Избягали двама затворници от Софийския централен затвор. Като на кино. Чупили се, докато другите празнували Ден на Италия и се фукали с италиански кулинарни специалитети. Но това не е най-важното, такива тържества наистина са полезни. Другаде е ключът от бараката.
Николай Николов - Шатката и гватемалецът Хосе Луис Гевара Мартинес (не е роднина на Че Гевара...) избягали точно когато новият директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" Росен Желязков приемаше поста. А той приемаше, защото стария шеф му го сдаваше, без да е много ясно защо. И бягството, и пазената в тайна кадрова промяна са истински шамар за системата.
Разбира се началството не винаги е виновно в такива ситуации. Обикновено има доста хора по веригата, които са изпуснали контрола в един момент и по такъв начин са дали шанс на осъдените да тръгнат по тунела към свободата.
Случилото се обаче, както винаги, е следствие от много дейности, проблеми и недоглеждания, с които ръководството е твърде добре запознато, но старателно прикрива от години. Запознато е и обществото, макар и не в детайли, но то си има други несгоди и не му е до затворите.
Българските затвори никога не са били на нивото на развитите балкански държави, да речем. За европейските да не говорим. Изключенията, които показваме на чужденците - разбирайте проверяващите от ЕС, са потвърждение на правилото. Мизерия, липса на ред, неясно законодателство, кадрови недомислия, управленска безпомощност, политическа намеса и много, много корупция са портокалът с часовников механизъм, който може да избухне, когато си поиска. Затворите, както всичко останало в тази обрулена държава, са тежко болен организъм без назначено лечение.
Какво се случва в действителност. В затвора има неписано правило: Забранените неща са ной-добрият бизнес.
Това се и прави:
- Затворниците нямат право на мобилни телефони, но разполагат с такива. Често им ги внасят надзиратели срещу заплащане.
- Забранени са наркотиците, но търговията с тях процъвтява. Без служители това не става.
- По-заможните пандизчии се хранят с доставки от ресторанти - отново със съдействието на хора от охраната.
- Осъдени ръководят бизнеса си навън чрез послания и заповеди, които се предават от служители.
- В затворите съществуват групички и отделни затворници, които налагат свой ред и правила. Чрез влияние, връзки, пари и услуги.
- Умишлено се прикриват много от проблемите, защото това е изгодно и на двете страни.
Затворите не са санаториум нито хотел пет звезди. Това е ясно. Но там има спин, дрога, извращения, насилие, хомосексуализъм, кражби и корупция в дози, които превишават многократно възприетите по света. Поне в демократичния свят. Често можем да чуем: Всичката Мара втасала, та опряхме до затворите... Не е точно така, защото функционирането на институциите и системата на затворите са огледало за функционирането на държавата въобще. Както и всичко останало, разбира се.
Николай Николов - Шатката и Хосе Мартинес са били в привилегировано положение. Грижили са се за парното, което е доста любопитно, като се има предвид какви възможности дава подоа дейност. Социалният им статус е осигурен от някого. Този "някой" със сигурност е бил мотивиран по някакъв начин. Оттам трябва да тръгне разседването. Шатката е основен свидетел по делото "Килърите 3". Трябва да се рови и в тази поока.
Вижте какво става.
Само за месец главният обвиняем по делото "Килърите" Петър Стоянов - Сумиста имаше обилни медийни изяви. Той вече е с две доживотни присъди. В скоро време ще се произнесе третата инстанция - невинен или виновен. Сумиста е в акция, защото трябва да се спасява. Интервютата излизат от Варненския затвор, където допреди дни шеф беше новият началник на всички затвори Росен Желязков. Желязков сигурно е спазил закона. Но защо не е така ларш и към други затворници, които сигурно искат да се изкажат?
Пак от Варненския затвор е тръгнала и "мокра поръчка" за физическото отстраняване на висш магистрат, за което се писа преди време. Заговорът е разкрит още преди месеци, но и до ден днешен няма никакво развитие.
Колеги на Желязков от Варна пък почивали в луксозните финландски къщи в курорта Боровец дни преди той да заеме новия пост. Според слухове с ВИП-преживяването ги наградил Янко Попов - Туцо, друг обвиняем по "Килърите", който лежи във Варненския пандиз. Попов е от Самоков и имал връзки в курорта.
Бившият затворник от Софийския затвор Селайдин Селимов пък заявява пред столичен вестник през 2013 г.: "В затвора се перат страшно много пари! Аз бях там социален работник и виждах прекрасно какво се случва, когато има някакво мероприятие например – идва католическа църква. Имаше най-различни спонсори и дарители. Искаха да помогнат някак на затворниците. Тези дарения не стигаха до затворниците обаче! Защото има достатъчно подмазвачи на същата тази администрация, така наречените "шпионки"".
През февруари 2014 г. затворникът от Бургаския затвор Господин Димитров - Закса даде скандално интервю по телефона. В него той извади на бял свят нелицеприятни твърдения за злоупотреби. Разговорът му с представителите на медиите бе прекъснат от надзиратели, а на всички стана ясно, че Закса изяде здрав тупаник. Веднага след това той бе изолиран в самостоятелна килия, а по-късно изпратен в Ловешкия затвор, където е затворническата психиатрия.
Ето ви съобщение от медиите от лятото на 2013 г. Бившият шеф на Пловдивския затвор ще стане редови районен прокурор, след като е издържал с пълна шестица изпита. Миналата година Никола Карпаров бе пенсиониран като началник на Пловдивския затвор след серия скандали и съмнения за нарушения. Той оглавяваше тъмницата повече от десетилетие. След това той се изявяваше като бизнесмен и като общественик. Дълго време продаваше зеле собствено производство на борсата в Първенец.
През февруари 2014 г. в сайтът "Правен свят" пише: "Инспектор Йосиф Йосифов от отдел "Труд и работна заплата" към Централния софийски затвор е бил отстранен от длъжност, а срещу него е започнало досъдебно производство след специализирана акция в затвора. Това потвърдиха от Министерство на правосъдието, а според изданието "Блиц" Йосифов бил известен като снабдител на известния затворник Будимир Куйович. Задържането на Йосифов било заради внесен в затвора мобилен телефон и USB-кабели. Предполага се, че отстраненият служител е снабдявал затворници не само с мобилна техника, а също с алкохол и наркотици".
Писано е неведнъж и за това, че кандидатите за надзирател в затвор чакат понякога няколко години и плащат на съответните началници, от които зависи назначението.
От друга страна служители често недоволстват от лоши условия за работа, неизплатени добавки и пари за дрехи.
Това са само част от проблемите. Най-големият си остава корупцията, на която досега никой не смее да посегне. Защото обхваща хора от най-ниското до най-високото ниво. Тя донякъде компенсира незавидното финансово заплащане на служителите. Но в немалко случаи е начин за обогатяване на служители в доста смущаващи размери.
Шатката и Мартинес сигурно ще бъдат заловени, но това няма да реши нищо. Колеги на новия шеф Желязков изразяват съмнения относно възможностите и желанието му да се справи с проблемите. Смятат го за "удобен" човек. Някои дори използват за него определението "пробит", каквото й да означава това. Възможно е да му завиждат или просто да мърморят по адрес на началника, което е стара традиция.
Понякога дори вицовете показват това, което няма да прочетете в отчетните доклади на институциите.
Надзирателят крещи на затворниците:
- Да си изчистите килиите, свине такива! Утре пристига министъра!
Глас от килия:
- Него пък за какво са го вкарали?!
***
Двама затворници разговарят:
- Видя ли какъв скъп часовник има надзирателя?
- Знам го, нали аз му го купих.
Олег Василев
