Държавата ни угнетява - законите са против нас, богати днес управляват, беднякът няма равен глас. Но стига толкова търпение, ний старий свят ще разрушим. Във нас е нашето спасение, с борба ще се освободим!...
Така се пее в Интернационала. Преди повече от 20 години този химн на Комунистическия интернационал звучеше гръмко по площадите на градове и села, където работническата класа дефилираше под благия поглед на своите комунистически вождове и славеше труда. Наизуст се знаеше и другия химн на трудещите се: "Дружна песен" на Георги Кирков. Само че без последния му куплет, защото имало опасност да се изтълкува превратно... Няма особена причина за това, текстът е съвсем безобиден, но някой тогавашен идеолог явно е решил да се направи на прекален светец. Фризираното куплетче впрочем казва следното:
ОТ СТРЕЛАТА НА ДИВАКА
ДО ЖЕЛЕЗНИЙ ПЪТ
ВСИЧКО ТРУД Е НА РЪКАТА,
ДА ЖИВЕЙ, ЖИВЕЙ ТРУДЪТ!
Днес пък се водят люти спорове да го има ли или не 1-ви май в празничния календар на българина. А докато те продължават, трудът все повече се обезценява. Синдикатите от време на време се сещат за това, гръмват предпървомайски по някоя словесна пледоария, но заплащането на труда в България упорито ни държи на опашката на ЕС.
Фрогнюз събра за вас няколко мнения по темата "Що е то 1-ви май и има ли почва у нас?" Вие на свой ред може да споделите вашето собствено мнение...
Георги Близнашки, специалист по конституционно право: Първи май е един много хубав празник, който обаче се използва от партията на олигарсите като камуфлаж.
Яне Янев, лидер на РЗС: Първи май за мен е комунистическа отживелица. Като се сетя за тази дата, си мисля за най-ретроградните периоди на тоталитаризма - за всичко изкуствено, подправено, фалшиво. Това не може да бъде Ден на труда, защото е така измислено през годините, че да бъде лицемерно и нямащо нищо общо с така наречените трудещи се. А аз лично си имам достатъчно работа и не възнамерявам да празнувам точно на Първи май.
Минчо Минчев, депутат от БСП, машинист, поет:Бил съм 15 години локомотивен машинист. Затова знам какво е работническа солидарност, работнически хляб. Знам какво е безсънни нощи и да растат децата ти без теб. Днес „работническа солидарност” е празна дума. Но хора, които са посрещали слънцето на път и които са разсичали релсите с прожектора, не могат да забравят, че има ден на работническата солидарност, на хляба. Това са хората, които създават благата, хората на труда и те иман нужда от ден, в който да бъде зачетено тяхното място в живота.
В голяма степен, поради разграждането на българската промишленост и унищожаването на десетки хиляди предприятия днес липсва тази компактна маса, наречена работническа класа. Това бяха хора на едно място, които чувстваха другарското рамо до себе си, които произвеждаха блага и се гордееха с това, което правеха.
Когато ми носеха преди години натурния лист в локомотивната кабина го гледах и бях горд, че България върви напред. А днес производствената листа на България е къса и това ме притеснява. Трудно се живее, бедно се живее днес от трудовите хора в страната.
Аз лично ще празнувам първи май!
Питате ме дали „Дружна песен” днес е само на социалистите?! Ако тази песен сега е затихнала, в недалечно бъдеще отново ще си я припомним. Стиховете в нея са истински. Има една турска приказка, че на българина ъкълът му идва подиря. Когато загубим нещо, тогава разбираме ценноста му. Правото на труд е велико нещо.
Стела Банкова, бивш независим депутат: След цялата нашенска демокрация през последните 23 години и това че посегнахме на такива светини като личности и дати трябва с цивилизовано отношение да се отнасяме към празниците. Да не ги оцветяваме. С уважение се отнасям към 1 май, така както и към 8 март.
През ум не ми минава, че на такива празници се разменят политически пароли и поздрави. С уважение се отнасям към 1 май. Та този празник се празнува от стотици хиляди. Не се чувствам греховна. И да има не бих отишла на манифестация, тази форма е отмряла във времето. Но стотици хиляди безработни ще са съпричастни към него.
Оплюването днес на истините в първомайския химн „Дружна песен” само потвърждава моята теза. Та нали искаха да се забрани и „Смешен плач и политическа зима” на Христо Ботев. Свикнали сме да се боим от истината. Духовно загинахме, загиваме. Най-страшна е духовната гибел. Страшно е, че хората се страхуват да отбележат един празник. Много от нас явно се чувстват уютно в тези окови.
Адвокат Николай Хаджигенов: На 1 май точно социалистите изобщо нямат повод да празнуват, защото това е празник на трудещите се, а те не са от тях. Те са грабещите по възможност без да работят. Навремето на този ден правеха манифестации, на които отново те не ходеха, а ходеха други. До колкото си спомням Сергей Станишев няма нито един работен ден през живота си. На този ден трябва да празнуват хората, които работят наистина. И да празнуват в чистия му вид – един ден без да работят.
Българският труд категорично не се оценява достойно във финансово отношение. Дори в Албания получават по-високи заплати от нас. От друга страна трудът ни е изключително некачествен.
Българинът като работодател е отвратителен. Той не цени ничий труд. Като работник е същият. Тук върлува социалистическа митологема, че ние сме най-работливата нация на света, а сме една от най-мързеливите по мое мнение.
Кодексът на труда е последният голям социалистически закон. Той е писан 1986 г. и е поправян безброй пъти и няма как да е добър, тъй като е писан в друго време. В него правата на работниците са защитени в степен, която не отговаря на съвременните условия, тъй като по време на социализма нямаше търговци и предприятия. Тогава взаимоотношенията бяха държава - работници, което създава неравностойно положение. Работодателите често са ощетени, а работниците презащитени. Нужни са например доста правни еквилибристики и съдебни дела, за да успее работодател да прекрати трудов договор на служител. В общия случай е въпрос на правна грамотност да се злоупотребява например с бременност, отпуски, болнични. Или се стига до абсурди да съществува и робски труд от типа на шивашки цехове, в които работят хора от провинцията срещу заплащане от 80 до 200 лв. на месец при нечовешки условия.
Снежана Дукова, депутат от ГЕРБ: Имам следната теза за 1 май: Ден на труда не се празнува, той се работи. Получава се контрапункт. Не е нормално в деня на труда да празнуваш, ядеш и пиеш. Но след като е обявен за официален празник, ще се съобразя с това. Според мен е доста отживяла синдикална история. Денят на труда трябва да има други измерения – нови машини, нови предизвикателства, успехи...
Д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа": 1 май е един много хубав празник, който се е зародил в Америка в края на 19-и век. За съжаление върху него накацаха другарите комунисти и го приватизираха. Това е чисто синдикален празник, затова не искаме да участваме в тяхната масовка. Ако отидете утре във Франция или Австрия ще видите, че хората го празнуват, но не и партиите. Партиите, всичко което може да им свърши работа, го ползват.
В България 1 май е изключително политизиран. Опитвали сме се да убедим партиите да не го празнуват, а да го оставят на синдикатите. Не можахме да се разберем.
Колкото и странно да е в Америка денят се празнува на 1 септември под името Ден на солидарността. Иначе в целия свят се отбелязва на 1 май.
