Дали Айфеловата кула води началото си от България? Нейната конструкция е идентична с комина на магерницата в Рилския манастир. За това сочи само косвено, но все пак доказателство, което подсказва, че величественият символ на Франция и столицата Париж има български "ген". Доказателството за това е макет на магерницата на Рилския манастир, изработен от проф. арх. Георги Стойков.
Същият е представен като архитектурен уникат на ЕКСПО 1970 г. в Токио, Япония. При сравнение на този макет с модела на Айфеловата кула е видно, че най-явната прилика между тях е в квадратната основа и четирите носещи дъгообразни арки. Другата очебийна прилика е в еднакво завършващите върхове на комина и кулата. Напълно логично е идеята за построяването на Айфеловата кула да е дошла именно от магерницата на светата обител, но истината за това да е забулена в дълбока тайна, пише днес "Марица".
Така вместо самоукият майстор Алекси Рилец - провъзгласен за архитектон, участвал в изграждането на Рилския манастир след двукратното му опожаряване през 19-и век, баща на френския символ е станал Александър Гюстав Айфел. Как така коминът от магерницата се е превъплътил в известната кула, е пълна мистерия, но твърде вероятно е истината един ден да се разкрие.
Прилика има и в описанията на двете архитектурни забележителности - много източници представят магерницата по следния начин: Най-впечатляваща от всички помещения в жилищните крила е грамадната манастирска кухня - магерницата, разположена в приземието на северната им част. Дело на първостроителя на Риломанастирския комплекс - Алекси Рилец, манастирската магерница е уникална по своето архитектурно и техническо решение и по художественото си вътрешнопространствено въздействие. Над квадратната є основа със значителни размери 7,80х7,80 м, се издига 22- метров висок комин, обхващащ цялото помещение. Носен долу от четири изпъкващи пред стените широки арки, нагоре той постепенно се стеснява в сложна пирамидална форма, получена чрез стъпили един над друг десет реда арки върху осмоъгълни основи. При изграждането му всеки следващ осмоъгълник е извит спрямо долните така, че върховете на по- малкия стъпват в средата на стените на по- големия. По този начин се получава силно раздвижена повърхнина, оформена от арки, пандантиви и конхи, която поради оптическото засилване на перспективата вследствие на стесняването във височината изглежда много по-висока от действителната. Отворът на комина, с който тази сложна конструкция се извисява над покрива, е оформен като кръгла куличка, стъпила върху пандантиви над квадратната основа и покрита с купол подобен на църковните. В някои записки лаконично е посочено, че след повече от половин столетие френският инженер Айфел построява в Париж своята забележителна кула, като ползва същия статичен принцип, осъществен от българския самоук майстор Алекси в магерницата, само че дипломираният инженер прилага желязна конструкция.
Ето и описанието на Айфеловата кула: Най- долният етаж е пирамида (129,2 метра в основата), образувана от 4 колони, съединяващи се на височина 57,63 метра. На свода се намира първата платформа - квадрат със страна 65 метра. На тази платформа се издига втората пирамида, също образувана от 4 колони, съединяващи се в свод, на който е разположена втората платформа на височина 115,73 метра - квадрат с 35-метрова страна. Четирите колони, издигащи се от втората платформа, се сближават пирамидално и се преплитат една в друга, образувайки една пирамидална колона, носеща третата платформа (на височина 276,13 метра), също с квадратна форма (16,5 метра), а над нея на височина 300 метра се намира площадка (квадрат със страна 1,4 метра).
Засега има двама "заподозрени" французи, които евентуално са посетили Рилския манастир и са имали възможност да разгледат обстойно магерницата по време на гостуването си там като поклонници. Това са поетът и политик Алфонс дьо Ламартин, който двукратно е посетил България (единия път е бил в Пловдив за три дни) и Истанбул - през 1832 г. и 1850 г., след което е описал преживяванията си в своите пътеписи за Ориента, както и самият Александър Гюстав Айфел. През коя година обаче френският инженер Айфел е бил в България и Рилския манастир, може да се гадае. Предполага се, че това е станало по време на неколкомесечния му престой в Румъния, когато е строил двореца на културата в град Яш. Макар че в музея и библиотеката на Рилския манастир няма писмени сведения, които да свидетелстват за посещението на Гюстаф Айфел, това не е гаранция, че той не е бил там преди повече от век.
В биографичните сведения за двамата известни французи никъде не е отбелязано, че въпреки голямата разлика в годините Алфонс дьо Ламартин и Густав Айфел са били близки приятели и често са споделяли своите преживявания. Ламартин е роден през 1790 г., а Айфел през 1832 г. (14 години след построяването на магерницата). Когато поетът умира през 1869 г., Айфел е на 37 г. Има версия, че преди да почине, Ламартин е разказвал на Айфел за посещението си в Рилския манастир, а Айфел, очарован от чутото, е направил всичко възможно след време да се докосне лично до християнското светилище. И виждайки магерницата, да начертае макет, който дълги години крие в архивите си. По-късно същият макет с малки видоизменения става основа за построяването на величествената кула, стъпила на левия бряг на река Сена. Тя е построена по случай Световното изложение в Париж през 1889 г., в чест на стогодишнината от френската революция, а изграждането є е продължило две години.
Със сигурност явното копиране на магерницата не е останало скрито за компетентните в България. Въпросът е защо досега държавата ни не е обръщала внимание на този факт или си е затваряла очите? Защо не са потърсени доказателства и при евентуалното намиране на такива да поискаме Франция да признае, че се гордее с Айфелова кула благодарение на България?
Част от отговорите на тези въпроси дава историята ни. По време на строежа на Айфеловата кула - 28 януари 1887 г. - 31 март 1889 г., България тъкмо е започнала да се съвзема от петвековното османско иго, и едва ли точно тогава някой нашенец е забелязал невероятната прилика между магерницата и Айфеловата кула. През 20-и век страната ни се включва в Първата световна, а после и в Междусъюзническата война. Така се изтъркалят 45 години от миналото столетие и още толкова до 1989 г. През цялото това време, докато на власт бе комунизмът, религията бе низвергната от режима, така че едва ли някой би се впечатлил при откритие от рода - магерницата на Рилския манастир и Айфеловата кула - почти близнаци.
