В един от последните броеве на авторитетното и четено и в България сп. „Шпигел” се появи статия от поредицата на Уве Клусман „Третият Рим”. Статията интерпретира факти от историята на Византия и засяга темата за мисионерската дейност на светите братя Константин-Кирил Философ и Методий, които от векове са на особена почит в българоезичното пространство навсякъде по света.
В статията си между другото авторът пише следното: „Около 861 г. император Михаил ІІІ изпратил гръцките братя Кирил и Методий като мисионери в областта между Днепър и Волга. Двамата свещеници и учени донесли на изгряващата Руска империя кирилската азбука и православното християнство”. Тук са допуснати най-малко три съществени грешки:
1. Мисията от 861 г. на братята Кирил и Методий съвсем не е в изгряващата Руска империя (werdenden Russenreich), а в Хазария (Хазарския хаганат). Хазарите съвсем не са славяни, а още по-малко руси. Те са тюркска народност, живеещи тогава по тези земи. Били са езичници и са стояли пред дилемата да изберат една от трите световни религии – мюсюлманството, юдейството и християнството. Затова са отправили молба към Византия да бъдат изпратени проповедници християни, които да влязат в дискусия с представителите на другите две вероизповедания. И действително, двамата братя след отиването си в Хазария правят това. Най-труден е бил диспутът с представителите на юдаизма, който бил пуснал отдавна корени в Хазария. В Крим, който тогава също не е бил руски, братята се срещат освен с хазарите и с маджарската дружина, където провеждат подобни разговори. Мисията на Кирил и Методий сред хазарите не се смята за една от най-сполучливите. Покръстени били едва 200 души, а юдаизмът след това отново взел връх сред населението.
2. Двамата братя в 861 г. не са донесли в Киевска Рус никакво ортодоксално християнство. Покръстването на Русия се извършва в края на Х в. (988 г.), т.е 120 години по-късно, отколкото в България. През 988 г. двамата братя не са били между живите (Кирил умира около 869 г., а Методий около 885 г.). Киевска Рус поддържа по време на късната си християнизация връзки не само с Византия, но и с България, която в западноевропейската историография поради големината на тогавашната българска държава и величието на създадената българска книжнина (сланявска по същност) е наречена империя. Приема се с доста сериозни основания, че огромната библиотека на цар Симеон (893-927) изцяло е била пренесена в Киев, не без участието и на византийските царедворци, завладели Преслав. Така в Киев възниква и руската редакция на старобългарския език и на старобългарската литература. Този факт е признат от най-големите руски медиевисти на ХІХ и ХХ век.
Големият руски учен С. А. Никитин в Предисловието си към книгата И. В. Сахаров, Болгария, М. 1976, с. 5 пише: „Руският народ никога няма да забрави, че писмеността си и славянската литература той е получил от България в онова време, когато руска литература и писменост още не са съществували”.
Световноизвестният руски медиевист Д. С. Лихачов в труда си „Развитие на руската литература Х-ХVІІ вв.”, Ленинград 1937, с. 37 отбелязва: „Чудото се обяснява обаче не само с гениалността на Кирил и Методий, на които се е отдало да създадат азбука, правопис (ортография), но и на основата на българския – великолепен, субтилен литературен език, способен да изрази най-сложните отвлечени идеи. Чудото се обяснява най-вече с това, че българският народ се е оказал способен да възприеме това. А способността за възприемане се е възпитавала у българския народ, защото България отдавна е била територия на велики култури и е била в съседство с тези просветени народи на тогавашна Европа”.
3. По-голямата част от световните учени сочат, че Кирил и Методий са създали глаголицата – първата славянска азбука. В Русия обаче се употребява кирилицата. Това е втора азбука, създадена вече в средновековната българска държава по-късно, и назована така в чест на Константин-Кирил Философ. Именно тази българска азбука е била пренесена в Русия 120 години след това при приемането на християнството там.
Творческата и просветителска дейност на двамата братя от българоезичния Солун Константин-Кирил Философ и Методий – създатели на славянската писменост през ІХ век надхвърля границите на Източна Европа и придобива общоевропейско и световно значение. Светите отци на Ортодоксалната, а след това и на католическата църква като византийски мисионери, влизат в контакти както с представители на народи от Западна Европа (немци, италианци, унгарци), така и от Азия (араби, тюрки), което означава и с представители на различни религии – християнска, мюсюлманска, юдаистична.
Те защитават правото на българската азбука да съществува, редом с останалите три, смятани за свещени, защото са на Христовия кръст. Преводите на светите книги на жив, говорим народен език, което двамата братя правят през ІХ век в българоезичния Солун, в Европа се случва едва векове по-късно.
Ето защо светите братя се почитат и до днес от православната църква. В статията на Уве Клусман „Третият Рим” в сп. „Шпигел” се посочва, че Русия празнува всяка година на 24 май Денят на славянската писменост и култура. Този ден наистина започна да се чества в Русия, но от 1986 г. нататък. България го почита от 1851 г. като един от най-големите си празници, а през 1892 г. поетът Стоян Михайловски пише химн, който всеки българин знае наизуст и пее в прослава на двамата братя, тясно свързани с историята на България.
Ана Кочева
