Не вярвайте на прехвалени идоли с ореол от стара слава. Те са с изминал срок на годност. Ако имаха какво да кажат за живота и бъдещето, щяха да го направят, но те нямат и цитират ли цитират Ванга. Това им казала пророчицата, онова им казала. За Путин им говорила още преди 30-40 години. Също и за световното господство, което очаква Русия. Толкова им се иска да се сбъднат личните им щения, ме ги приписват на Вангелия от Рупите за по-сигурно.
Повод за тези редове ми даде Любомир Левчев, който на рождения си ден разказвал за срещите си с Ванга. И той.
Въобще името на пророчицата се споменава в последно време за какво ли не. От събитията в Украйна, през изчезналия мистериозно самолет, до Обама и животът във Вселената въобще.
Варненката Мариана Стефанова, която пътувала често до Киев, за да участва в някакво шоу за екстасенси, ни уведомява съвсем сериозно, че "всеки четвърти украинец на средна възраст е ходил при Ванга". При население от 46 млн души, сами пресметнете за какво става дума. Няколко милиона хохлы в Рупите - това и Кафка не може да му хрумне. Ние обаче тиражираме и попиваме тази "информация" сякаш е нещо неоспоримо. Ванга била казала още, че през 2040 г. Русия щяла да надмине САЩ по всичко. (И по брой на афроамериканците ли?) Руснаците щели да спрат безразборното печатане на долари и над света щели да се възцарят мир и благоденствие. Страхотно, нали? Татко ще ми купи колело, ама друг път...
В навечерието на Гергьовден проф. Божидар Димитров пък заяви, че Баба Ванга му казала, че България няма да се оправи, докато не бъдат възстановени три църкви - Боянската, "Св. 40 мъченици" и Голямата базилика в Плиска. Това е може би най-лесният път към светлото бъдеще, но като знаем как се крадат пари от проекти, пак има да чакаме...
Темата за Ванга оживя и покрай годишнината от смърта на Людмила Живкова. Толкова версии са изляха за мистериите около двете жени, че могат да пълнят медиите цяло година.
Досега Нешка Робева държеше неофициалните права върху словесното наследство на пророчицата. С времето обаче стотици полуидиоти и пълни кретени се самообявиха за наследници на Ванга и сипят ли сипят тъпизми по телевизии и вестници. За тях Ванга е просто търговска марка. Нешка само щеше да спечели от това, ако бяхме образовано общество, но не сме. Всичко около феномена от Рупите вече е толкова комерсиализирано и чалгализирано, че вече дори смислените споменавания на Ванга будят съмнения.
Голяма изненада, поне за мен, бе поетът Любомир Левчев - и той взел да обяснява какво му била казала необикновената жена преди много години. Сигурно го е направил по подходящ начин и пред подходящи хора, но нещо ме смути в опита разказът му да послужи като някакви послания. Поне някои медии го предадоха така. През 1972 г. Ванга му рекла, когато отишла у тях: "Абе, Левчев, много на меко ви седят задниците на вас, комунистите, бе! За това ли се борихте? Баща ти за това ли се бори?"
По-късно тя му споделила нещо още по-така: "Любо, лошо, много лошо идва". После допълнила: "Ритат твоето място".
Е, че за Левчев е лошо да му ритнат мястото, лошо е. Но защо да е лошо за всички? А много комунистически задници и днес си седят на меко.
Бих предпочел за рождения си ден Любомир Левчев да бе казал нещо от свое име. Някое ново или старо стихотворение, например. Но да плаши хората, че идва нещо страшно, не е негова работа.
Каквото има да се случва, ще се случи. Дали Украйна ще воюва с Русия, ще се намесят ли САЩ - това ще стане или няма да стане и без прозренията на когото й да било. В подобна ситуация обикновено се правят анализи и се взимат решения от специалисти и отговорни фактори. Нацията има нужда от своите идоли и интелектуалци, но не като говорители и изразители на нечии интереси, а като творци. Продуктът на техния труд и поведението им, плюс скромността и чувството за мярка, са примерът, от който хората имат нужда.
Най-лесно е да се "предвиждат" световните съдбини. Доказват го цяла камара нашенци, които са напъплили медиите и каканижат ли каканижат всякакви дивотии. Все по-често ни пробутват и клишета от сорта: "Не дразнете Русия, че ще стане лошо. Хитлер не си взе поука от Наполеон и му се разказа играта". Вярно, така стана, но ако статистиката все още има някакво значение, трябва да припомним, че жертвите на Германия през Втората световна война са 7 млн, а на Съветския съюз - над 20 млн. души. За каква победа въобще става дума... Ами сталинските лагери? И те ли влизат в носталгията по социализма, която ни се пробутва нагло вече от доста време? И какъв е стандартът на живот в победената Германия и какъв е той в победилата Русия? Или тези данни са идеологическа диверсия? Имало ред, каканиже Нешка Робева по една телевизия за времето на Тодор Живков. Той бил най-добрият управленец.
Дори не ми се влиза в полемика по подобни въпроси, защото би било обидно за всеки психично нормален българин. Странно е как интелигентни хора си вярват, че могат да прокарват толкова първобитни неща чрез авторитета си в спорта или поезията. Сегашните времена били лоши, демокрацията ни фалшива, задавало се черно бъдеще - да мрем по-добре. И някак помежду другото все се пробутва рефрена: "Америка ке умре - Русия ке възкръсне". Горката Ванга, колко неща и приписаха откакто я няма.
Мартин Лутър Кинг бе казал: Накрая ще запомним не думите на нашите врагове, а мълчанието на нашите приятели.
Това мълчание понякога е породено от водопада негативизъм, който ни залива от години. И от черната прокоба, която ни вменяват именити, по-малко именити и неименити люде. Изкушавам се да цитирам още нещо от д-р Мартин Лутър: Отказвам да призная твърдението, че човечеството така трагично се е оплело в беззвездната тъмнина на расизма и войната, че светлото начало на деня на мира и братството никога не може да стане реалност.
Солженицин допълва: Не равнището на благополучие донася щастие на хората, а отношението на сърцето и гледната точка върху собствения ни живот. И едното, и другото са винаги в наша власт, а това означава, че човек винаги може да бъде щастлив, ако го иска, и никой не може да му попречи.
Когато са изричани тези думи времената не са били по-весели от сегашните. Но Солженицин и Мартин Лутър са знаели, че светлината е по-ценна от мрака.
У нас и около нас ври и кипи. Да, лошо е, че пенсионерите мизерстват. Куца и здравеопазването. Измамиха ни с приватизацията. Изтезават ни с корупция и некадърност. Политици се съюзиха с мафията срещу народа. Близо 2 млн българи заминаха навън. Но. Винаги има едно "но", което понякога е ракета носител за оптимизма. Много от заминалите българи ще се върнат някой ден. Те ще са видели белия свят, научили езици, натрупали опит и знания, ще искат нова България и ще знаят как да я построят. Може да ви звучи наивно, но това ще се случи. И няма да е чудо, а процес на възраждане.
60-те и 70-те години, когато някои днешни оракули са били в разцвета на силите, не са се отличавали с международна сигурност и вътрешна свобода тук, в България. "Студената война" е била в разгара си, конгресите на комунистическите партии са ставали все по-бутафорни и фалшиви, а комунизмът се е отдалечавал от живота на хората със скоростта на космическата станция "Мир"... Напрежението тогава не е било по-малко от сега. Дрънкане на оръжие е имало покрай революцията в Алжир, войните на Израел със Сирия и Египет, войната в Ирак, събитията в Либия. Не знам какво е казала Ванга по въпроса, но във виетнамско небе се сражаваха съветски и американски пилоти, но това не доведе до Трета световна война. Нас ни набедиха, че сме стреляли по папата, но и това не доведе до война между католицизма и православието. Тъкмо обратното, тръгна се към сближаване. Брежнев, за когото се твърди, че прескачал до Рупите, изпрати съветски войски в Афганистан като пушечно месо без да му мигне окото. Не вярвам Баба Ванга да му е дала такъв съвет. Но никой от говорещите от нейно име не обелва и дума за това.
Защо интелектуалци като Николай Райнов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Николай Лилиев, Йордан Йовков, Алеко Константинов, Никола Вапцаров и десетки други не се "опряха" на предсказанията на този или онзи? Защо Левски и Ботев не потърсиха някоя врачка да им каже какво ги чака тях и какво България? Можеше и да не загинат, ако някой им бе подшушнал да не тръгват по сокаците...
Толкова е нелепо всичко, че понякога изглежда като някакъв заговор. Дори не си даваме сметка, че по този начин обиждаме паметта на Баба Ванга.
Все по-често чуваме, че времето, когато се издаваше поетичният сборник "Априлски сърца", посветен на Априлския пленум, на който Тодор Живков реже главата на Вълко Червенков и взема партийната власт в свои ръце, е било велико време. Днешното - хайде към гробищата. Аргументите са, че капитализмът ни не струвал, а хората били бедни. Така е. Но е така, защото оставихме да строят капитализма същите, които не успяха да построят и социализма. Вината е наша, но не смеем да признаем, защото сме страхливци и лицемери.
Нямаме си Андрей Сахаров да ни каже: Човечеството се нуждае от интелектуална свобода. Свободата да получава и разпространява информация, свободата да обсъжда и критикува, свобода от авторитетите и предразсъдъците. Такава тройна свобода на духа е единствената гаранция срещу заразата на масовите митове, които в ръцете на коварни лицемери-демагози много лесно се превръщат в кървава диктатура. Свободата е единствената гаранция за осъществяване на научно-демократиния подход в политиката, икономиката и кулутрата.
Цитатът не е красив и завъртян, нито е арт, още по-малко е снобски. Скучноват е, но в него има енергия повече от всички ядрени централи по света.
Тия дни ще говорим и за 9 май. Някъде той ще е Денят на Европа, а другаде - Ден на победата на Съветския съюз над фашистка Германия. Това разделение, на което някои все още държат, вече е без значение. Нали Киев и Москва заедно преживяха ужасите на нацизма, а днес се държат като врагове. В двете православни държави отряди с нацистки знаци бият и убиват в името на свободата и демокрацията. Как се нарича това? Лошо е когато загиват хора и се зачернят съдби, но още по-страшно е, когато поетите свеждат поглед надолу. Бъдещето никога не е било там!
Всяко поколение заслужава своя шанс. Всеки човек има право на щастие - американците са го записали дори в конституцията си. Японците също. Децата имат своето детство - любовта и мечтите ги зоват на път. Никой няма право да орисва живота им към лошо, само защото са му свършили жълтите, белите, червените и лилавите боички и му е останала черната.
Да, зле сме. Но не сме били по-цвете и след Освобождението, през Балканската и Междусъюзническата войни, през Първата и втората световна, след военните преврати, въстания с масови кланета, атентата в църквата "Св. Неделя", фашистките мародерства, народният съд, лагерите. Но човек винаги може да бъде щастлив, ако го иска. Знаят го и тези, които не са чели Солженицин. Светът се е развивал въпреки всички сполетели го страхотии. Това важи и за нас.
Не, не идват лоши времена. Идва прекрасно лято, ще се сбъднат много мечти. Ванга би казала точно това. А и не е от голямо значение.
Огнян Стефанов
