АКТУАЛНО

Да минеш през вратата между световете...

17 12346 29.04.2014

минаретата на джамията Султан Ахмед Фрогнюз

Град на два континента, град на два свята, кръстопът на цивилизации, имперският град, градът на Орхан Памук... Този списък от определения може да бъде удължен многократно, може да бъде дописван от всеки един, който се е докоснал, макар и веднъж, до магията на Истанбул. И всеки един я открива за себе си, взима от града онова, което търси. Или пък не...

В Истанбул можеш да ходиш десетки пъти, но никога няма да му се наситиш. Защото рядко се среща по-магнетично място. Можеш да отидеш като турист или просто на разходка, като ценител на добрата храна или като колекционер на антикварни вещи, като почитател на разностилието в архитектурата или на ретро атмосферата, можеш да отидеш и просто на шопинг... Дори и да бродиш по улиците на Истанбул без цел и посока сред тълпата (градът е поне 17 милиона според последното преброяване, но неофициално върви към 20-те), интересното само ще те намери.

Все пак обаче първо опознайте основните забележителности, които са безусловно задължителни: джамията Султан Ахмед (Синята джамия – синя е заради цвета на порцелановите плочки, с които е украсена) с площада „Хиподрум” пред нея (където са Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ); църквата „Света София” (няма как да се обърне езикът за друго наименование, въпреки че и тя е била преобърната на джамия; разкрити са някои от християнските мозаечни иконописи, които съжителстват с ислямските надписи); двореца Топ капъ (резиденция на султаните близо 400 години, а сега музей с богати колекции от скъпоценности, заграбени или получени като подаръци през вековете); парка на двореца, който е огромен, и където отглеждат разкошни цветя и поддържат изрядна чистота; двореца Долмабахче (построен в средата на 19 в. по поръчка на султан Абдул Меджид в европейски стил, много пищен и луксозен, наричат го истанбулския Версай, с прекрасен, фантастично поддържан парк).

Не пропускайте да се качите на кулата Галата. Оттам гледката над Златния рог и във всички посоки е фантастична. Обикновено се чака на опашка, но изгледът си струва. А горе, освен останалите туристи, компания ще ви правят и прелитащите гларуси.

Като за начало, това е достатъчно. Оттам нататък просто се движете из града и го усетете, особено с вкусови сетива. Най-доброто място за начало на пешеходния тур е парка Гези, откъдето през 2013 г. започнаха протестите. Първо бяха само демонстрация на архитекти и еколози за спасяване на дърветата, но скоро те прераснаха в стотици хиляди разочаровани от мюсюлманския консерватизъм на правителството и от неговата пазарна политика. Веднага след Гези е площад Таксим (всички пътища водели към него) – огромен, цветен, пълен с млади лица (и струпани полицейски заграждения заради протестите). Това наистина е сърцето на съвременен Истанбул. Намира се в район Бейоглу, лесно ще се ориентирате по карта. Там се намира републиканският монумент Кумхурийет Анти, построен през 1928 г. в чест на създаването на турската република. Фигурата, разбира се, е на Мустафа Кемал Ататюрк – основател на републиката, военен деец, държавник (бил е впрочем и посланик в България, където се влюбва в наше момиче, но родителите й не я дали – това не е легенда, а съвсем истинска история). Паметникът е в самото начало на улица Истиклял. Това е любимото място на турските интелектуалци, но и най-известната търговска улица. Редуват се барокови, неокласически, ренесансови, неоготически и модерни сгради. Еклектиката е живописна, в средата се движи ретро трамвай, по краищата свирят улични музиканти, сладоледаджии майсторски въртят във въздуха дондурма (сладолед) и твърдят, че е по-вкусен от италианския. Симидчийници се редуват със заведения за десетки видови баклави, за кебап, за чай, с луксозни магазини и скъпарски бутици. На всяка крачка и буквално на улицата ще ви изстискат пресен сок от портокал, от нар или от какъвто плод си пожелаете; ще ви предложат освежаващи резени диня или ананас на клечка. Ако обаче предпочитате по-ретро следобед, тогава изпийте чая си във френската сладкарничка на хотел Пера Палас. Десетте турски лири си струват, защото това наистина е една от перлите на Истанбул. Откриват го през 1891 г., за да настаняват там пътниците на “Ориент Експрес”, които посрещали и отвеждали от гарата със столове носилки. Ще ги видите в хотела заедно с първия електрически асансьор в Истанбул и втори в Европа, след този на Айфеловата кула. Тук са отсядали неслучайни люде: Кемал Ататюрк, цар Николай Втори, актрисите Рита Хейуърт и Грета Гарбо, шпионката Мата Хари и колегата й Ким Филби, Хемингуей, английската кралица... и разбира се Агата Кристи, която пише част от романа си “Убийство в Ориент Експрес” в стая 411 на хотела. Много мистика и лукс излъчва това място. Намира се точно до булевард “Пера”, на хълма над Златния рог и до днес хотелът е съхранил своята изключителна елегантност и стил. А след като сте си осигурили това пиршество на сетивата, вече може да превключите на 360 градуса, като се спуснете надолу към моста Галата и там в началото на рибния пазар опитате на крак истинска черноморска скумрия, току-що уловена и опечена на скара, в бял симид. Тази риба отдавна вече не се въди в наши води, за нея има само носталгични рибарски спомени, затова няма как да се устои на изкушението.

От другата страна на моста за нищо на света не изпускайте египетския пазар – всевъзможни ядки, сушени плодове, подправки и вкуснотии примамват неистово от всяка сергия, а потокът от хора е неимоверен. На това място огромната тълпа те носи в една от двете посоки и на моменти не се налага дори да стъпваш на земята. В този смисъл излишно звучи предупреждението пари и документи да се пазят само по вътрешни джобове и да се внимава максимално. Хора всякакви!

Не подминавайте още и малките ресторантчета из историческия център, те са буквално на всяко кьоше, а там ще ви посрещнат гостоприемно и ще ви обслужат скоростно и ненасилено любезно. Храната в Турция е на особена почит - тя носи забравените спомени за истинско и мераклийски приготвено ястие. Това, което разказва в романите си Елиф Шафак, не е художествена измислица; храната в Истанбул наистина събира, носи наслада, укротява, разнежва.

Разбира се, че на всяка цена трябва да се направи и обиколката с корабче по Босфора. Минавайки под мостовете му, ще си намисляте по едно съкровено желание, за което уверяват, че със сигурност ще се сбъдне. Като например - да се върнете отново по тия места и то час по-скоро. Морската обиколка е двучасова, приятна, няма опасност от морска болест и ще ви даде възможност да хвърлите поглед и към неподражаемия и много луксозен азиатски бряг. (Екскурзоводът няма да пропусне да опише къщите, които се явяват в емблематичните турски сериали, те, всичките са там, а строителството е скъпо, не толкова гъсто като в европейската част, по-зелено и по-спокойно е). В рамките на 3 дни този бряг обаче е непостижим като дестинация, но нали винаги има и друг път. И Принцовите острови ще останат за тогава... „Запрянов травел” прави екскурзии до Истанбул всеки уикенд (тръгва се в четвъртък вечер, връщането е късно в неделя), настанява туристите си в прилични хотели в Аксарай, на много комуникативни места, а на връщане се отбива за няколко часа и до Одрин. Те са предостатъчни, но това е друга история. За Истанбул обаче времето никога не стига. Той е като врата между световете, която няма да се умориш да отваряш... И да я описваш!