Изкуството е най-чудесният начин човек да запази детския дух. Артистите, които ми въздействат, са онези, които съумяват да забравят сами себе си, както това става при децата. Да играеш – това е да се откъснеш от настоящето, да се отдръпнеш назад, нагоре. Да бъдеш някой друг и да си бъдеш сам себе си: една невероятна залъгалка, на която са способни единствено децата!“ Това е откъс от автобиографичния роман на Силви Вартан „Дума по дума".
- С новия си албум „Силви в Нашвил” се връщате във времето на своите 20 години, когато записвате в прочутото студио „RCA Victor Studios” заедно с музикални величия като китариста Чет Аткинс и Елвис Пресли. Албумът вече получи световно признание, а концертите Ви с него по света имат очакван успех. Сигурно е силна емоцията ви при всяко връщане в България ?
- Винаги, когато се връщам в България, съм много развълнувана! Да пея за моята публика е едно огромно преживяване. Защото емоциите ми са български и всичко, което съм се научила да обичам, започва от България... Усещането, което българската публика ми дава, винаги докосва душата ми със своята вярност, преданост и любов!
- Вие осиновихте едно българско дете - мисля, че дъщеря Ви Дарина е вече голяма, 17-годишна. Моля, разкажете ни за нея. С какво обича да се занимава, как се справя в училище, говорите ли с нея на български, пеете ли още заедно „Марица”?
- Дъщеря ми Дарина е чудесно младо създание, много мило и по нищо не се различава от връстниците си. Тя обича да пее, много е музикална, но е по-затворена и публичните изяви не я привличат. Слуша музика като всеки тийнейджър, обича приятелите си. Но тя не научи български за разлика от моите внучки... В София съм заедно с една от трите дъщери на моя син Дейвид Холидей – казва се Илона, носи името на своята майка. А за „Моята река е Марица, твоята е Сена“, наистина тази песен стана много популярна във Франция. Аз я обичам и я свързвам с България. Странното е, че докато живеех като дете в България, никога не бях виждала реката – Марица е далеч от родния ми край. Но песента е прекрасна и ние дори направихме красив запис заедно с Дарина.
- Имали сте много тежко и трудно детство в семейство на прокудени, а после получавате световно признание. Не Ви ли се искаше да загърбите лошите спомени от напускането на България, от немотията?
- Не, аз нямам лоши спомени от България. Напротив, детството ми беше слънчево и безгрижно. В моята родина аз оставих най-хубавата част от себе си, за да я открия отново 40 години по-късно. И досега смятам, че до голяма част успехите ми се дължат на онова малко момиче, което се качи на влака от София за Париж.
- Вашето покъртително изпълнение на „Я кажи ми, облаче ле бяло” накара българите да плачат, стана символ на личната драма на всеки, принуден да търси хляба си далеко от родния край. Откога носите тази песен в душата си?
- Да, аз зная тази песен от своите родители, те ме научиха да я пея. Изпитвам огромни емоции, когато я пея, и едвам сдържам сълзите си. Аз съм чувствителен човек и емигрантската съдба ме вълнува.
- Славата Ви е огромна. Но световната популярност е тежко изпитание. Имате ли нужда да се лекувате от нея и как го правите?
- О, аз изживях едни лудешки времена! Младостта, това да откриваш света около себе си, известността, музиката и безкрайните тълпи от полудели фенове! С първия ми съпруг Джони Холидей бяхме целите в „червено и златно“. Това бяха прекрасни времена... Но за мен славата не е необходимост, не живея заради нея, имам имунитет (смее се).
- Вашата женска красота, чар, елегантност, енергия, сякаш не зависят никак от тиктакането на часовника. Сигурно имате скрито оръжие?
- Аз се старая да живея здравословен живот, да не прекалявам с нищо и вероятно това ме пази.
"Животът днес",
Грандиозният концерт и песни от най-новия албум на Силви Вартан преди дни върна публиката в НДК към първите години на рокендрола. Като истински гражданин на света Силви Вартан изпя на няколко езика своите песни. Репертоарът на Силви Вартан включваше не само най-новите й песни, но и такива като "La plus belle pour dancer", "L`amour c`est comme une cigarette" и "L`heure plus douce de ma vie", които са добре познати на българската публика. По време на концерта Силви Вартан не пропусна възможността за пореден път да сподели колко е щастлива от връщането си в родината. Тя поднесе добре познатите на всички "Я кажи ми, облаче ле бяло!" и "La Maritza" - онези песни, с които Силви винаги се връща в детството, за да чуе гласа на своя баща и сърцето си.
