На 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание. То е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки неуспеха си, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение, тък като изправя българския въпрос на световната политическа сцена.
Любопитно е, че при подготовката на въстанието българите много искали началната дата да е Великден. Тогава той се падал на 16 април, което било прекалено рано и подготовката за бунта не е могла да бъде завършена. Затова били предложени други дати, сред които друг знаков за българите празник – Гергьовден, който по стар стил се празнувал на 23 април.
Според исторически сведения жертвите на турската армия по време на въстанието са около 70 000 души. Още преди края на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души.
Макар и незавършил с военен успех, Априлското въстание постига друга своя основна цел - народният бунт срещу репресиите и лишението от свобода намират силен и небивал отзвук в Западна Европа и Русия.
Захарий Стоянов описва паметния момент, когато в Панагюрище главните апостоли – Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов и самият Стоянов получават писмото от копривщенския пратеник в присъствието на членовете на Панагюрския революционен комитет:
- Писмо носим от Каблешкова, подписано с кръв - отговориха няколко души от комисарите.
Едри сълзи като дъжд потекоха от очите на всинца ни: всички в един глас извикахме:
„Бунт! На оръжие!“ После Бенковски се хвърли върху П. Бобекова, който произнесе най-напред думата въстание, целуна го по устата и без да каже дума, което му бе невъзможно, обърна се да прегърне и своите другари, които така също се заливаха със сълзи... Трагическа беше минутата! Панагюрските комисари гледаха със страхопочитание на. сцената, никой не смееше да шавне; всички мълчаха! За говорение имаше много, но чувствата не позволяваха, тия тържествуваха и над благоразумието, и над куражът.
Аз не съм в състояние да предам всичкото величие на тая картина.
- Писмото на Каблешкова! Скоро писмото! - викахме ние в един глас и всеки си протягаше ръката да грабне това писмо.
То се попадна е ръката на Волова; но той не можа да го разпечати, защото ръцете му се разтрепераха. От неговите ръце го пое Икономов и захвана да го чете, но щом произнесе думата „Мили братия“ язикът му се преплете и нищо не можа да се разумее от онова, което той четеше.
Съдържанието на това писмо, което най-после Бенковски прочете с висок глас, гласеше следующето:
„Братия!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от екът на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...3
Коприщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.“
Отдолу на писмото стоеше следующата забележка:
„Бях очевидец, когато са извърши сичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.
Н. Караджов.“
- Бунт! Въстание! Скоро, Бобеков, свикай стотиците, удряйте камбаните! Изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстанието! На оружие! Какво чакате? Нашите братя се бият вече - ревеше Бенковски, колкото му стига силата, ревяхме всинца...
