След 8 години чакане Върховният касационен съд изпрати в затвора до края на дните му Лазар Колев, който според Темида е убиецът на сестрите Христина и Росица Белнейски. За майката на умъртвените момичета не е разкрита цялата истина за тяхната смърт. Затова битката за нея не е приключила. „Хората, които работят по делото, продължават да търсят съучастниците. Има още много неизвестни, чиито отговор трябва да се намери”, коментира пред Фрог нюз изстрадалата жена.
Всичко много бързо се случи, но делото не можа бързо да приключи. Смятам вече да оставя всичко в миналото като спомени по делото и да се опитам да се успокоя. Не съм на себе си от вчера, чакаш нещо дълго време и то се случва..., продължава майката Фани Белнейска на ръба на силите си.
Няма да се предам, каквото и да се случва. Като гледах всяко решение след колко време излиза..., за конкретното решение на Върховния касационен съд изминаха 3 месеца. Въоръжила съм се с търпение от самото начало и съм длъжна да го направя заради тях. Всичко се чака в тази държава, за един документ чакаш, та камо ли за нещо по-голямо. Нямам друг избор, изборът ми е да чакам, да се надявам..., завършва почернената майка.
8 години адвокатите на Лазар Колев Димитър и Марин Марковски се опитваха да измият следите от престъплението му. То не признаваха ДНК експертизи на клиента си, то искаха отвод на магистрат, тъй като бил от Пловдив... Накрая през 2012 година постигнаха напредък, като убедиха Върховният касационен съд да върне делото на Апелативния съд, което забави допълнително приключването на делото.
Въпреки че истината е безспорна, защитниците на осъдения отказват да я приемат. Те се заканиха, че ще доказват невинността му пред Европейския съд. "През следващата седмица внасяме молба в Европейския съд за правата на човека с искане за отмяна за произнесената присъда от ВКС за Лазар Колев", заяви адвокат Марин Марковски.
Че Лазар Колев е убиец се потвърждава и от трите инстанции, през които мина делото. Според съдиите вината на Колев е безспорно доказана и по време на делото му не е било нарушено правото му на защита, каквато бе тезата на адвокат Марин Марковски.
Мотивите на апелативните съдии бяха изложени в 120 страници, в които се сочи, че изготвените 40 експертизи по казуса, както и показанията на над 50 свидетели не са противоречиви и взаимно се допълват.
На последна инстанция адвокатите забавиха старта на делото, тъй като никой от тях не се яви да защитава клиента си. Единият представи болнични листове, а другият – трябвало да бъде на делото „Килърите”.
Според съда събитията във фаталната за Росица и Христина Белнейски вечер на януари 2006 са се развили по следния начин. На 26.01.2006 г. Росица Белнейска се уговорила със свои съученички да отидат следващата вечер на дискотека “Ларго”. Поискала разрешение от родителите си да вземе и сестра си Христина. На следващия ден вечерта, двете сестри започнали да се приготвят за забавата, били в приповдигнато настроение. Срещата със съученичките на Росица била в 22.30 часа на Колоната. Двете момичета не притежавали мобилни телефони. Уговорката с родителите им била, като тръгнат да се прибират, да им се обадят от телефона на гарата, при което те да дойдат да ги посрещнат. След 20.30 часа сестрите се отправили към ЖП гарата.
Момичетата отишли на уговорената среща на Колоната. Тъй като Христина нямала лична карта, посетили “Болид”. Всички седнали на една маса, като Росица си поръчала бира, Христина - малка водка с натурален сок, а останалите мляко с нескафе.
Около 24.00 часа напуснали заведението, като съучениците на Росица предложили да ги изпратят, но те отказали. Момичетата тръгнали в посока читалище “Виделина”. По това време Лазар Колев шофирал подарения от дядо му автомобил “Фолксваген” по улиците на града.
Докато карал колата си, Колев забелязал двете момичета. Наблизо нямало хора, при което той спрял и им предложил да ги закара до мястото, закъдето са се запътили, и те се съгласили. До този момент Лазар не бил виждал сестрите Белнейски. Започнал да разговаря приятелски с тях и разбрал, че са сестри. Останал с впечатление, че са момичета с леко поведение и че може да се възползва сексуално от тях. В един момент Колев останал с по-голямата сестра Росица, а Христина оставил при неустановено по делото лице, пише Апелативният съд в своите мотиви. Росица била още девствена и не била имала полов контакт дори със своя приятел.
Под влияние на алкохола задръжките на Лазар отпаднали и оставайки насаме с нея, той предприел действия, за да удовлетвори половия си нагон. Доброволно осъществил анален полов контакт с Росица, а след това поискал и вагинален такъв. Тя не била съгласна, но Колев започнал насила да сваля връхните й дрехи и блузата, събул ботушите, свалил черните й чорапи. Въпреки че тя се съпротивявала, като го драскала и бутала, той продължил да я разсъблича и я изнасилил.
След като извършил престъпното дело, Колев продължил да шофира. Росица опитала да избяга - отворила вратата и скочила в движение, без той да успее да я задържи. При падането получила множество наранявания по лицето, главата и долните крайници. Лазар спрял колата и отишъл при нея. Главата й била облята с кръв, но дишала и била в съзнание. В този момент Лазар преценил, че ако изнасилената бъде открита от някого жива, ще го издаде.
Поради това взел решение да я умъртви. Колев си дал сметка, че сестрата на Росица знае, че той е бил с нея. Затова решил да умъртви и Христина. Качил тялото на мъртвата вече Росица в багажника и отишъл да вземе по-малката сестра. Заварил я гола. Върху нея също било осъществено сексуално посегателство от неустановено засега лице. Лазар, който бил много възбуден от случващото се, отишъл при Христина и започнал яростно да нанася удари по лицето и тялото й. Въпреки съпротивата, която тя му оказвала, той осъществил вагинално съвкупление с нея. След това я изнасилил и анално. Тогава Колев я качил в колата си, взел дрехите и ботушите й, след което решил да превози трупа на Росица и безпомощната Христина извън района на Пазарджик. Насочил се към местността Грамадите, намираща се между Пещера и Брацигово.
Лазар отбил автомобила си по черен път и спрял на камениста землена площадка, в западния край на която започвал стръмен каменист склон. Извадил Христина от автомобила и започнал да я влачи нагоре по склона, където я обърнал по очи върху земята. Въпреки че била жестоко пребита и обляна в кръв, тя все още давала признаци на живот. Тогава Колев започнал да я удря и притиска главата й в земната повърхност до момента, в който Христина издъхнала.
Веднага след това се върнал при автомобила си и измъкнал тялото на Росица, оставил го по гръб на земята, в непосредствена близост до склона. След това отново се върнал при автомобила си, взел дрехите на момичетата, като част от тях разхвърлял в околността. След като оставил телата, Колев насочил действията към прикриване на следите от деянията и осигуряване на алиби. За целта на 28.01.2006 г. - събота, Лазар основно почистил отвън и отвътре автомобила си.
След като двете момичета не се прибрали у дома, родителите й Фани и Стоимен Белнейски започнали да звънят на приятелките им. Понеже нищо не научили от тях, на 30.01.2006 г. отишли в полицията и съобщили за изчезването на децата си. Същия ден Лазар Колев бил във Велинград. Около обяд взел баща си и двамата заминали за София. Въпреки че съединителят на автомобила се повредил, Лазар и баща му успели да се придвижат до квартирата, където останали да пренощуват. На 31.01.2006 г. - вторник, Колев и баща му се разделили. Лазар останал сам, пил кафе, разхождал се, а вечерта преспал в хотел. Същия ден пастирът Георги Демирев извел на паша козите, за които се грижел, и открил телата на двете момичета в местността Грамадите.
