Във Фейсбук се появила група от 15 000 поклонници на Кръстника. Но не на онзи, дон Вито Корлеоне, изигран от знаменития Марлон Брандо, а на Васил Илиев, създателят на ВИС. Имало годишнина от смъртта на кюстендилеца и развълнувани българи побързали да се запишат в армията на тъгуващите по бухалките.
Това освен трагедия е и фарс. Както и знак за края. Краят на една симпатична и на моменти храбра и горда нация, оцеляла по невероятен начин близо 14 века.
Днес на мода обаче е разпадът.
Може би ще разваля настроението на някои от хилядниците, но като са толкова отворени и ронят сълзи и сополи по мутровъзраждането, защо не проверят колко души се обединиха в мрежата в защита на децата, които биват убивани брутално в България? Ще им спестя време: николко. Ето, затова говоря. Няма Фейсбук група, която да жали за 7-годишната Пламена от Русе. Същата, която молеше баща си да й купи захарен памук за 50 стотинки, а той я уби с юруци и шутове, защото му нарушавала кефа. На погребението на клетото дете отишла само майка й, същата, която я оставила преди време в лапите на съпруга си и тръгнала да дири щастие другаде, знаейки какво ще се случи някой ден с двете й дъщери. С първата непоправимото вече е факт.
Имаше група преди време за едно ранено куче. Пак хиляди се записаха, а накрая го осиновиха някакви германци.
Правозащитниците щяха да наскачат като ужилени, ако на някой затворник му бяха поднесли студена храна или цигани не са били пуснати в дискотека. Щеше да има писъци до небето и Страсбург.
Ама за утрепаните като животни деца - мълчание.
Няма разстроени в мрежата и за зверското убийство на майка и дъщеричката й в Джебел. Пъпчив ученик решил да се прави на мачо пред кръшната Джейлян, но в един момент изтерясъл и убил първо майката, а след това и 7-годишната Джейда.
Не им върви на първолаците тази пролет, би казал някой представител на черния хумор. Няма как да оспорим подобно твърдение, защото към горните две жертви ще прибавим и 8-годишната Алекс от Поморие. Тя бе задушена с найлонов плик, сякаш е предател, издал цялата Коза ностра...
Алекс.
Пламена.
Джейда.
И забележете: вниманието ни бе насочено върху детайли, които нямат нищо общо с това, че са лишени от живот деца. В Поморие, информират медиите, още се очакват "шокиращи разкрития", а сестрата на сочената, засега, убийца (само съдът издава присъди, - б.а.) не вярва роднината й да е постъпила толкова лошо с момиченцето. "Дори да допуснем, че го е направила, защо би крила трупа под леглото", аргументира се тя. Някой друг стоял зад цялата парлама, но видите ли, мистериозни сили го прикривали.
Пламена.
Алекс.
Джейда.
В Дежбел пък мнозина охотно разказват, че майката Джейлян била красавица и мъжете ударно я ухажвали, при това с успех. Демек: абе знаем я каква беше... Ни дума за съсечената, сякаш от пияни хусари, Джейда.
В Русе през това време съседи се надпреварват в спомените си за писъците на битата от години Пламена, които чували, но не се намесвали, за да не си развалят комшулука с таткото. Учителките й, тези жрици на просветата, на свой ред не били заблязали белези и синини по нея, а и тя не била им се оплаквала лично. Дори една жалба не им връчило детето приживе, та да вземат надлежни мерки. Никой обаче не ги пита защо не са посещавали дома на първолачето, да видят как живее, от какво има нужда. Тя ако Пламена им беше написала... А сега язък за детето...
Дали сме станали хладнокръвни, непукисти, антихристи или сме изпростели дотам, че не даваме път на сетивата си за човешката трагедия - не знам. Пълно е из телевизиите с психолози, антрополози, народопсихолози, психиатри, ясновидци - те да кажат. Факт е обаче, че деца биват избивани пред очите ни като мухи, а ние дори се правим на заети с изучаване историята на мутропрехода. Такъв е животът, се ла ви... Ето ви я демокрацията!
В отрязъка от време - 10 дни, през които бяха убити Пламена, Алекс и Джейда, един обвиняем с доживотна присъда на две инстанции за съучастие в убийства, рекет и палежи постави световен рекорд по медийни изяви от затвора. Става дума за Петър Стоянов - Сумиста, сочен за тартор на "Килърите". Не знам дали е трогнал сърцата и какви са евентуално тези сърца, но със сигурност е събудил интреса на екипа на "Рекордите на Гинес". На някои магистрати с хоби към тайното финансиране - също. Общо времето, през което той облъчва зрителите с тезисите си за невинност, излъчени директно от Варненския затвор, със сигурност е повече, отколкото отделеното време за трите деца. Във всичките си изяви Сумиста заявява: невинен съм, а в затвора ме натикаха по политически причини. И нито дума за убийствата, за десетките свидетелски показания, за доказаните факти в съда и пр. Същински Нелсън Мандела или Васил Левски, с когото го сравни една от адвокатките още през първия ден на процеса. Жената очевидно е с извратено чувство за хумор, но абсурдното й изказване погали като морски бриз вестникарските перчеми.
Да, има трета инстанция и тя ще каже окончатело дали Петър Стоянов е виновен или невинен. Така е справедливо. Засега два пъти съдът произнесе за доживотна присъда. Разбираемо е, че Сумиста иска да се спаси от зандана и използва всички средства, включително и тези за масово осведомяване. Всеки би го направил. По традиция обаче на това място се появява едно "но". Този път то засяга, освен обичайните стратези и тактици за оневиняване на подсъдими, и неколцина журналисти. За тяхно сведение имената им фигурират в разговори и уговорки за плащания, от които те биха се разстроили. Още повече, ако научат как ги наричат възложителите. Ако това ги успокоява, не са сами в резила. Политици и магистрати също се споменават. Едните биват поръчвани за отстрел, а други са призовани да помагат. Някой ден ще узнаем имената им, защото сме свидетели с каква лекота "изтичат" СРС-та в различни посоки. Това е неудобството на малката държава. Така че кампанията на Сумиста е обяснима - необясними и смущаващи са част от участниците в нея.
А в деня, когато 2-3 служебни лица плюс майката погребваха малката Пламена, Фейсбук избълва триумфалната новина за петнайсетте хиляди българи, които приветстват създателя на ВИС и заявяват своята носталгия по бухалките, рекета, кървищата, сълзите, труповете (и на самите херои в това число) и съсипаните съдби. Те обаче грешат и напразно зоват "отминалото романтично време". Не е отминало, още е тук. Мафията продължава да е недосегаема и е по-жива отвсякога. Покровителите й също.
Всеки заловен и съден бандит се обявява за жертва на политически заговори, а политиците ни заливат с шербет, за да ги изберем за депутати в Брюксел. И ние, като едни добри овце, точно това ще направим. Защото явно сме изгубили любовта към живота и децата. За 15 000 от нас митовете и легендите за бързо забогателите момчета, които шмъркаха кокаин, не бръснеха закона за слива, ядяха и пиеха с политици и магистрати, а цяла армия от манекенки ги преследваше денем и нощем по петите, са по-ценни. Кръв, пари и сперма. Това ще да е девизът на 15-те хиляди дръзновени последователи на мутрозаврите. Каква мечта само. За да я постигнат, хиляди са готови да подминат забързани детските ковчези. Науката все още не е открила понятие, с което да изрази подобно състояние на духа.
15 000... Дали тези хора някога ще се запитат колко са жертвите на техните кумири? Някои ще се затруднят с бройката...
Пламена.
Алекс.
Джейда.
Борис Петков
