АКТУАЛНО

Отговорът е много простичък: където басейнът е най-дълбок. Може да е 2.50 м, може и да са 5 м. При всички положения обаче скоковете се правят от кулите, предназначени за тази цел, което крие опасни рискове от удавяне.

Лятото не само е сезонът на дините, а и времето, през което всички ученици са във ваканция. Едно от най-яките забавления отколе си остава плажът в някой от басейните из столицата. Родителите дават парички, колкото за вход и за евентуален обяд с мисълта, че хлапетата отиват на сигурно място с водни спасители, охрана и добра организация. Отиват на работното си място със спокойствието, че синчето или щерката ще се плацикат само на по-плитките участъци в басейни. Уви обаче нещата стоят другояче. Тийновете още с прекрачването на прага на басейна се насочват към кулата за скачане, под която на сянка се препича спасител заедно със своята колежка. Именно пред техния поглед хлапетата, които са без родителски надзор, правят луди скокове от 5-метрова височина в 5-метрова дълбочина. Това само по себе си звучи доста опасно и дори безразсъдно. Такава беше и ситуацията в един от столичните басейни, където Frognews.bg стана свидетел на традиционната гледка. В случаен разговор с един от барманите разбрахме, че тази практика била нормална, защото хлапетата можели да плуват. Даже някои идвали тук да се обучават в скокове. Странно обаче защо при обучението нямаше нито един обучаващ с тях. Единствените отговорни лица в случая, двамата спасители, се занимаваха с далеч по-интересни неща от това да вардят плувците, като сваляне на мадами по монокини или бутане на гаджета в басейна. Обикновено на тази възраст учениците са във фаза „гледай, маце, какъв скок ще направя, скивай какви мускули дялам във фитнеса” и пр. Колкото и да вярваме в плувните им възможности, в умът ни се прокара известно съмнение за регламентираното им къпане на такава дълбочина. Затова звъняхме на всички телефони, които са дадени от Водноспасителната служба към БЧК в София и във Варна, за да ги попитаме за отношението им към този въпрос. Никой не вдигна. Единственият телефон, който отговори, беше този на БЧК в Търговище, откъдето ни каза, че подобно безотговорно отношение „спасител – деца”, освен, че е абсурдно, но дори и опасно. И ако не дай си Боже (както най-често си казваме напоследък в България) нещо се случи, то именно спасителите ще са тези, които ще носят отговорност. Остава ни единствено отново да се молим на Бог, да чукаме на дърво и на глава, да си дърпаме ушите и да стискаме палци, за да не стават инциденти. За сега единствените мерки, които явно могат да се предприемат, са тези.

Васил Василев