НОВИНИ

Главният прокурор Борис Велчев предложи да бъде създадено специализирано звено за борба с организираната престъпност в прокуратурата. „Надявам се този доклад на ЕК да мобилизира не само нас, но и всички ведомства в България”, допълни той.

„Създаването на това звено не е оригинална идея, сигурно сме могли да го направим и по-рано. Мисля, че е по-добре да го направим, макар и с известно закъснение, но да го направим", каза още главният прокурор. Велчев обясни, че за разлика от противодействието на корупцията, борбата с организираната престъпност подлежи на планиране и призна, че за съжаление, „начинът, по който сме правили това, и структурите, с които сме го правили, не доведе до никакви съществени резултати". Според него е очевидно, че трябва един малко по-различен подход, който ни е посочен много конкретно в доклада на ЕК.

Главният прокурор Борис Велчев изложи своята идея по време на кръгла маса на тема „Действието на новия Наказателно-процесуален кодекс - мониторинг, изводи и необходимост от законодателни промени", организирана от Министерството на правосъдието и фондация „Конрад Аденауер".
Велчев посочи още, че в настоящия доклад на Европейската комисия ни съветват да подложим борбата с организираната престъпност на предварително планиране и да създадем специална институционализирана структура в прокуратурата, която да поеме тази отговорност. „Ние сме правили подобни опити, но сме ги правили бледо - за това и резултатите ни са такива. Очевидно е, че трябва да се замислим върху необходимостта в близкия месец да създадем такава организация, която да позволи институционализирано и тайно звено в прокуратурата, където да работят хора по преписки и дела, които няма да съобщим публично, които да бъдат не просто подпомагани от служители на МВР и ДАНС, а от данъчни и митнически органи, органи ни финансови надзор", разви идеята главният прокурор. Той се надява такова звено да бъде сформирано в кратък срок - най-късно след края на лятната ваканция. Ако не бъде намерена опора в действащото законодателство за създаването му, ще се търси подкрепата на Народното събрание за изготвянето на съответната нормативна уредба. „Ако успеем да създадем това звено и го подложим на достатъчно силен натиск за работа, но му създадем и един умерен комфорт за период от 6 месеца, напълно е възможно да се постигнат такива резултати, които ще направят следващия доклад на ЕК значително по-различен", убеден е Борис Велчев. Той допълни, че до сега никой не е пречил на прокуратурата да създаде подобно звено. „Ако не сме го направили досега, вината е единствено и изцяло в нас, за това че не сме намерили необходимата координация с останалите ведомства", призна обвинител №1.

При встъпителното си изказване на дискусията Велчев обяви, че прокуратурата е претрупана с работа. Тя се занимавала и с това, което не е нейна работа в условията на един несъвършен НПК. От прокуратурата се очаквало да реши всички болни проблеми на обществото. „На Острова на блажените (метафора на Елеонора Николова - б.а), на който в момента се намираме, се опитваме да свършим и работата на още около 36 контролни органи и определено не ни върви", каза главният прокурор. И допълни, че много често се отправят упреци към работата на прокуратурата, но въпреки всичко тази институция продължава да бъде една от най-търсените. „Нездравата страст всички проблеми в България да се решават с наказателноправната материя, показва голяма липса на правна култура в обществото", смята още главният прокурор. Според него трябва да има облекчен процесуален ред за по-леките престъпления, защото сега такива леки дела се водят по процедурата за тежки дела и това води до едно голямо струпване на дела в поркуратурата. 274 хил. дела са прекратени миналата година в прокуратурата заради давност. Това са дела от 70-те години. Борис Велчев посочи още, че е чудовищна натовареността и на дознателите, и на българските прокурори. Нямало как един дознател, на чието бюро са струпани 400 преписки, да бъде ефективен. „Нека да приемем упрека на ЕК след 6 месеца, когато дойде новият мониторингов доклад, че сме се отклонили от поетия ангажимент и че сме разширили правомощията на следствието. Нека преглътнем този упрек, ако той може да бъде съчетан с един малко по-положителен извод за това, че сме увеличили капацитета на разследващите органи и сме направили досъдебното производство по-ефективно", призова обвинител №1. Според него ако не разтоварим системата, поне в големите градове, работата по досъдебното производство ще се задръсти. Трябвало да се сложи разделителна линия между простъпки и престъпления.  

„Въпросът с работата на следствието трябва да бъде решен през призмата на това, че у нас има над 550 следователи, които на практика не са натоварени. Ангажиментът ни е те да бъдат натоварени с работа. Тези въпроси обаче не могат да бъдат решени без самото участие на следователите, прокуратурата и ВСС", каза от своя страна правосъдният министър Миглена Тачева.

Министърът на вътрешните работи Михаил Миков призна, че има голямо текучество в дознателския апарат, който се е превърнал за кадрите в „преддверие за влизане в съдебната система". По този начин в МВР не можело да се създаде стабилна структура, чиято функция е да поеме цялостното събиране на фактите по наказателния процес. Ето защо той обеща да бъдат създадени условия за „растеж на място". Миков поиска да има ясна съотговорност на прокуратурата в резултата от досъдебното производство.
„Трябва да се ограничи използването на специалните разузнавателни средства по искане на районните прокуратури", заяви още министърът на вътрешните работи. „Както не може районите прокуратури да работят по случаи от компетенцията на горните нива, така не би трябвало да се разпространява практиката да се иска използване на СРС за разследване на престъпления, които са относително по-леки", каза Миков. Според него категорично трябва да се ограничи безполезното и скъпо използване на СРС предвид крайния резултат от употребата им. „Ще бъда изключително упорит за МВР да се търси отговорност за резултатите, постигнати чрез използването на специални разузнавателни средства", закани се той. Миков бе категоричен и че трябва да се подобри взаимодействието на местно равнище между прокуратурата и полицията. „Дежурният прокурор не може да си стои в къщи, а не на специално определено място, за да е в състояние до 1, 2, 3 часа, което веме е много, да отиде на местопрестъплението или да се произнесе за задържани от полицията лица дали и за колко да останат в ареста или да бъдат освободени", беше категоричен той.

„Наказателният кодекс е безумно остарял. Има няколко концепции за НК, които обаче се търкалят в чекмеджетата". Това пък каза независимата народна представителка Елеонора Николова при откриването на дискусията. „Съдебната система у нас живее като че ли на „Острова на блажените". Мисля, че не можем да чакаме следващите избори, за да започнем да подреждаме тепърва наказателното право, защото нашата държава е в опасност именно, когато правосъдната система не работи", каза още Николова.

Frognews.bg