1 000 000 българки са били бити и малтретирани в детството си. Това показва проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA). Резултатите от изследването са въз основа на 42 000 интервюта, проведени през 2012 г. с жени на възраст между 18 и 74 години от всички 28 страни членки на ЕС.
Интервютата са взети на база социо-демографски характеристики за всяка страна или средно по 1500 жени от всяка държава членка са участвали в изследването. Българинът налага, унижава и насилва жената, любовницата, приятелката и дори майка си като в Средните векове. Всяка четвърта жена у нас, или 23%, е била жертва на физическо или сексуално насилие от страна на партньора си. В немалко случаи едното е придружено от другото. 14 на сто също са преживели такъв тип насилие, но извършителят не е бил техен партньор. Данните съобщи Геновева Тишева - управител на Фондация „Български център за джендър изследвания” и председател на Сдружение „Алианс за защита срещу домашното насилие”, пише в. Монитор.
Цифрите показват, че в Европа бият и насилват повече отколкото у нас. 33% от жените там съобщават, че са жертва на физическо, психическо и сексуално насилие. Те не са емигранти от по-слабо развитите части на света, а европейки – коренячки. Тази цифра се доближава много до страните в арабския свят, където пердахът и малтретирането са честа практика. Най-много бият съпругите си финландците (30%), най-малко – австрийците (13%). „Призналите за насилие срещу тях вкъщи в по-икономически развитите страни със стари демокрации са повече, отколкото в останалите страни, защото там има развити политики, възможности за превенция и хората са се научили да не крият проблема вкъщи”, поясни Тишева. Същевременно се оказва, че 29 на сто от жените в нашата страна, което е един милион от общо 3 777 999 жени у нас, в детството си са преживели физическо, сексуално или психологическо насилие. В рамките на ЕС средният процент е 33.
Издевателствата у дома ескалират най-много по празниците, обясни Елена Трифонова от фондацията. Независимо, че у нас всяка четвърта яде пердах вкъщи или е малтретирана, няма къде да отиде, ако положението стане твърде критично. Кризисните центрове за жени жертви на домашно насилие в България се броят на пръсти. Такива към момента от тези, се управляват от организациите от Алианса за защита срещу домашното насилие има само в Силистра, Варна, Бургас, Плевен и Перник. Очаква се скоро в Димитровград също да бъде създаден подслон за жертви на домашно насилие, като услугата ще се управлява от клона и партньорите на Фондация „Български център за джендър изследвания” в Хасково и Димитровград. Надяваме се да може да се осигури финансирането на услугата.
Кризисен център в София се управлява и от ФА ”Анимус”. С няколко легла за такива жени в апартамент в центъра на София разполага и фондация „Анимус”. До тях жертвите обаче стигат много трудно. Ако те не знаят, че в техния град има място, където да подслонят глава, буквално остават на улицата. В най-добрия случай отиват при близки, обясниха от фондацията. Към тях могат да ги насочат и от полицията, но жертвите на домашно насилие като цяло се притесняват да потърсят помощ от органите на реда. Ако жената е насинена и отиде в спешното отделение на болницата, от там много рядко съобщават в полицията, че имат тежък случай на домашно насилие. Ако все пак жертвата отиде в полицията, от там търсят неправителствена организация, която поддържа подслон за жертви на насилие, или социалните служби, които обаче не са специализирани в тази услуга. Едно от малкото неща, които полицаят може да направи, е да привика насилника да подпише предупредителен протокол, обясни Елена Трифонова от Фондация „Български център за джендър изследвания”. Полицаят не може да предприеме никакви други мерки, включително и задържане, ако няма престъпление от общ характер. Той не може да се обърне и до съда заиздаване на заповед за незабавна защита на жертвата. Преди промяната в Закона за защита от домашно насилие от 2009 г. това бе възможно, но вече не е задължение на служителите на вътрешното ведомство.
