Бившият началник на управление Външно контраразузнаване на КГБ на СССР, който днес живее в САЩ, екс-генерал от КГБ Олег Калугин: „До разпадането на СССР, за КГБ и за нашето военно разузнаване работеха повече от 300 помощници или агенти в Съединените щати – това бяха хора, които имаха достъп дори до Белия дом, работещи в Държавния департамент, в Министерството на отбраната, в Агенцията за национална сигурност, във всички структури, които биха представлявали интерес за съветската страна.“
Точно преди десет години опозореният съветски разузнавач, задочно осъден на 15 години затвор за държавна измяна, с отнето офицерско звание и 22 награди, получава в САЩ статут на политически емигрант и американско гражданство.
Моят 78-годишен, някога суперзасекретен и много влиятелен събеседник, за някои хора е безстрашен разузнавач, Щирлиц и Джеймс Бонд в едно, а за други – шпионин, който е продал родината си и честта си не за 30 сребърника, а за американско гражданство. Парадният му генералски мундир с всички отличителни знаци по него, който Калугин вече няма право да облича, сега виси във Вашингтонския Музей на международния шпионаж, където не секва потокът от посетители, вече над 5 милиона, жадуващи да се приобщят към тайните на могъщите специални служби. В отговор на обществения интерес, в съдружие с бившия сътрудник на ФБР Дейв Мейджър, Олег Данилович пуснал в американската столица туристически автобусен маршрут по местата за шпионски срещи, и дори – за реклама – той самият е водил групите като гид.
Бившият ас на съветското разузнаване живее близо до Вашингтон в щата Мериленд, където си е купил за смешните по московските мерки 120-хиляди долара къща, която, макар да не е луксозна, е доста уютна, с просторни стаи, с много картини по стените (откраднати от „Ермитажа“, както се шегува Калугин). Разжалваният генерал-майор от КГБ надали някога отново ще види родния Петербург, Москва, гробовете на своите родители – в момента, в който стъпи на руска земя, ще бъде арестуван, ще попадне в Лефортово и ще последват безкрайните разпити, провеждани от няколко следователи и наричани на професионален жаргон „конвейер“. Така или иначе, в родината си той няма да се отърве толкова лесно, колкото през 1993 г. в Англия, когато пристигналия да рекламира книгата си Олег Данилович е закопчан с белезници още на летище Хийтроу.
Георги Марков го убиха, защото бе любовник на Людмила Живкова
Интервю на Дмитрий Гордон
Дмитрий Илич Гордон (роден на 21 октомври 1967 г. в Киев) е украински писател, журналист, телевизионен водещ и певец. Главен редактор на вестник „Булевард“ (от юни 1995 г.), впоследствие „Булевардът на Гордон“.
Интервюто е в няколко части, огромно по обем. Публикуваме откъс, който засяга трагичен момент от новата българска история - убийството на писателя Георги Марков. В него звучат сензационни разкрития, които не са известни на българското общество.
Разговорът с Калугин е проведен преди няколко месеца.
- Вие сте били на висока длъжност в КГБ …
- Да, особено отчитайки това, че там работеха почти три хиляди сътрудници (включително техническия персонал), и точно тогава, обаче, аз си спомних и Таймс-скуеър, и Ню Йорк, и своя живот в Москва, и разбрах, че досега съм бил поставен в специални условия и не съм познавал реалностите на живота.
- В какво се изразяваше това?
- Аз се занимавах с международни въпроси, с външния свят, а тук ми се наложи да се сблъскам с моите съграждани – в голяма степен разочаровани, недоволни, желаещи промени, и моята задача беше да откривам такива критично настроени хора, да ги записвам, а след това да ги пращам или в психиатрична болница – това беше андроповския метод за решаване на проблема …
- ... или на Запад …
- Да, точно така, и, впрочем, трябва да му признаем заслуженото на Юрий Владимирович. По онова време аз бях свидетел на обсъждането на един скандално известен въпрос – имам предвид убийството на Георги Марков. Българите тогава се обърнаха към нас за помощ, и Андропов, в мое присъствие, каза на Крючков: „Аз съм против политическите убийства.“ Крючков се поколеба: „В такъв случай ние ще поставим ръководството на българското контраразузнаване в неловко положение, те ще се запитат „Как така? Съветските другари не ни ли се доверяват?“ Длъжни сме някак да ги подкрепим.“ И тогава Андропов кимна: „Дайте им технически средства – такива, които могат да свършат работа – но самите ние да не се намесваме, стойте настрана от проблема.“ Тогава предложихме на българите …
- ...чадъра …
- Да, доставен бе японски чадър и в него поставили ампула с отрова, която се изстрелва с натискането на малък спусък. Впрочем, тук, във Вашингтон, в Музея на международния шпионаж, на който аз съм един от директорите, сред експонатите има и такъв чадър …
- Каква отрова е била използвана?
- Според мен, рицин (силно токсична отрова, извличана от семената на растението рицин – Д.Г.), но не знам със сигурност, не разбирам от тези неща. Всъщност, за тези манипулации с отровите цял свят научи едва след гибелта на Александър Литвиненко в Лондон, но тогава е било използвано по-съвършено по руските мерки средство, което се е считало за абсолютно неразпознаваемо – обективно невъзможно е да се открият следи от него.
- Полоний?
- Да, но, въпреки това, британските специалисти, които са разследвали обстоятелствата около тази смърт, се оказаха добри професионалисти: един от тях решил да изследва проба за наличие на радиоактивни вещества – и тогава е било установено наличието на полоний. Това даде началото на гръмкия международен скандал, но явно е имало и други хора, отстранени по този начин - например Юрий Шчекочихин, ако си го спомняте …
- Да заемате толкова висок пост в йерархията на КГБ на СССР, да сте най-младия генерал – това, според мен, е връх, който малцина могат да достигнат, а с Андропов общували ли сте?
- Много често, при това най-вече по негова инициатива. Работата е в това, че аз не бях свързан непосредствено с Андропов – у нас началник на разузнаването беше известния ви Крючков …
- ...Владимир Александрович...
…който по различни съображения не ме обичаше особено
- Сложен човек ли беше той?
- Да, но отношенията му с Андропов са се установили още от 56-та година в Будапеща…
- ... по време на унгарското въстание, жестоко потушено от съветските войски – Андропов е бил посланик там …
- Абсолютно вярно: и двамата тогава са работили в Унгария и са запазили връзката си, а когато са назначили Андропов за председател на КГБ, той е изтеглил Крючков и го назначил за началник на разузнаването. Лично към мен Юрий Владимирович се отнасяше със симпатия и се е случвало да ми звънне по пряката линия (т.е. без да набира номер – достатъчно беше да вдигне слушалката): „Слушай, отбий се при мен, разкажи как върви работата при вас.“
- Вие на Лубянка ли бяхте, в централната сграда?
- По-късно, когато разузнаването се премести в Ясенево – това е огромен специализиран комплекс на околовръстното шосе – вече по-рядко влизах при него. А докато бяхме на Лубянка, просто ми казваше: „Заповядай, влез. Какво ново?“. Аз отговарях: „Всичко е наред, така изглежда.“. „Разкажи, какво говорят хората.“ Той просто човешки се интересуваше и ме разпитваше за обстановката в страната, при това наистина му беше интересно. А можеше и само да попита: „Ти, струва ми се, обичаш уиски с лед?“. – „Да“. – „Ей сега, почакай“. Влиза в задната стая на огромния си кабинет …
- ...сам?
- Да.
- Това кабинета на Берия ли беше?
- Да, в много отношения исторически, носи ми алкохол, слага го на масата. „Юрий Владимирович, а Вие?“. Той ратваря ръце: „Нали знаеш, имам болни бъбреци. Но ти пий – пий и разказвай“, и аз, пийвайки от уискито, малко по малко му разкривах своите съображения за това и онова – говорехме за най-различни неща, които понякога нямаха никаква връзка нито с политиката, нито с контраразузнаването.
Според мен Андропов беше много човечен и много порядъчна личност – в това се състои неговото достойнство и, в същото време, това му качество в края на краищата допринесе за упадъка на КГБ, защото там не търпят такива хора, възприемат ги като чуждо тяло. Много хора се изказват лошо за Юрий Владимирович – смятат, че той е довел страната до такова положение, че да дойде Горбачов и всичко да се разпадне. Наистина, по времето на Андропов нямаше нито едно …
- ...политическо убийство: психиатриите бяха крайния вариант …
- Както вече споменах, в мое присъствие (също и на Крючков, и, струва ми се, на вице-адмирал Усатов, който отговаряше за контраразузнаването в КГБ) тръгна разговор за българския дисидент Георги Марков – за това, че българските ръководители молят за помощ да бъде ликвидиран. Андропов каза: „Аз съм против политическите убийства. Това не е правилния начин.“ На което Крючков възрази: „Е, нали знаете, българските другари може да не ни разберат.“ А с какво чак толкова ги е подразнил този Марков, който в края на краищата беше убит в Лондон с отровния чадър (при това съветска спецлаборатория на КГБ по секретни технологии е осигурила отровата и приставката към чадъра)? Известно време той е имал интимни отношения с дъщерята на българския ръководител …
- ...Тодор Живков?..
- ...да, а след това, както често се случва, тръгнал с друга жена. Така че, той изневерил и Живков се разярил …
- А, ето каква била работата!
- Затова на Марков му се наложило да избяга – установил се окончателно в Лондон, но българите и там го намерили.
- Колко банално …
- Абсолютно, и ползвайки съветски специални средства, го убили.
