В навечерието на 9 май се появи нова версия за развитието на Втората световна война, ако Германия не бе нападнала Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Намерен е секретен план на Хитлер, който предвиждал навлизане във Великобритания през лятото на 1940 г. Операцията е била планирана до последните детайли.
По това време британския флот е превъзхождал германския, но по всички останали показатели хитлеровите войски са имали предимство. Дори се цитира британския премиер Чърчил, който на 4 юни 1940 г. държал реч в парламента. В един момент той закрил микрофона с ръка и тихо обявил: "Ще бием агресорите с бутилки от бира по главите, защото друго не ни остана".
При подобно развитие Германия е щяла да разполага с повече бойна техника и огромен ресурс от британските колонии за атака на Съветския съюз през 1941 г.
Не е ясно как са щели да реагират САЩ, ако не беше японското нападение срещу Пърл Харбър. Предполага се, че американците са имали план заедно с канадски войски да се включат във войната, но не е ясно кога.
При подобно развитие на събитията съветските войски са щели да стигнат само до Чехия и източната част на Германия, която по-късно се обособява като ГДР.
Балканите със сигурност са щели да останат под британско влияние, независимо от загубите на британците при преки военни действия с Вермахта. Лондон е щял да бъде много по-мотивиран в разгрома на нацистките войски и е щял да има по-голямо влияние при развоя на събитията на територията на Европа и най-вече Юго-Източна Европа - Югославия, България и Гърция.
И все пак Хитлер избира да нападне Съветска Русия, въпреки предупрежденията на част от генералитета. Може би това решава и неговата съдба.
Колко са убитите през войната?
Истинските данни за човешките загуби на Съветския съюз през Втората световна война излизат на бял свят чак през 1996 г. Дотогава съветската наука обявява неясни цифри и данни или поне не ги съобщава официално. Забележете: през 1946 г. Съветският съюз обявява, че през войната са загинали общо около 7 млн души - на фронта и в тила. Не се цитират никакви източници.
През 1961 г. Москва признава, че жертвите през войната са над 20 млн души. Отново тази цифра не е базирана на никакви конкретни данни.
През 60-те години най-известният съветски учен демограф Борис Урланис публикувал фундаменталния си труд "Войните и неселението на Европа. Загубите в жива сила на въоръжените сили на европейските страни във войните от 17 до 20 век." Описвайки загубите на Германия през Втората световна война Урланис запълва 25 страници, в които цитира десетки научни трудове на германски, американски, английски и съветски учени, стотици архивни единици, съобщения на командванията и пр. Така разбираме, че Германия е загубила около 7 млн души.
В книгата си обаче Урланис така и не назовава окончателен брой на загиналите от страна на Съветския съюз. Все пак написва, че само през първата година на Отечествената война загиват 400 000 комунисти в редовете на Червената армия.
През 1985 г. ЦК на КПСС и Генералния щаб на Съветската армия издават "Енциклопедия на Великата отечествена война 1941 - 1945 г." В нея обаче отсъстват каквито и да било демографски данни. Има една обща цифра на загиналите - над 20 млн, но без да се уточни колко от тях на фронта, в концентрационните лагери, в партизанските формирования, мирно население, къде, кога и пр. Затова пък са описани следните жертви: 7 млн коне, 17 млн крави, 20 млн свине, 27 млн кози и овце и т.н.
Едва през 1996 г. руски учени уточняват, че загиналите във ВСВ съветски граждани са 19,5 млн. За първи път е направена и разбивка кои са тези хора, как и къде са намерили смъртта си.
Унищожената авиация
Малко известно е също, че още през първия ден на войната със СССР - 22 юни 1941 г. - Червената армия губи 1811 самолета, от които 1489 са унищожени на земята. Това е най-масовото унищожение на въздушна бойна техника в историята.
Германците губят около 50 самолета през този ден.
По това време никой в Кремъл не е знаел къде е Сталин. Секретарят му го чакал часове наред, за да му докладва първите загуби. Пред свои лизки по-късно той признава, че е бил готов да се самоубие, за да не му се налага да съобщи колко трагично е положението.
Узнавайки броя на унищожените самолети, пилоти и техници командващият на ВВС на Западния фронт Героят на Съветския съюз ген. Иван Иванович Копец се застрелва.
Най-голямата загуба във въздуха германското Луфтвафе претърпява на 10 май 1940 г., когато белгийски, френски, британски и холандски пилоти свалят 304 германски самолета.
Рекорди на снайперистите
Снайперисти се появяват през Първата световна война в английската армия. На ангрийски думата снайперист означава "стрелящ от укритие". Германците създават специална част от снайперисти още в началото на войната. Първият съветски майстор на стрелбата е Феодосий Смелячков, който унищожил 125 противникови офицери и войници. През 1942 г. е създадена и Централна женска школа за стрелци.
Топ класацията:
1. Василий Шалвович Квачантирадзе — 534
2. Николай Ильин, Сталинградския фронт - 494
3. Иван Сидоренко, капитан, 1-й Прибалтийский фронт - ок. 500
4. Михаил Буденков, ст. сержант, 2-й Прибалт. фронт - 437
5. Федор Охлопков, сержант, 1 Прибалт. фронт - 429
6. Федор Дяченко, ст. сержант, Ленинградския фронт - 425
7. Афанасий Гордиенко, сержант - 417.т
8. Степан Петренко, ст. сержант, 2-й Прибалт. фронт - 412.
Най-резултатна сред жените е Людмила Павличенко, която в боевете за Одеса и Севастопол отстрелва 309 германски офицери и войници.
Легендарната дъщеря на Казахстан Алия Молдагулова записала в сметката си 91 противника.
Малко се знае за самородния талант Фьодор Охлопков. Той стрелял с различни оръжия, но бил уникално точен. Унищожил е най-малко 1000 германски военни. Имало е случаи, когато Фьодор е бил изпращан сам, с една картечница, да отразява настъплението на цял батальон. Специалисти са категорини, че колхозникът от Якутия е убил много повече противници, но по онова време на фронта никой не е записвал броя на жертвите му в отделните акции. Друг любопитен момент е, че Охлопков е поразявал противниците предимно в главата и по точно с изстрел в окото.
