Нови статистически данни на централната банка на Русия показват, че през първото тримесечие на 2014 г. страната е била напусната от капитали на стойност почти 51 милиарда долара.
Според финансовия уебсайт Quartz.com този отток е резултат от паниката на инвеститорите заради намесата на Русия в Украйна и последвалото присъединяване на Крим. Както отбелязва Quartz, това е било най-голямото изтичане на капитали от Руската федерация след четвъртото тримесечие на 2008 г. Макар че Русия може да смекчи част от вредите благодарение на значителните си запаси от чуждестранна валута, оценявани на над 400 милиарда долара, новите статистически данни на централната банка са знак, че най-лошото тепърва предстои.
Руското министерство на икономическото развитие понижи прогнозата за растежа на страната за тази година до под 1 процент; по-рано оценката беше 2,5 процента. Световната банка прогнозира, че руската икономика може да се свие с почти 2 процента през 2014 г. Това би струвало на Русия загуба на икономическо производство за 30 милиарда долара в съседните й държави.
Междувременно опитите на руското правителство да оказва натиск върху Украйна може в крайна сметка да предизвикат обратен ефект. Държавният газов гигант "Газпром" повиши наскоро цената на газа за Украйна с 80 процента и наложи на Киев сметка за 11,4 милиарда долара за предишни енергийни продажби на занижени цени. Но наблюдатели казват, че повишаването на цената може да доведе до намаляване на покупките, след като Киев се преориентира от Русия към по-приятелски настроени европейски доставчици. Това може би вече се случва. На 9 април украинското правителство отвърна, като временно спря покупките на руски газ в очакване на решение на спора за цената.
Международните позиции на Москва стават все по-слаби. Русия вече е изключена от Г-8, а придвижването й към приемане в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е спряно, поне временно. Последната новост беше решението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да лиши Русия от право на глас като протест за намесата й в Украйна.
Присъединяването на Крим от Русия се превръща в скъпоструващо безсмислено начинание. Кремъл вече определи почти 7 милиарда долара икономическа помощ за полуострова тази година. Тези пари ще бъдат похарчени за какво ли не - от инфраструктура до повишаване на пенсиите на местните жители. Дори да бъде компенсирана - освен всичко друго - с очакваните ползи от енергийните ресурси на Крим и спестяването на пари от ползването под наем на военноморски съоръжения, това е цена, която мудната икономика на Русия едва ли може да си позволи.
Положението може да стане още по-тежко, ако западният икономически натиск, който все още е минимален, се засили. Държавният секретар на САЩ Джон Кери заплашва Москва с допълнителни санкции в отговор на извършваното от нея подстрекаване на проруските протести в украинските градове Харков, Донецк и Луганск. Кери показва, че подобни мерки може да включват широки ограничения върху енергийния, банковия и минния отрасъл на Русия. Тези санкции може да имат значително, широкообхватно въздействие върху дългосрочното икономическо развитие на страната.
В момента президентът Путин се радва у дома на растяща популярност, подхранвана в не малка степен от настъпателните му действия в Украйна. Според проучване на социологическата агенция ВЦИОМ в средата на март одобрението за Путин е било почти 72 процента - с близо 10 процентни пункта повече в сравнение с по-рано тази година.
Но колкото повече продължава кризата с Украйна, толкова по-висока ще бъде вероятно икономическата цена за Русия. Бившият финансов министър Алексей Кудрин например прогнозира, че ходовете на Москва в Украйна може да предизвикат изтичане на капитали на стойност 160 милиарда долара тази година, и направи извода, че в резултат на това руската икономика ще изпадне в застой.
По някое време в не толкова далечното бъдеще за Кремъл може да стане значително по-трудно да продължи да пренебрегва действителната цена, която причинява неговата политика.
БТА
