Кандидатът за шеф на Бургаския затвор Димитър Бонгалов, който спечели конкурса за този пост, но до ден-днешен не е назначен, не вярва, че бегълците от Централния софийски зандан са се измъкнали с помощта на вътрешен човек. Той обаче посочи, че надзирателите по местата за лишаване от свобода не достигат. „На 8000 затворници и 1000 арестанти се падат малко над 1000 надзиратели”, уточни той пред Фрог нюз.
При доживотния режим съотношението трябва да бъде 1:3. Няма начин да не бъде така, тъй като тези затворници са най-опасните. Виждал съм и съотношение 2:1, но горе-долу се спазва правилото. Докато в общежитията, каквото е това в Бургас, има по един сержант - колкото да има някой. Там може да има по 100-200 затворници и един човек на смяна е достатъчен. Неговата работа е да преброи и провери дали някой не е употребил алкохол. Лишените от свобода са на лек режим, някои от тях излизат навън да работят, ползват месечни отпуски по 2-3 дена. В тези общежития бягството не е опасно, то е необяснимо и ненормално. За да стане, значи има вътрешен конфликт. Тогава това е по-тревожното, отколкото самото бягство. Аз подозирам, че именно заради конфликт е избягал затворникът от Бургас. Оставали са му 9 месеца до излизането му навън. Да не говорим, че той може би е очаквал предсрочно освобождаване, коментира Бонгалов.
Той даде мнение и за рокадата в ГДИН. Според него и довчерашният шеф на затворите и Митко Димитров, и новият Росен Желязков „познават занаята”. По същество Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е изключително тежка институция и никой не иска да я ръководи, включително и Митко Димитров ми е казвал, че му е тежко и не иска да иска да бъде началник, каза още Бонгалов. На въпрос защо тогава е обжалвал преди време отстраняването му, той отговори: „Направи го, тъй като щяха да го пенсионират 1 година по-рано”.
Бонгалов коментира и защо от Правосъдното министерство не го назначават за директор на затвора в Бургас: „Моят казус е виц. Всеки в системата знае, че и един човек да се яви на конкурс, ако отговаря на изискванията, го назначават. А когато са много кандидати, най-добрият го назначават. Аз съм на 58 години и след 2 години навършвам пределната възраст и трябва да напусна системата. Ако направят нов конкурс, то ще мине поне една година. Трябва да има нов конкурс, трябва да има ръководство този затвор. Няма началник, няма заместници там... Затова исках да помогна. Моето обяснение затова защо още не съм назначен, при положение че съм спечелил конкурса е, че съм загубен някъде по бюрото. Не е нарочно, има много преписки, които чакат и не се подписват”.
