Габриел Гарсия Маркес, един от най-почитаните и влиятелни писатели на Латинска Америка през ХХ век, почина в Мекссико на 87 години, съобщи мексиканската преса, цитирана от "Ройтерс", а малко след това новината потвърди в профила си в "Туитър" Фернанда Фамилиар, говорителка на неговото семейство.
Преди десетина дни той бе настанен в болница в столицата на Мексико с обезводняване и инфекция на белите дробове и отделителната система. След това обаче той бе изписан и лечението му продължаваше у дома.
Най-известните по света произведения на Габриел Гарсия Маркес са "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975) и "Любов по време на холера" (1985).
През 1982 г. Габриел Гарсия Маркес бе отличен с Нобелова награда за литература.
Роден е на 6 март 1927 г. в Аракатака, Колумбия, известно като банановото пристанище на Карибско море, но прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико. Баща му е фармацевт. В ранното си детство е отгледан от своите дядо и баба. Дядо му - полковника, е и изкусен златар. Вместо приказки, Маркес е закърмен с военни истории от гражданската война. Баба му пък му разказва истории за духове, суеверия, поличби и свръхестествени явления. Когато е на 8 години, дядо му умира и той е отведен да живее с родителите си. За него в началото те са чужди хора. В лицея, където започва да учи, пише хумористични поеми и рисува карикатури. Получава прякора „Старикът“ от съучениците си, защото е прекалено сериозен и няма атлетична фигура. Завършва училище през 1946 г., след което записва право в Колумбийския университет в Богота, но сърцето му го влече към журналистиката.
През 1950 година скъсва окончателно с правото и се посвещава на литературата. Той така и не завършва висшето си образование. Започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник „Ел Еспектадор“ (El Espectador).
Първата му голяма творба е „Разказ за едно корабокрушение“ („Relato de un náufrago“). Тя излиза в подлистници през 1955 г. и описва историята на едно истинско корабокрушение. Историята е следната - през 1955 година военният кораб Калдас потъва заедно с целия екипаж, остава жив само Луис Алехандро Веласко, който успява да оцелее 10 дни в открито море на сал. При завръщането си на сушата, той разказва на журналистите, че потъналият военен кораб е пренасял контрабанда със знанието и покровителството на правителството. В резултат на всичко това Веласко е уволнен, а Гарсия Маркес е изпратен като кореспондент в чужбина в Рим. Завръщането му в Колумбия е рисковано и той започва да пътува из Европа - Париж, Барселона, след това и в други краища на света - Каракас, Ню Йорк.
Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици.
