Социално-икономическата стабилност на голяма част от българите в Испания предполага по-голяма политическа ангажираност, съответно - по-висока изборна активност, прогнозира Йосиф Давидов от "Нова дума". Според данните, с които разполагаме досега, в Испания ще бъдат разкрити 36 избирателни секции за нашите сънародници, а за разкриването на една са необходими поне 40 заявления от българи, желаещи да гласуват там.
Няма да бъде пресилено, ако в края на изборния ден има регистрирани около 8000-10 000 гласували българи. Числото надхвърля в пъти участието на българите в Испания в предишните европейски избори, посочва Давидов.
Той уточни, че специфично за Испания е, че онези наши сънародници, които са гласували в последните испански избори за местни органи на властта, автоматично се появяват в националните избирателни списъци и имат право да гласуват за испански партии, които излъчват депутати за Европейския парламент.
Журналистът коментира, че вероятно българите в Испания очакват от нашите депутати в Европейския парламент същото, което желаят всички българи: категорично отстояване на националните интереси, независимо от партийната им принадлежност. За съжаление това очакване клони към химера, тъй като идеологическото разделение в целия Европейски съюз е свързано с формите за решаването на тежките икономически, социални, политически, хуманитарни, културни проблеми и е почти невъзможно да се намерят общи български допирни точки между нашите депутати в Европейския парламент, излъчени от партии, принадлежащи към европейски политически семейства, посочва той.
За главния редактор на "БГ глас" в Австрия Георги Донков предстоящите евроизбори също са изключително важни. Според него има огромно значение кой ще представлява България в ЕП, както и че този вот ще даде реална представа за политическата ситуация в страната, а резултатите от него могат и да я пренаредят.
Ако съдим обаче по броя на заявленията за гласуване, подадени от българите в Австрия, интересът към тези избори е значително по-малък от този преди предсрочните парламентарни избори през миналата година, отбелязва той, но се надява, че на 25 май сънародниците ни ще се активизират. Журналистът припомня, че по традиция българите в Австрия са сравнително активни по време на избори. Обичайно, най-много гласуват на изборите за национален парламент - около 1200 - 1400 души, следва вотът за президент и вицепрезидент - около 1000.
Александър Андреев от българската редакция на "Дойче веле" в Бон очаква на евроизборите да са по-активни българите в Германия с по-високо образование - студентите и работещите специалисти. За тях са по-видими и по-разбираеми огромните предимства на ЕС и необходимостта той да бъде демократично консолидиран тъкмо в сегашния труден момент, коментира Андреев.
Освен това не е лесно за българин в Германия да се ориентира при гласуването, затова предполагам, че по-висок процент негласуващи ще има сред онези българи, които тук мнозина наричат "мигранти по бедност" - хора с по-ниско образование, без квалификация, в повечето случаи без работа, зависещи от социални помощи, обяснява той.
По думите му ако евросъюзът се разпадне, България ще се окаже едно много ветровито и бедно място. Според Андреев хората трябва най-после да проумеят, че без ЕС рязко ще обеднеят, а животът им ще стане много по-труден и опасен. Журналистът препоръчва на всеки избирател да си даде сметка колко важни са изборите и да огледа внимателно кандидатите.
Очакванията на Мария Спасова от GRReporter (Гърция) от българските евродепутати, както и от гръцките, са да съдействат за задълбочаването на европейската интеграция, включително и европейската монетарна интеграция, да работят за спазването на принципите на свободно движение на стоки, капитали и хора в Европейския съюз. Тя апелира също да не потъват в летаргия в Страсбург и Брюксел и винаги да помнят, че са изпратени там, за да свършат конкретна работа.
Спасова напомня, че българите, като граждани на Европейския съюз, имат право да изберат дали да гласуват за българските или за гръцките евродепутати. Не съм сигурна дали българските евродепутати осъзнават, че те се конкурират не само с кандидатите от другите политически сили, но и с тези от сходни партии в други страни, посочва тя и пита колко български евродепутати са дошли в Гърция и са разговаряли с многобройната българска общност там. А евродепутатите имат инструменти, за да повлияят на решаването на проблемите на българската общност тук, допълва Спасова.
Прогнозата й е, че на тези избори активността на българите в Гърция ще е по-висока, тъй като избирателни секции ще има не само в Атина и Солун, но и в Александруполис, Кавала, Волос, Патра, остров Родос и на две места на остров Крит.
Йордан Мичев, главен редактор на "Родина нюс" във Великобритания, също определя предстоящите евроизбори като много важни. Те са решаващи за посоката, по която ще тръгне Европейският съюз, който се намира в дълбока институционална криза и страда от липса на доверие сред голяма част от гражданите, посочва Мичев. По думите му на Острова тези настроения са особено силни.
Той отбелязва, че другите общности от Източна Европа са много по-активни политически и вече издигат собствени кандидатури за евродепутати. Това важи най-вече за поляците, но и румънците не оставали по-назад. Като че ли ние още се чувстваме доста свити да участваме пряко в политическите процеси на Острова, коментира журналистът.
Според него мнозинството българи там по-скоро са мотивирани да гласуват, но вероятно голяма част от тях ще предпочетат да дадат вота си за някоя от британските листи на европейските избори. Много от българите на Острова не виждат сериозна политическа алтернатива сред българските листи, коментира той.
Камелия Илиева, главен редактор на списание "Роден глас" в Чехия смята, че българите в Чехия не са мотивирани да гласуват на евроизборите и че няма да има висока избирателна активност. В Прага живеят голям брой българи, но за тях не съществува точна статистика - по-голяма част от новопристигналите се борят главно за оцеляване и много трудно, да не кажа невъзможно е включването им в организиран живот, разказва тя.
Тя не смята, че за българите там евровотът е важен, защото, по думите й, до този момент не са видели реални резултати от работата на досегашните ни евродепутати. За 7 години членство на България в ЕС, в нашата държава нищо не се е променило, а повярвайте, когато човек пътува до България веднъж в годината, щеше да познае положителната промяна, песимистична е Илиева.
