Тримата младежи, загубили се в Стара планина, щели да бъдат намерени много бързо, ако им е било проследено телефонното обаждане до 112. Такова обаче не било направено, защото било необходимо прокурорско разрешение, разказват Виктор, Христо и Веселин.
От телефон 112 ни направиха инструкции какво да правим преди да започне издирването ни. Казаха ни да пестим батерията на телефона. Изключвахме го и го включвахме. Търкахме батерията с ръце..., разказват оцелелите планинари в „120 минути”.
Виктор, Христо и Веселин искали да стигнат до водопада Райското пръскало. Те обаче се объркали, тъй като видели друг водопад. По време на лутането си едно от момчетата ударило едната си ръка в скала, а друго без малко да загуби живота си. Подхлъзнало се на камък и полетяло към водопада, но приятелят му Христо го уловил за ръката.
Всеки изгрев бе подарък за нас. Въпреки страха ни, не сме си мислили, че няма да ни намерят, разказват оцелелите алпинисти. Разбрахме, че по това време на годината мечките се събуждат от зимен сън, продължават разказа си те.
Движехме се по хребетите, за да бъдем забелязани. Времето бе променливо –и градушка, и вятър, и дъжд, и слънце имаше. Огън не можахме да запалим, както ни бяха казали от 112. Бяхме мислили дори да си запалим дрехите, не скриват момчетата.
Те са още в шок от преживяното и в близко бъдеще не смятат да правят преходи из Стара планина.
