Зловоние. Дума, която стряска сама по себе си. Всеки си представя гадни, адски миризми на лошо, които съсипват сетивата, потискат съзнанието и предизвикват отрицателни емоции. Една от най-неприятните миризми е трупната. Така твърдят специалисти, а и който е имал "възможността" да попадне на такава, сам се е убедил. Въпросната неприятност е свързана с автолиза и гниенето на меките части на трупа.
Малцина обаче знаят, че лошият дъх от устата на човек, е точно като този от разлагащ се труп. Пише го в медицинските книги.
Но има и по-лошо от това. Лъжата. Тя залива с воня всичко, до което се докосне. Освен това е в състояние да осмърди огромни пространства и да убие всичко свежо. Излъганите надежди, например, са чисто убийство на мечти. А да попречиш на някой да бъде щастлив, е сериозно престъпление.
Най-преданите рицари на лъжата са политиците. В живота всеки човек послъгва, но го прави по лични подбуди. Докато в политиката лъжата понякога е оръжие за масово поразяване.
Политикът е животно, което не може да казва истината. Също и неистината. По същество политикът не е способен въобще да общува. Тогава как въобще ни привличат вниманието?
Способът разкрива германският учен още преди време Хофман. Той измисля механична кукла, представляваща красива девойка. Куклата не е можела да води смислен разговор, но можела да повтаря "ах, ах, ах" и "ще се срещнем, мили", гледайки те право в очите. В красивата и усмихната кукла се влюбил млад поет. Той започнал да си внушава, че куклата е жив човек, преживявал бурно сполетелите го чувства, четял й стихове и твърдял, че тя го разбира. Накрая полудял.
Провеждан бил и друг експеримент. Прочитали на куклата: "Какво донесе ни и тази война? Почивка заслужена - на колена..." на Фридрих фон Логау, а куклата отвръщала: "ах, ах, ах" и "ще се срещнем, мили"...
Дотам стигали "чувствата" и възможностите й...
Политиците са като тази симпатична кукла, обобщил Хофман. Те механично повтарят това, което искат повечето избиратели, при това ги гледат в очите и се усмихват. Докопат ли се до властта, запяват друга песен, сякаш невидим майстор им е завъртял машинката в телата.
Избирателите разбират, че са измамени, но ако все пак им отпуснат нещичко - социални помощи например или увеличение на заплатите с 15 лв, - те са готови да простят. Настъпва онзи познат и досаден момент, когато си казваме: "Всички политици лъжат", след което потъваме в апатия.
Гласоподавателите така и не разбират, че всъщност никой не ги е лъгал и манипулирал, защото никой не е общувал истински с тях. Разговаряли са с кукли.
Би трябвало след 25 години преход и 45 години социализъм хората да са престанали да се вслушват в думите на политиците. Това обаче все не се случва. На всичкото отгоре, политиците все пак изпълняват някои от дадените обещания. Обслужвайки своя интерес или интереса на кръгове и дори на мафията, политиците реализират неща, които хората горещо са желали. Тогава партийните асове заемат позата на герои и благодетели. Ремонт на шосето между две села по някоя европейска програма, е такъв например. Всъщност зад фасадата и рязането на ленти е извършена кражба на част от средствата, а поръчката е дадена на определена фирма, но хората са доволни, защото са чакали от десетилетия това да се случи. Лъжата в този пример обслужва и двете страни.
По същият начин преди години шаманите са предизвиквали дъжд след голяма суша. Произнасяли са заклинания към небето, палили са огньове, принасяли са животни, а понякога и човеци, в жертва на на божествата. Ако изведнъж от небето се изсипе дъжд, значи шаманът е спасил хората от гибел. Ако пък не завали, той обяснявал ситуацията с тежките грехове на хората от племето, за които божествата ги наказвали. По този начин се измъквал и запазвал авторитета си. Принципът работи и до днес.
Има и друга лъжа, която политиците ни пробутват от години безпрепятствено. Идват в квартала, на площада или в някое тв студио и почват да ни омайват с розови отчети. Ремонтирахме толкова и толкова километри магистрали и други пътища. Построихме ново сметище (не край София, де...). Дадохме еди колко си милиона на фермерите, тютюнопроизводителите, за селските райони. Само че всичко това е тяхно задължение. Заловеният крадец не е лична заслуга на вътрешния министър или главния секретар на МВР. Това е тяхно задължение. Ремонтът на бул. "Цариградско шосе" в столицата не е заслуга на кмета и общинските съветници, а част от служебната им характеристика.
В обществото винаги има противоречия и конфликти на интереси. Затова е възникнала и държавата. Само тя е в състояние да решава тези различия ефективно. Политиците бързо осъзнават своята роля на посредници в тази схема. Чрез манипулации те непрекъснато изострят противоречията в обществото, създават дискомфорт и след това обещават да изгладят всичко. По този начин държавата ту е на ръба на пропастта, ту е силна и справедлива. Понякога мащеха, друг път - закрилница. Според интересите на политиците и техните партии. От умението им да се превъплащават в "лошото" и "доброто" ченге зависи дългосрочността на политическата им кариера. При сегашното състояние на нашето общество всяка стъпка, дори и да е един милиметър, в посока на по-добър живот, се посреща от хората като чутовен подвиг. Което е най-голямото доказателство, че дереджето ни не е плод на случайни обстоятелства. Докараха държавата до срив, а сега предлагат да я оправят. Оттук и засилената напоследък носталгия по годините на социализма. Формулата: щастливи и равни в бедността, отново работи. Децата на тези, които се опитват да я приложат днес, учат, живеят и работят на Запад, докато ние слушаме оди за равенство и братство, как бедните ще си поделят спечеленото от богатите. Това, видите ли, било справедливо. "Ах, ах, ах, ще се срещнем, мили" - отвръща куклата. А ние, като онзи изтерясъл поет, се радваме, че пластмасата е откликнала.
Пол Валери казва: "В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби". Но ние не четем Валери. Не отваряме вече дори Вазов и Ботев, защото не пасват на чалгакултурата. Апостола все още е познат благодарение на футбола и ултрасите, както и на някои татуси по телата им. Предадохме се на наивизма, който ни превърна в пациенти на политическата система. Болен се е.е докато е на легло, гласи народният лаф. Грозен, но реалистичен и поучителен.
Според американския изследовател на лъжата Джон Миршеймър от Чикагския университет, политиците така или иначе лъжат, затова е редно да се запитаме: Има ли полза от техните лъжи?
Политиците вярват, че да се лъже и манипулира не само може, но е и необходимо. Лъжата е част от играта, която обществото е приело от векове. Те нямат угризения на съвестта, журналистическите статии и призиви за морал не ги трогват. Дори да има някакъв вътрешен конфликт, той е толкова мъничък, че не се отразява нито на мимиките, нито на жестовете им. И спят спокойно. Защото повечето политици смятат, че винаги са прави. Те упорито и ожесточено отстояват своята позиция, дори да е срещу очевидното, и ако успеят да ни привлекат на своя страна, това означава полет към пропастта. Рано или късно. Ние сме доброволците, които отиват на смърт.
Истински моралисти няма, защото всеки е прибягвал до лъжата. В дадени ситуации тя дори може да е благородна, нужна или стратегическа. Най-често обаче последствията от нея са негативни.
Ето защо:
- Продължителното лъгане води до дефицит на информация;
- Пречи на правилния политически избор;
- Отчуждава гражданите;
- Дава шанс на авторитарните политици;
- Спъва работата на институциите и сваля доверието в тях;
- Обезсилва ролята на държавата;
- Демотивира обществото и го лишава от воля.
Най-тежката последица от лъжата обаче е всяването на страх. Обикновено това се прави, когато определени кръгове искат да прикрият некадърността и зловредността от управлението или на водача.
Една от големите лъжи на прехода, е че партиите и управляващите искат да решат проблемите на циганите. Това е кошмарна неистина! Циганите са им нужни неуки, прости, аутсайдери по всички линии. Защото само като хора на ръба, могат да бъдат манипулирани. За кило салам и шише ракия ще продадат съвестта си без да им мигне окото. За 100 лв ще ви дадат не само гласа си, но и каквото друго поискате.
По време на войната във Виетнам ген. Робин Олдс заявява в едно интервю: Ние убиваме, за да проправим път на демокрацията, да спасим местните от заблудите. Сега вече е ясно, че чрез смърт не се постига нищо освен още смърт, и още, и още... Демокрацияа и свободата са състояния на духа, а не пълнител в автомата.
На българските цигани им трябва образование, образование и пак образование. И работа. Но им дават жалки помощи, стимулират безмозъчната раждаемост и по този начин убиват не само тях, но и цялата нация. Кои са тези убийци? Куклите, дето ни гледат усмихнати и ни повтарят "Ах, ах, ах, ще се срещнем, мили". Мнозина няма да дочакат тази среща. В гетата смъртността ще се увеличава право пропорционално на увеличението на банковите сметки на най-загрижените за циганските права.
Друга космическа лъжа е върховенството на закона. Няма такова в България! Дори вече няма живи българи, които да помнят време, когато законът е бил важен. Тук цари правилото: Който плати е невинен. Плаща се по цялата верига. Най-добре това се знае от Въсшия съдебен съвет - политбюрото на магистратурата. Знаят, но не си мръдват пръста. Защото такъв е залогът: тежка престъпност и корупция - слаба държава. Слаба държава - угнетен народ. Угнетен народ - всесилни и богати мафиоти. Силна мафия - послушни политици. Послушни политици - слаба държава. Кръгът се затваря. Някои медии са част от инструментариума за разпространение на лъжата.
Третата, но не и по значимост, лъжа, е тази, че у нас се води борба с престъпността. Ако беше така, в затвора щяха да бъдат поне дузина политици, министри, че и премиери и президенти. Така както е в демократичния свят.
Бившият премиер на Израел Ехуд Олмерт получи 6 години лишаване от свобода и глоба от 430 хиляди долара по обвинения в корупция. Това стана преди дни. Олмерт и други лица са обвинени за получаване на подкупи за улеснено строителство на жилищен комплекс в югозападен Йерусалим. 9 други лица също ще лежат в затвора. Съдия Давид Розен от съда в Тел Авив определи извършените от Олмерт престъпления като едни от "най-лошите в наказателния кодекс" и заяви, че "без доверие не може да има почтена обществена служба."
Сега сменете името на Олмерт с това на половината наши политици, магистрати, министри, шефове в МВР, т.нар. общественици, дори представители на НПО. Пасват, нали? Само че няма да чуете скоро български съдия да произнесе думите на своя колега Розен. Защото лъжата и корупцията у нас са братче и сестриче. Между тях цари любов. Любов, която пръска зловоние и умъртвява справедливостта.
Как да се спасим от зловонията на лъжата? Ей богу, няма такава дефиниция. Но едно е сигурно: ако човек вярва повече в собствените си сили и възможности, ще му се налага по-рядко да се надява на спасители. Колкото повече един човек е независим, толкова по-рядко е жертва на зловонни облъчвание. В политиката те винаги са се представяли като носители на надежда, но в живота това се е оказвало нахално обслужване на лични интереси. Така че не търсете ароматизатори, а бъдете независими. Това ще ви гаратира чист, освежителен въздух и нормална среда.
Борис Петков
