Задължителното гласуване в най-добрия случай ще осигури служебни гласове на политическите сили, но се съмнявам, че ще намали възможностите и мотивите за купуване на гласове, твърди известният социолог от „Галъп” Живко Георгиев.
Интервю на Елизабет Дафинова
- Г-н Георгиев, кой е най-големият проблем на българската политическа система? В последно време сякаш всички се обединиха, че това е купуването на гласове на изборите. Може ли да се „излекува" той чрез въвеждане на задължително гласуване?
- Основният проблем на българската политическа система е кризата в представителството. Има стотици хиляди леви избиратели, които не са представени политически. Има стотици хиляди центристки, либерално настроени хора, които също не се чувстват политически представени. Има и десни също толкова...Това е проблемът. Не виждам как задължителното гласуване ще реши този проблем. В най-добрият случай то осигурява само служебни гласове на наличните политически сили и не дава абсолютно никакъв контрол на гражданине върху политическото представителство, не създава особени стимули за партиите да подобрят своя политически продукт, така че да си намерят избирателя, а не да го купуват. Даже силно се съмнявам, че при задължително гласуване ще намалеят възможностите и мотивите за „пазаруване".
- Много хора сега казват: „Как да гласувам, като няма за кого!". Смятате ли, че ако се въведе задължително гласуване, ще се наложи тези хора да се поразмислят и да открият за кого да гласуват, възможно ли е все пак да намерят „своя човек" или „своята партия"?
- Очевидно, няма да намерят. Могат да се случат няколко неща. В най-масовия случай ще се пускат празни бюлетини. Това няма как да бъде контролирано или „забранено" и те ще реагират по този начин. Ако пък има бюлетина „против всички", тя би била много популярна, би била най-популярната - имаше в Русия такива бюлетини, но с други политически цели. Възможно е някои да пускат бюлетини абсолютно случайно, както се играе тото. За вас това съзнателен политически избор ли е? Какво дава основание на партии, които ще получат такива гласове да си въобразяват, че имат подкрепата на тези хора? И в някакъв граничен случай - от задължителното гласуване ще се възползват партиите на протеста, защото негласуващите са елемент от протестния вот в страната. Ако искаме да постигнем такъв ефект...
- ГЕРБ и „Атака" ли в такъв случай биха били най-облагодетелствани от задължителното гласуване?
- Може би по-скоро „Атака". ГЕРБ все по-малко е партия на протеста. Тя е контраелит, но е достатъчно интегрирана в националния политически елит.
- Трябва ли да се проведе референдум за задължителното гласуване, както настоява НДСВ? И въобще трябва ли да се направи допитване до народа за вида избирателна система, както пък предлага президентът?
- Нищо не ми дава основание да мисля, че тези два въпроса са добри и подходящи за решаване на референдум. Освен това се съмнявам и в успешността на тези референдуми, какъвто и закон за допитване до народа да има към датата Х. Това са неща, които политическият елит трябва сам да реши. Но не избирателната система е най-големият проблем. Пак ви казвам, големият проблем е кризата на представителност и тя няма как да се реши с леки промени в изборното законодателство. Но нека, нека да има референдуми. Утре на някой може да му хрумне идеята да се забранят партиите - кристално ясна идея, на която може да се отговори с „да" и „не", и която ще срещне огромна подкрепа. Какво правим тогава? Ще направим ли референдум?
-
Как може да се преодолее тогава тази криза
на представителността според вас?
- Не става лесно. Все пак стъпката към решаването на подобен тежък проблем е връщането на партиите на тепиха на сериозното правене на политика, на отговорното правене на политика. Връщането им към създаване на политически продукт и неговата реализация в управленски мандат. Докато българинът не получи достатъчно добри индикации, че в България възтържествува правовата държава и се реализира решаването на проблемите на широки слоеве от гражданите, това няма как да се случи. Разковничето за връщане на доверието към партиите се случва тогава, когато политиката успее на равнище политически партии да реализира срещата на компетентност и морал. Едно от двете да го няма - доверие няма да има.
- Опростачен ли беше българинът умишлено през тези 17-18 години, за да не се интересува от политика и какво правят политиците?
- Не е умишлено. Аз не бих използвал такъв силен термин, но има безспорен културен регрес. И безспорно негативни тенденции в масовата култура. Те частично бяха обусловени от обедняването, частично бяха обусловени от тържеството на масовата култура в най-пошлите й измерения, частично беше предопределено това от тържеството, победата на ценностите на консумативизма. Всичко това няма как да не даде отражение. Това са обстоятелствата, които доведоха не просто до отдръпване на хората от гласуване, но и до загубата на убедеността, че гласуваме как ще живеем, добре или зле. Помня, че при едно мое изследване още през 2002 г. един възрастен човек от Източните Родопи каза: „Аз не решавам дали ще живея добре или зле. На изборите ми се дава право да реша кои ще живеят добре - тези или онези. Това не е игра, която ме засяга".
- Често пъти обвиняват социолосите, че лъжат. Не мислите ли обаче, че по-скоро анкетираните нарочно или не лъжат социолозите при техните изследвания?
- Не, не бих казал. Естествено, че има и социолози, които лъжат. Има и интервюирани, които не казват истината. Социолозите са като хората, интервюираните са самите хора, има всякакви. Все пак социологията достатъчно вярно регистрира тендинциите, които наблюдаваме през всички тези години. Няма нищо особено изненадващо, няма нищо добро или лошо, което да не е било регистрирано. В края на краищата не социолозите, а социологията, особено в модуса й „изследване на общественото мнание", е едно огледало на обществото - в него се вижда това, което там има. По-голямата беда е, че социологическите изследвания, техните резултати, много често влизат в употребата на ПР-технологиите. И там вече настъпват проблемите. Там настъпва подмяната на истината с част от нея, нещо се подсилва, нещо се покрива от информационната картина.
- Коя избирателна система би подхождала най-много на психологическата нагласа на българина - мажоритарна, смесена, пропорционална с преференция?
- Няма българин изобщо. Работата е там, че българинът все по-малко съществува като нещо единно - огромни са културните, икономическите и всякакви други различия в обществото, така че няма универсално решение. Безспорно наличието на преференциален елемент в една пропорционална система е движение във вярна посока. И смесена система - също е вярна посока, тъй като комбинира все пак елементи на пропорционален вот за партии и вот за личности. Вижте, истината е, че и досегашната система, т. нар. пропорционална с твърди листи, където от технологична гледна точка е подтиснат изцяло мажоритарният елемент, и тя на равнище психология на избора функционира като смесена система. 2001 г. - БСП и СДС участват в пропорционален вот, НДСВ спечели гласовете си по мажоритарна логика, гласовете за НДСВ бяха вот за лидера. Така че тогава де факто имаше смесена система. И сега пак ще има такава. Ползата от системата с преференциален режим е, че можеш да избираш не само партията, но и личностите й, можеш да пренареждаш. Никой от кандидат-депутатите не е извън оценката на избирателите, в това число и лидерите на партиите, няма гарантирани вагони първа класа с ограничен достъп на гласоподавателната оценка. При смесената система има друго достойнство - там пък можеш да гласуваш за една партия, но да предпочетеш мажоритарен кандидат от друга партия, т.е. там има друг тип свобода.
