Изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през месец май 2014 г., дават на гласоподавателите възможността да повлияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз, като изберат 751 членове на ЕП, които да представляват техните интереси през следващите пет години.
Тези избори не само ще позволят на гласоподавателите да изразят мнение за усилията на лидерите на ЕС за преодоляване на кризата в еврозоната и за плановете за по-тясна икономическа и политическа интеграция; те са също първите избори, откакто Договорът от Лисабон от 2009 г. даде на Европейския парламент редица важни нови правомощия. Една важна нова промяна, въведена от този Договор, е
за пръв път резултатите от изборите за ЕП да се вземат предвид, когато държавите-членки на ЕС номинират новия председател на Европейската комисия,
който ще наследи Жозе Мануел Барозу през есента на 2014 г. Новият Парламент трябва да одобри този кандидат: както е постановено в Договора, Парламентът "избира" председателя на Комисията. Това означава, че сега несъмнено гласоподавателите имат думата за това, кой да поеме управлението на ЕС.
Всяка държава-членка има собствени избирателни закони и решава в кой ден гражданите й да отидат пред урните в рамките на 4-дневния изборен период от 22 до 25 май 2014 г. Българските гласоподаватели ще гласуват на 25 май, за да изберат 17 членове на ЕП. Резултатите от всичките 28 държави ще бъдат обявени вечерта на 25 май, неделя.
У нас битката за 17-те места в Европейския парламент в ЦИК се регистрираха 18 партии, 6 коалиции и 5 инициативни комитета.
Комисията обаче отряза три политически партии заради несъбрани 2500 подписа, каквото е изискването на Изборния кодекс. Зачеркнати бяха регистрациите на Българска демократична общност, Партия на българските комунисти и Национал-демократичната партия. Това, което отличава сегашните от предишните евроизбори освен нарасналия наплив на кандидати, е необичайно големият брой независими кандидат-депутати.
Справка в ЦИК показва, че на предишните избори през 2009 г. в надпреварата са участвали 10 партии, 3 коалиции и един-единствен независим. За предстоящия вот ЦИК анулира и двама кандидати - Татяна Грибинча от кандидатска листа на ПП "Зелените" и независимия кандидат Александър Алексиев. И двамата не отговарят на изискванията на Избирателния кодекс да са живели през последните 6 месеца в България или в страна от ЕС. Законът дава право на двамата отстранени от изборите да обжалват решението на ЦИК във ВАС. След като от "листата" на независимите отпадна Александър Алексиев, там остават седем кандидати.
За независим депутат се кандидатира Виктор Папазов - бивш председател на съвета на директорите на Българската фондова борса. Янаки Ганчев е едно от лицата на февруарските протести миналата година. Разследващата журналистка Румяна Угърчинска също е след независимите кандидати. Александър Сандев е единственият кандидат от старозагорската листа на "Средна европейска класа" на предсрочните избори м.г. Орлин Калев е от Регионалния младежки съвет във Варна.
В списъка на независимите са Евгения Банева, съпруга на бизнесмена Николай Банев, както и Николай Йовев, чието име някои медии свързват с взрива пред клуб на "Евророма" в Сандански през 2012 г.
Според социолози основната битка се очаква да е между БСП и ГЕРБ. И двете политически сили заявяват възможност да спечелят поне по шест мандата. Предварителни социологически изследвания показват, че в новия европарламент български депутати ще изпратят и ДПС.
"България без цензура", АБВ, Реформаторският блок и "Атака" също имат шансове за евродепутати, смятат социолози. Простата сметка показва на този етап, че избирателите ще могат да мислят кое от 26-те квадратче да попълни, тъй като три от общо 30-те останаха празни заради оттегляне на независими кандидати в последния момент, а това на Алекс Алексиев пък е анулирано.
Жребият, проведен в ЦИК, даде следната номерация за претендентите:
1. - ПП "Българската левица". 2 - ПП "Глас народен". 3 - ПП "Партия на зелените". 4 - ПП "Зелена партия". 5 - независим кандидат Николай Бобринов Йовев. 6 - ПП "Християндемократическа партия на България". 7 - независим кандидат Янаки Ганчев. 8 - ПП "Българска национално-патриотична партия". 9 - ПП "Синьо единство". 10 - Коалиция от партии "Реформаторски блок". 11 - ПП "Национален фронт за спасение на България". 12 - ПП "БАСТА". 13 - Коалиция от партии "АБВ – Алтернатива за българско възраждане". 14 - ИК – Александър Райков Алексиев - анулиран от ЦИК. 15 - Коалиция от партии "Коалиция за България". 16 - ИК – Виктор Тенчев Папазов. 17 - Коалиция от партии "КОД – Антония Първанова,, Илиана Раева – ОБ, НДСВ, СДП". 18 - ПП "ГЕРБ". 19 - независим кандидат Евгения Златева Банева. 20 - ПП "Атака". 21 - ПП "Съюз на комунистите в България". 25 - ПП "Българска комунистическа партия". 26 - ИК – Румяна Вълчева Угърчинска-Винсенти. 27 - ПП "Зелените". 28 - България без цензура, ВМРО-БНД, ЗНС, Движение "Гергьовден". 29 - ПП "Движение за права и свободи". 30 - Коалиция "Националистически партии на България".
България за пръв път гласува на избори за Европейски парламент през 2007 г.Те се провеждат на 20 май същата година, броени месеци след като страната става пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 г. 2007 Това са частични избори за Европейския парламент, тъй като те се провеждат освен в България и в още една новоприсъединена страна – Румъния. След края на мандата на текущия парламент, който започва през 2004 и приключва през 2009 г., трябва да се проведат нови избори.
В първите евроизбори участват 14 партии и коалиции и двама независими кандидати. Право на глас имат 6 741 000 души, които са включени в предизборните списъци.
За разлика от други видове избори на тези е определено, че ще могат да участват само граждани, които поне 60 дни от последните 3 месеца имат постоянен и настоящ адрес в България. Заради това условие в предварителните списъци не са включени 232 800 души, 185 000 от които български изселници в Турция. Две от партиите в управляващата коалиция – ДПС и БСП - са против решението на изборите да се ограничи правото на глас на българските граждани чрез въвеждането на принципа на оседналост.
Избирателната активност е около 28.60%. За евродепутати са избрани: 1. от ГЕРБ - 5: Душана Здравкова, Владимир Уручев, Николай Младенов, Петя Ставрева, Румяна Желева ; 2. от БСП - 5: Кристиан Вигенин, Илияна Йотова, Атанас Папаризов, Маруся Любчева, Евгени Кирилов; 3. от ДПС - 4: Филиз Хюсменова, Мариелка Баева, Метин Казак, Владко Панайотов; 4. от Атака - 3: Димитър Стоянов, Славчо Бинев, Десислав Чуколов; 5. от НДСВ - 1: Биляна Раева.
През 2009 България изпраща 17 представители в Европарламента,като от декември същата година техният брой нараства на 18. Изборите се провеждат на 7 юни 2009. За първи път е премахната забраната за политическа агитация в деня преди вота. Избирателната активност е около 37.49%.
За евродепутати са избрани: от ГЕРБ - 5: Румяна Желева, Владимир Уручев, Илиана Иванова, Емил Стоянов, Мария Неделчева; от БСП - 4: Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Кристиан Вигенин, Евгени Кирилов ; от ДПС - 3: Филиз Хюсменова, Владко Панайотов, Метин Казак; от Атака - 2: Димитър Стоянов, Славчо Бинев; от НДСВ - 2: Меглена Кунева. Антония Първанова; от Синята коалиция - 1: Надежда Михайлова.
При влизане в сила на Договора от Лисабон за изменение на Договора за ЕС и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г. в Лисабон , броят на членовете на ЕП от България се увеличава на 18. Последният мандат получава "Синята коалиция", представена в ЕП с най-голям неоползотворен остатък. В съответствие с това по-късно, след декември 2009 г., осемнадесетият избран от България евродепутат става Светослав Малинов.
