пазарите ни, а ще ги залеят, нищо че са като силиконови. Дюнера ще смени сандвича, няма да има и дела за радикален ислям. Нито спорове за вакъфските имоти - сещате се защо.
Турция винаги се е славила със своята дипломация. Анкара не се вълнува от мнението на Брюксел за "Южен поток", защото има свои интереси. Щом е изгодно тръбата да мине през нейна територия - ще мине, а дипломацията й ще убеди Европа, че така трябва. Няма да попречат протести, екоактивисти и природозащитници. Повечето турци ще са съгласни, защото ще има нови работни места, а в държавата ще влязат едни пари, които ще се трансформират я в пенсии, я в здравеопазване и образование. А може и в оръжие. Турция има втората по големиа армия в НАТО и с нея всеки се съобразява. Когато навремето турски части влязоха и окупираха Кипър, както днес руски Крим - никой в Брюксел не каза и дума. Не било много хуманно, не било по правилата, но си затраяха и Северен Кипър съществува и до днес.
Кримските татари онзи ден се обърнаха не към друг, а към Анкара за помощ срещу евентуално нашествие откъм Русия. Те вярват, че Москва ще чуе думата на Анкара. И са прави. Москва със сигурност ще чуе и предложението за "Южен поток". А ние ще останем отново само с ваксата и четка в ръка...
Европейската комисия и шефът й Барозу досега не са казали нищо по въпроса. Няма и да кажат. Най-много еврокомисарят Йотингер, преди да сдаде поста, да промълви, че Турция не е член на съюза и може да взима самостоятелни решения. Истината е, че дори Турция да бе член на ЕС, тя пак щеше да вземе това решение. Защото защитава интересите си. Както го правят Англия, Франция, Германия, Италия, Полша, Чехия, Испания, Гърция и пр. Но не и ние. В България все още темата за "Южен поток" е на ниво "тези са против, а другите - за". Които са против заявяват, че всички останали са болшевики, съветски агенти, продажници, мръсници, родоотстъпници и прочие сволоч. "Честните демократи", както се наричат противниците на ЮП, са платени и то добре и не се интересуват какви са нуждите и интересите на населението. Те имат по-висша цел - да проповядват религията на неолиберализма и да я налагат с всички средства. С всички. Това го знае всяко дете. Които са за проекта обаче, вместо да отговорят с аргументи и факти, мънкат и се обясняват като ученички, спипани да пушат трева в тоалетната.
Трябваше Турция да поиска "Южен поок", за да се светнем, че от тръбата има голяма полза. Иначе Анкара не би изхабила и една дума по темата, бъдете сигурни. И ще ни измъкнат проекта изпод носа, а ние ще останем с пръст в устата и с висящия въпрос в съзнанието: България бедна турска провинция ли е или ще стане такава скоро?...
Не се стряскайте. Навремето цар Иван Шишман станал стотник в турската армия след падането на българското царство, що ние да се тревожим за някакво си присъствие. Опитвахме с оста Рим - Берлин - Токио - оказа се, че сме изтеглили късата клечка. После заложихме на СИВ и Варшавския договор - не проработи. Сега опитваме с НАТО и ЕС - пак не върви; ставаме все по-бедни и все по-бедни. От Москва ни искат в Евроазийския съюз, но офертата повече плаши, отколкото привлича. Засега. Затова може да се окаже, че под крилото на Турция ще имаме повече шансове. Съдбата на народите понякога е доста причудлива и с неочаквани завои, ако съдим по гражданската война в Украйна. Разпадът там може да се окаже заразителен като птичия грип.
Разбира се, че последното изречение има за цел да ви ядоса. Ядосайте се най-после, нищо че са празници и салатата ухае божествено, а агънцето цвърчи във фурната. Да си размърдаме мозъците и да почнем да защитаваме интересите си. Пред Брюксел, Москва, Вашингтон, Лондон, Анкара, Скопие... Нямаме какво да губим, защото нищо не ни остана. Една гола чест, което въобще не е сигурно... Да почнем да воюваме за победа, а не за оцеляване. Това е последният ни шанс. Победа, не оцеляване.
Борис Петков
