Моята кауза са талантите на България в областта на науката, образованието, културата. Моята битка е в името на следващите поколения българи, за да не бъдат обречени да се превърнат във вторични суровини.Това казва кандидатът за евродепутат от БСП Достена Лаверн.
Интервю на Красен Костадинов
- Какво и кое е най-важното, което научихте за българина и България по време на вашите предизборни обиколки из страната. Подготвени ли са българите за евроизбори?
- Българите са подготвени, друг въпрос е, че евроскептицизмът е в големи размери в България и в Европа. И това е реален, вкоренен в бедствената ни реалност проблем. Днес в Русе се срещнах с една дама на моя възраст, Здравка Христова, завършила със златен медал математическа гимназия, с три виши образования, пишеща прекрасни стихове, знаеща три чужди езика...безработна, осъдена на „полуживот“ както се казва и в едно от нейните толкова силни стихове! Сподели, че дори за ровенето в контейнерите с отпадъци си има ред. Това ли е редът, на който трябва да се подчиняват българските таланти? Нищо не пречи и аз да бях на нейното място при други житейски обстоятелства. Тези хора ми дават сила и кураж да се боря в името на справедливостта и на една бъдеща хуманна Европа! Аз няма да престана да се чувствам една от тях.
Смятам, че българите знаят добре колко ги засяга ЕС, но не вярват,че нещо може да се промени. Аз вярвам, че промяна може да има, но след сериозна битка с големите монополи и лобита. Няма да е лесно и няма да е бързо, но аз не знам друг път в глобалния свят.
- В каква посока, според вас, трябва да се променя гражданското общество в България?
- Гражданското общество са всички български граждани. Те трябва да се почувстват заедно като нация, като общност с общи интереси. Българските граждани трябва да са активни в много посоки. Те трябва да знаят, че ако не се занимават с политика, тя ще се занимава с тях. Не може да не се реагира срещу монополните цени, срещу картели и корупция. Не може да няма активни профсъюзи, коието да се борят за заплати и за нормални условия на труд. Това, което наричаме гражданско общество – неправителствените организации работят за себe си или за донорите им. Те не са гражданско общество, въпреки, че така свикнахме даги наричаме.
- Кои ще са каузите, които ще защитавате като евродепутат? Само леви ли ще са те ?
- Ще защитавам леви идеи, ще защитавам разумни идеи на зелените за биоземеделие, може да се стигне до различни коалиции на левите с центристи и други, по различни проблеми на Европа. Вероятно както в националните парламенти, така и в европарламента ще се образуват коалиционни мнозинства. Моите каузи са по-малко пазар в образованието и културата. Повече обществени инвестиции за образование и култура, връзки между културите и прозрачност на проектите. Моята кауза са талантите на България в областта на науката, образованието, културата. Моята битка е в името на следващите поколения Българи, за да не бъдат обречени да се превърнат във вторични суровини.
- Чувствате ли се все още „АЕЦ-ът” на левицата , както ви нарекоха някои представители на БСП
- Не се увличам в себеизтъкване. Това не носи особени ползи и резуртати. Радвам се на доверието на БСП, на хората с които разговарям. Давам от себе си за да върна вярата на хората, за да може заудно да се преборим за нашето достойнство на човеци и на българи. Изказвам мнението си открито и зная, че все повече млади хора в България стават леви. Започват да разбират, че сами трябва да се борят за повече доходи, за повече индустрия и работни места. Убедена съм в победата!
- Усеща ли се влиянието на европейските политики в България, стигат ли те до средностатистическия българин? Европейски ли е дебатът в хода на предизборните дебати?
- За съжаление много малко средства от европейските политики дават траен резултат. Заедно с това се вижда реализация на общински проекти, изграждане на културни обекти, строеж на пътища. Повече средства в цяла Европа трябва да се отделят за промишленост и повече работни места, за образование, за открития в науката и нови технологии. Дебатът по изборите е по-малко европейски и повече вътрешен. Но това е така във всички държави. Европейските проблеми след кризата са еднакви в много страни, борбата с корупцията и монополите- също. Така, че е важно кой е на власт в Европа, колко средства ще се отделят срещу безработицата и как правителствата ще ги използват. Така, че връзката между европейските и вътрешните проблеми става пряка.
- Има ли общи „болни” теми на България и Европа, които ще поставяте за разрешаване в европарламента ?
- Разбира се, че има. Основната болна тема е, че десните партии не се справиха с кризата нито в ЕС, нито на национално ниво. Десните водиха политика в полза на банките и финансовата власт. Те използваха парите на гражданите за да спасяват и да угояват банките. А банките не просто не фалираха, както заплашваха, а увеличиха печалбите си в кризата. Общи проблеми са създаването на единна данъчна система в ЕС. Друг проблем е производството на стоки с висока принадена стойност в ЕС. Само индустрията може да пребори безработицата и да направи от ЕС самостоятелен политически субект.
- Очертайте жалоните на лявото пространство в България?
- Лявото пространсто обхваща огромна маса от бедни хора, които дори не знаят, че са леви. Те искат увеличаване на доходите с нови държавни политики, увеличаване на пенсиите, работни места. Голяма част от тези хора искат нов бюджет, ново потребление и грижи на държавата за образование и здравеопазване. Тези хора са леви, въпреки, че могат да гласуват за десни или популистки партии, защото вярват на обещанията, а не гледат действията на политиците. Така, че е време за лява политика, защото бедните хора не могат да не са леви. Но наша отговорност е да им покажем и докажем, че се грижим за тях.
- „След „Експерти на прехода” да очакваме ли в близко бъдеще и нова книга ?
- Тази есен във Франция ще излезе моята нова книга за десните неолиберални неправителствени организации във Франция и Гърция, с нова част за България.
Преди няколко дни излезе новата ми стихосбирка „Новa границa“ от издателство „Жанет“ в Пловдив. Това са готовите неща. После вероятно ще се отдам на повече политика, докато отново дойде време за научни обобщения и писане.
Достена Лаверн е родена в Пловдив през 1974 г., завършва средното си образование в НГДЕК в София и американската гимназия "Гладстоун" в Портланд, САЩ. Магистър е по съвременна история и доктор по политическа антропология в Училището за академични изследвания по социални науки в Париж. Лаверн живее в Страсбург и работи като журналист в списанието за култура на френския ежедневник "Ле Дерниер Нувел д`Алзас". Президент е на Националния делфийски комитет във Франция, програмен директор на няколко международни програми и фестивали за литература. В момента преподава политическа антропология в Страсбургския университет. Достена Лаверн бе номинирана за евролистата на БСП от 31 интелектуалци седмица преди конгреса на БСП.
