Като че ли нищо не е останало от оня измокрен, гладен, но велик български войник, който с „Ура” и „На нож” покоряваше вражеските височини и носеше слава на България за разлика от политиците. Та тъкмо тези политици започнаха преди двадесет и кусур години реформите в армията и я вкараха в НАТО. За да кажем десет по-късно, че войската ни е далеч от обещанията и словоизлиянията на почти всички военни министри, от различни партии, за „малка, модерна и добре въоръжена армия”. Че е с пъти по-слаба от тази преди промените, бюджетът и стига само за заплати и надежда отнийде се не види.
6 май е ден за парад, но и ден за поредни обещания , пожелания и надежди. Ето какво казаха на армейците главнокомандващият , министърът на отбраната и новоизбраният военен №1 на войската.
Росен Плевнелиев, президент и Главнокомандващ въоръжените сили: ...През последните няколко години значително нараснаха изискванията към въоръжените сили, а бюджетът за отбрана като процент от брутния вътрешен процент на държавата, за съжаление, прогресивно намалява...Държавата и обществото са в дълг към своята армия. Независимо от това процесът на трансформация не бива да спира, той трябва да се адаптира към реалностите на динамично изменящата се среда за сигурност. Вярвам, че вие ще се справите достойно и с тези нови предизвикателства”...
За модернизацията сме длъжни да впрегнем всички възможности, в това число сериозен допълнителен финансов ресурс от държавата, защото бюджетът на Министерство на отбраната такъв, какъвто е – не е достатъчен за мисията, която ние имаме за модернизация на Българската армия...Държавата трябва да се фокусира и да отдаде допълнителен ресурс
...Изграждането на съвременна и боеспособна българска армия, която да гарантира националната сигурност, да бъде съвместима с армиите на нашите съюзници и да бъде способна да изпълни поставените от държавното ръководство и от народа задачи, трябва да продължи, трябва да бъде доведено до успешен край съгласно приетите стратегически документи.
Ангел Найденов, министър на отбраната: .. Новите изтребители и реализацията на проекта за придобиване на нов тип боен самолет, не е пряка последица от сегашната криза в Черно море, или съответно от кризата и напрежението между Русия и Украйна, или онова, което се случва в районите на Югоизточна Украйна. Това е един проект, който е достатъчно отдавна заложен в целите за придобиване на нови способности на въоръжените сили. Той продължава да бъде в степента на проект, тоест нямаме някакво особено придвижване. Силно се надявам, че на базата на документите, които съм изпратил вече в Министерски съвет, до средата на тази година ще имаме съответно позиция и решение по какъв начин продължаваме с реализацията на този проект. ..
Сегашната криза само подсилва необходимостта и ни подсказва, че трябва да намерим друго решение, което да не зависи от волята на Русия, каквото в случая е решението за ремонтите и модернизацията на изтребителите, с които разполагаме.
Решението не е лесно, защото става дума за проект, който е на стойност от порядъка на около 800 милиона лева, като това са част от разходите. Нека да бъде ясно, че придобиването на самолети е свързано по-нататък с обучение, с развитие на инфраструктурата, тоест не се изчерпват разходите само с придобиването на новия тип боен самолет.
Всъщност, когато говорим за цели на въоръжените сили, нека да знаем, че става дума за 55 цели, които са в периода от време до 2028 година и общата стойност на тези цели, това са на практика проектите за модернизация и превъоръжаване, са на стойност малко над 2 милиарда и 300 милиона лева. Така че тук наистина не става дума за някаква приумица или за каприз на ръководството на Министерството на отбраната, а от друга страна, не става дума за лесно решение, защото всички си даваме сметка за ограничените ресурсни възможности на страната и същевременно за потребностите на доста други бюджетни системи, ако щете, като цяло на социалната сфера.
Вицеадмирал Румен Николов, нов началник на отбраната: За поддържане на традициите, завещани от нашите предци, за съхранение на способностите, които притежава Българската армия и за развитие на нови способности, гарантиращи изпълнението на мисиите за защита суверенитета на страната ни, за активно участие в колективната сигурност и за подпомагане на населението в критични ситуации се нуждаем от подкрепа от институциите на България, изразяваща се в нормативна база, която осигурява на личния състав спокойно отдаване на сили, знания и способности в изпълнение на служебните ангажименти.
И безспорно имаме нужда от подкрепа във финансово изражение. С това, което разполагаме, смята той, ние ще съхраним състоянието на материалната част, но тези средства ще бъдат необходими за поддържане на боеготовността на армията, за закупуване на нови, адекватни на ситуацията средства и не на последно място – модернизация, т.е. придобиване на нови платформи, гарантиращи изпълнението на нашите задачи в следващите 20-30 години.
Нищо ново под слънцето. Тези приказки сме чували и от главнокомандващите-президенти Петър Стоянов и Георги Първанов, и от военните министри по ред на номерата - Димитър Луджев, Бойко Ноев, Николай Свинаров, Веселин Близнаков Николай Младенов, Николай Цонев и Аню Ангелов. Генералите уважително са клатели глава в очакване на поредно звание, а армията над двадесет години тъпче на място.
Докога Велик е нашият войник ще марширува само в историята?!
Честит празник на на офицерите, сержантите и войниците в гарнизоните и на мисии!
Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик "На нож!"
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик "На нож!"
Frog news
