АРТ ДЖУНГЛА

Виктор Ерофеев за правата на мъжете и други мъжки работи.

ПРАВАТА НА МЪЖЕТЕ

Прекрасни са непалските кукури! Те са страховито оръжие на войнствените гуркхи. Ужасът за мирното население. Кукури с един удар корми костур или отсича хималайски фикус, така наречения Ф.религиоза. Само да ми паднеше, на всички тия истерички и психопатки, неврастенички и прочие адвентистки на предменструалния ден щях да им кръцна главите с кукури. Грабвам ножа кукури и им отсичам кресливите мерзки глави. Без никакви расколникови терзания. Само прекрасно мъжко щастие.
Обаче в тази ситуация не става. “Човек от него род”, както определя мъжа речникословникът Дал, той посреща ХХІ век с капитуланско бяло знаме, все едно си вее наполеонките. Ликувай, феминистке! На Запад женското движение, добило уставните форми на идеология, срина половата “империя на злото”. Сбогом, доминиращ статут! Цивилизованият мъж кротко отстъпи по всички линии.
Той призна равенството на половете, но не намери стабилна позиция във фиктивния баланс на силите. Професори от американските университети, весели женкари в миналите десетилетия, съсипани като преследван дивеч, ми се оплакаха, че сега всяко непредпазливо телодвижение или дори непремерен поглед се възприемат като “посегателство”. Скоро ще ги разстрелват за отколешните престъпления, както навремето троцкистите в Русия.

Мъжете за всеки случай взеха да се плашат от жените. Или поне се преструват. Мимикрията е оръжието на победените.
 - Той се страхува от мен !– гордо ще ви каже всяка немска журналистка.
Това я възторгва.
Ах, кучките ми гальовни!
Борбата на западните мъже за собствените им права попадна в ръцете на консерватори, непосилни за лекотата на битието, и изпадна в дребнавости. Дори да предприемат някога организирано контранастъпление, объркани и безоръжни, то ще е осъществимо само с глобална криза на съзнанието. Съдбата на мъжа в Русия е по-друга, но не по-малко травматична.
Кой е виновен, че руснакът рухна? Съветската власт? Да, но кой е виновен за идването на съветската власт? Руснакът.
За мен руснакът е облак в гащи. Но не в онзи ням смисъл на Маяковски. Ние говорим на езика на пустотата. Руският мъж го имаше, руският мъж вече-още го няма, руският мъж пак може да го има. Това е диалектиката.
Морфологията на мъжа дава сигурна класификация за правата му. Мъжкият строеж включва свобода, чест, хипертрофиран егоизъм и чувства. На руснака първото му се отне, второто се погуби, третото отмря, четвъртото е лиги и сополи.
Аморфното образувание, застъпило на мястото на мъжа, е трислойно. Отгоре пласт човек, отдолу пласт мужик, по средата сплескан пласт съпруг.
Човекът има разновидности според предпоставеното прилагателно: голям човек, малък, предприемчив, ненужен и пр. Всеки има - или няма -  своята социална ниша. Руският мъжки свят е раздробен. Мужикът е битово явление, което дай му да се пари в руска баня и да се налива с водка. Водката генерира самосъзнанието му във философски режим “да бъдеш или не”. Така или иначе, той продължава да създава поколения. Половината израстват същите мужици. Те не биха дръзнали да кажат за себе си: ”Ние сме господарите...” Нали ще станат за посмешище. А и няма да им се обърне езикът. Както и да е. Мужикът е явление от нисш тип, дори да е качен на джип.
Другата половина деца стават жени. Руската жена не е химерично понятие. Тя се формира от необходимостта. В Русия необходимост дал Господ. Затова Русия е женствена.
Руският мужик е глуповат, но мнителен. Отношението му към жените е “не съвсем...”. Обаче всички се женят, жени се и той. Най-често несполучливо. Леля Нюра ми е разправяла, тя е от Мордовия, че младите татарки от тамошните села все повече гледат да се женят за руснаци. Татарите са проклетници, вика леля Нюра, а руснаците са загубеняци. С тях по можеш да се оправиш. За своите си казва, че са загубеняци, и това е, няма мърдане. Откъде задръстенякът да разпознае в булката “като капка” утрешната пачавра? 
Мъжкият живот се гради върху постиженията. Победителят сам ви пада в ръцете. Жената, която внуши на мъжа илюзията за голяма победа, тя ще е победителка. Както винаги: ще победи Русия, Германия ще триумфира.
Руският съпруг е комична фигура. Ей го, шляпа чехли в кухнята. За приклещване на съпруга трябва да се цака с моралния императив. Много е лесно. “Нейната дума се слуша”. Жената става семеен прокурор, тя излага обвиненията си във вид на претенции:”Защо за нищо не ставаш?”
Един руски философ нарича предявяването на претенции изключително неаристократичен модел на поведение. Пачаврата наистина не е кой знае колко аристократична. Семейните дискусии се израждат в публични нападки. Жената започва да се гаври с мъжа си в присъствието на роднини, приятели и познати. Тя прозрачно намеква, че хич го няма в леглото и в прав текст отсъжда:
- Мъжът ми е неудачник.
Тогава кръвта му кипва и той решава, че е крайно време да помисли за правата си. Нещастникът започва да мисли. Той мисли, мисли, мисли и намисля, че всички жени са кучки. Междувременно вече му е дошло време да мре. И той умира просветлен. А бъдещата му вдовица вие. Възкресението на руския мъж е великден, боядисани яйца. Това е хубаво и прилича на чудо.

МЪЖКО БОГАТСТВО
Тялото на мъжа рядко се описва не само в световната, но и в специализираната литература. Дали защото връзката на мъжа с тялото му отслабна? Някои части на мъжкото тяло и до днес остават неназовани или криво-ляво означени. Мъжът си спомня за телесността си в извънредни ситуации, най-вече в стресови моменти. Много повече време отделя за дейността си, чиито резултати най-често са катастрофални. Мъжът се е откъснал от тялото си.
А всъщност мъжът е невероятно красив. Нещо повече, красотата му няма аналози в живата природа. Някои казват, че мъжът бил роден да убива. Красотата му е красота на  убиец. Но според мен това е само част от истината. Мъжкото тяло носи красотата на безкористното самоутвърджаване. Мъжките рамене и гърди, също плешките, мишниците, сгъвките са съвсем безкористни. Кракът е друго нещо. Мъжкият крак е образец на красотата. Той е динамичен в окосмяванията си. Мъжът няма нужда нищо да си бръсне. Кракът му е настъпателен, бързо тича, снабден е с ходило, пета, пръсти с едри нокти и в крайна сметка с кожа. Коляното като връзка между горната и долната  част не може да не е функционално.
Обичам да гледам мъж с дете за ръка. Малката ръка в голямата ръка. Харесва ми това семпло несъответствие. Какво ли не се говори за мъжката брадичка. Много пъти съм чувал, че  навявала идеята за ярост. Наивници! Мъжката долна челюст е по-скоро удобна за съзерцание.
Пъпът на мъжа е центърът на космическото пространство. Ако пъпът е  открит – мъжът е деен и енергичен, обича да готви. Ако е прижумял – пак си  е деен и енергичен. Той винаги е деен. Винаги е с греблото в градината на битието.
Мъжът има нежна кожа. Толкова нежна, че все ти се ще да я докоснеш. Красотата на спящия мъж е е трудна за описване, на който и да е език. Ако надуе бузи, мъжът изглежда като Господ. Върви ли с кръста, е като Иисус.
Мъжкото свирене с уста изобщо не мога да сравня с нищо. Мъжките здрави бутове са красиви и сами по себе си, но и с това, което се вижда помежду им. Топките – това е островът на съкровищата. Там има едно такова място направо ти фръква шапката! Никога няма да нарека мъжките гениталии с безобразната блудкава дума член. Хуят си е хуй и ще изписвам тази дума с главна буква като думата Родина. Задрасквам я от речника на нецензурните думи.
Почитам истинската автономност на хуя, самостоятелните му решения. Виждали ли сте някога очите на мастурбиращия мъж? Сухи сълзи ги изпълват. Виждали ли сте някога как яде мъжът? Усещам бучка в гърлото от тази гледка.
Когато мъжът е с набола брада, той става гений на вдъхновението. Вълнуват ме състезателните му тежнения. Красиво е, когато прави небесни виражи с устремен изтребител, изправя се като свещ във въздуха и после надолу с главата.
Обичам, когато гол мъж се реши в банята пред високо цяло огледало. Сресва назад мокрите си коси. Това е класа. Обичам да си слага на страните нагарчащ парфюм, а леко да се подсмихва. Не съм любител на миньорските страдания, но харесвам мъжа с леко замърсено лице. Дебел мъж, слаб мъж – все едно. И двамата имат адамови ябълки. Мъжките зърна на гърдите – отново белезите на безкористност. Шията – движение. Устата – тишина. Мъртвият мъж е по-малко страшен от всяко друго животно.
 

Превод София Бранц