Ако не разбирам нещо – поправете ме. В училище се учи, че България е страна със стара държавност и отдавнашна цивилизация. И милиони българи се чувстват лично горди от това.
В същото време наоколо им се режат, колят, и стрелят не само бандити, мутри
или футболни босове, но дори собствените им съседи и роднини. За крадливостта
изобщо пък да не говорим. То бива държавност и цивилизация, ама чак толкоз не
бива. Гледаш го - приличен човек, и очила даже носи, пък му отрязали пръстите.
Или другият, дето толкоз трепери над братчето си, че мило и драго ще даде като
държавна поръчка на фирмите му. Или третият - романтичен човечец с добро
семейство, но му се усладили пенсионерските пари за парно.
Ще кажете: Възмутени сме всички!
Защо правителството не си гледа работата? Добре де, правителството не си я гледа, ами останалите българи? Къде израснаха всички тези тийнейджъри, дето ходят с ножове по джобовете, друсат се като за световно и си трошат взаимно главите? Какво са учили в училище, като дори безписмените траки май са били по-грамотни от тях? И чий педагогически гений е стигнал до фундаменталното прозрение, че у младите хора първо трябва да се възпитава патриотизъм и родолюбие, а такива баналности като добро и зло, красиво и грозно, редно и нередно могат да почакат?
Или мутрите - тези нови герои на българския фолклор, заедно с аташираните им чалга-звезди и манекенки
Уж всички ги мразят и им се
подиграват, ама като погледнеш - все някак излиза, че да си като тях всъщност е
престижно. Как да не се отдадеш на мечтания, когато прочетеш, например, за
перлено-белия мерцедес на тогова или за мазератито на оногова? Как да не се
приобщиш към съдържателното послание „Искам вила с два гаража и да гледа тя към
плажа"? Всички сме възмутени, да. Но тогава кой търпи всекидневно да му
промиват мозъка със силикон, вулгарности и златни синджири? Кой плаща за
сателитните канали, за мастиката, за футболните клубове, за пишман лайф-стайла,
за „Спартакус" или за „Сън Сити"?
Не знам, ако бъркам
нещо - поправете ме
Но си мисля, че човек като не си харесва живота, трябва да го промени, а не да виси като торба пред телевизора. Че държавността и цивилизацията са съществителни, а съществителните нямат минало време. И съответно - не можеш да се гордееш с тях в минало време, докато наоколо ти се случва точно обратното. Макар че то дори не се случва точно обратното. Просто хората си живеят по свой вкус. И всъщност е твърде наивно да им мърмориш нещо за доброто, истинното и красивото. Защото мнозина като че ли не искат друго, а - напротив - искат все същото, ама повече. И са огорчени, че по два гаража няма за всички...
Александър Андреев, радио Дойче веле
