Към имигранти в България с хуманитарен статут са били правени едновременно десетки парични преводи от различни страни, като получателят е един и същ. Вероятно става дума за плащания по т.нар. схема „хавала”, чрез която се финансира и терористична дейност, тъй като е трудно да бъде проследена от държавни органи.
Това става ясно от годишен доклад на ДАНС,пише "Сега". Това става ясно от годишен доклад на ДАНС. В докладът се твърди, че са засечени съмнителни парични операции са към бежанци от Сирия, Иран и Афганистан. В доклада липсва конкретика, не става ясно нито колко са случаите, нито дали въобще някой от чужденците е уличен в терористична дейност, или в участие в схема за пране на пари.
Финансовото разузнаване посочва, че то няма полицейски и разследващи функции, затова не разполага с данни за резултатите от последвалите разследвания. През 2013 г. финансовото разузнаване е изпратило 226 сигнала до МВР, 12 до прокуратурата и 298 до други структури на ДАНС за над 1,666 млрд. евро. За цялата минала година в ДАНС са били получени сигнали за 2233 съмнителни операции за над 2,5 млрд. евро. Финансовият министър е спрял 18 от тях за скромните 1,582 млн. евро. „Прави впечатление, че обикновено в един ден се получават множество преводи от лица от различни локации”, пише в доклада.
Такъв случай е засечен в края на 2013 г., когато в рамките на месец мъж и жена от Афганистан получили над 180 превода. Парите били изпратени от 15 държави чрез различни офиси на системите за бързи парични преводи. Според финансовото разузнаване системите за парични трансфери се използват все по-често от лица в ограничителните списъци на ЕС и американската служба по санкциите OFAC. Засечените преводи към бежанците са новост в наблюдаваните схеми на пране и финансиране на терористична дейност. Системата „хавала” стана известна около разкритията за финансовите операции на „Ал Кайда”.
Подобни схеми са засечени и в Китай, Филипините, Индия и Тайланд. Изпращачът на парите се свързва с посредник, дава му сумата за превод към съответната страна и съответен код. Получателят е също посредник. Той предава парите на действителния получател, когато вторият го потърси и назове кода. Доверието между участниците в схемата се базира най-често на роднински връзки и дългогодишни бизнес отношения. Интересното е, че в засечените в България случаи между получателите и изпращачите липсва видима родствена или търговска свързаност.
