Полицейска грешка стана причина да не бъде разкрито жестокото убийство на Стоянка Делкова от Велинград, след като основният заподозрян се застреля в главата преди поредния разпит.
На 28 януари м.г. 47-годишният бивш служител на МВР Малин Бозьов се прострелва в слепоочието в двора на къщата във Велинград, където живее със семейството си. Той слага край на живота си с пистолета на сина си Боян, който работи като охранител.
Бозьов, който се пенсионирал като помощник-експерт към криминалистичната лаборатория, е заподозрян за убийството на възрастна жена. Полицията прибира личното му оръжие, но незнайно защо оставя пистолета на сина му.
Почти седмица преди това на пътя между Велинград и Юндола работници се натъкват на ужасяваща гледка, пише пред в. “24 часа”. Бездомни кучета са изровили от дупка полуразложен труп. На главата на убитата възрастна жена е поставена черна найлонова чанта, а около врата още стои въженцето, с което е била удушена. Тялото е на 73-годишната Стоянка Делкова, обявена за общонационално издирване, след като изчезва безследно от дома си на 23 ноември 2012 г. Тя е собственик на имота, където живеят Малин Бозьов, съпругата му Събка и двамата им синове. Семейството има собствена гарсониера в блок на стотина метра от къщата на бабата. През годините Стоянка Делкова и Събка Бозьова се сближават и възрастната жена ги кани да живеят на празния етаж. Тя няма близки. Единственият син Живко е осъден на смърт и разстрелян през 1985 г., след като бяга от казармата и убива с автомата си полковник от армията и съпругата му. Година след трагедията умира и мъжът на Стоянка.
Когато Бозьови се нанасят в къщата, бабата им прехвърля етажа срещу задължение за гледане. Година преди да изчезне обаче, отношенията им се развалят. Бабата пише жалба след жалба до полицията и прокуратурата, че е подложена на тормоз и побои от семейството. Нейни приятелки твърдят, че Събка Бозьова постоянно я малтретирала. Отношенията между възрастната жена и Бозьови дотолкова се влошили, че за няколко месеца Стоянка дори напуска собствената си къща и излиза на квартира.
Най-близката приятелка Стефка разказва, че малко преди да изчезне, Стоянка била бита с метална затварачка за буркани от жената на Бозьов. Именно Стефка първа сигнализира за изчезването й. Като потърсила Стоянка вкъщи, за да ходят на гробищата, от приятелката нямало и следа. Всичко обаче било подредено - лекарствата, които взема всеки ден, чехлите й.
Полицаите разбират, че ден след като изчезва - на 24 ноември 2013 г., тя е трябвало да посрещне съдия-изпълнител, който отново да я въведе в имота й. Стоянка Делкова вече била спечелила делото за разваляне на дарението към Бозьови.
Когато намират трупа, разследващите виждат, че жертвата е без обувки, а само по чорапи. Натежава версията, че Стоянка е удушена в гаража на къщата си, а после пренесенаи заровена край пътя за Юндола. Мотивът за убийството - приписаният на Бозьови етаж, който щели да загубят.
Основен заподозрян е Малин Бозьов, а синовете и съпругата му били третирани като съучастници. Няма обаче повдигнати обвинения и разследването се води срещу неизвестен извършител. Малин Бозьов имал лично оръжие. Освен това той е съсобственик на оръжеен магазин във Велинград. При обиск в дома на семейството полицаите намират каса с два законно притежавани пистолета. Единият е на Малин, другият на сина му.
Оперативни служители от РПУ - Велинград, изземат оръжието на Малин Бозьов, но не и пистолета на сина му, въпреки че и той е обект на разследването. При това полицаите са наясно, че бившият им колега има ключ за семейната оръжейна каса.
Първоначално Малин е задържан за 24 часа. Когато го пускат от ареста, всеки ден полицейска кола го взема за разпит, а после го връща в къщата.
Бозьов категорично отрича да има нещо общо с убийството на Стоянка. Разследващи разказаха, че той дори се държал предизвикателно с бившите си колеги.
“Дайте ми доказателства, че аз съм убиецът, и ще ви разкажа всичко. Нямате нищо срещу мен и семейството ми”, казвал заподозреният.
Бозьов е работил над 20 г. в криминалистичната лаборатория на велинградското РПУ.
Бил е наясно до най-дребни детайли не само как се събират доказателства, но и как се прикриват следи. Бил е сигурен, че бившите му колеги няма да открият нищо, защото се постарал да унищожи всички възможни улики, разсъждават след смъртта му разследващи.
По време на разпитите обаче криминалисти провокират синовете му и ги настройват един срещу друг. Разследващите казват на единия, че брат му е признал всичко за убийството. Така успяват да го пропукат, но това не е достатъчно, за да се повдигне обвинение.
При разпит пред съдия младият мъж започнал да дава уклончиви отговори за убийството на бабата. Той не потвърждавал, но и не отричал, че баща му е удушил Стоянка Делчева. Най-честите отговори на задаваните въпроси били - “Не знам”, “Не съм сигурен”, “Вероятно”.
Според психолози, анализирайки разпитите, Малин Бозьов е разбрал, че в крайна сметка нещата ще излязат наяве. Избрал е смъртта, защото смятал, че така ще се
сложи край на разследването и синовете му няма да бъдат обвинени в убийство или съучастничество. Както и става.
На 28 януари Малин Бозьов пише предсмъртно писмо, докато близките му спят. В него той се прощава с тях и оставя пин кода на кредитната си карта, като уточнява че в нея няма пари. В писмото няма и дума за убийството на Стоянка Делкова. Веднага след това той вади от касата пистолета на сина си. Излиза на двора под предлог, че ще нахрани кучето, и се гръмва в слепоочието.
Още преди смъртта му разследващи установяват, че въженцето на домашния простор в къщата е като това, открито около врата на мъртвата баба. То е изпратено за ДНК изследване в София с надеждата, че по него ще бъдат открити ДНК клетки на убиеца. Такива обаче не са открити.
