По-нататъшната съдба на Европа зависи не от еврото – в действителност за нейното бъдеще е важно какви чужденци допускаме при себе си. Ние трябва да бъдем отворени за най-добрите от тях и, в същото време, да си затваряме границите за безперспективните бежанци.
Водещите странив светасе конкурират за талантливите младежи. Понякога дори става въпрос за истинска „война за чуждестранни таланти“. В най-развитите страни предимство в това съревнование се дава на способностите, а не на произхода на кандидатите.
Затова резултатите от изследванията на образователното ниво на учащите се (програма PISA или TIMSS) показват, че на челните места са държави като, например, Швейцария, в която 29% от гражданите са родени в чужбина (в Германия тази бройка представлява 12%).
Впечатляващи са показателите на Австралия (28%) и Канада (22%), които следват плътно след източноазиатските водещи в това изследване държави.
Дания – страната на покорителите на „социалните върхове“
Доколкото страни като Швейцария, Австралия и Канада най-активно контролират своите граници с цел „оптимизация“ на качествения състав на населението, то именно успехите на техните граждани в изкачването по социалната стълбица са най-впечатляващи.
При това критерият за измерване е: делът на децата, които произхождат от низшите слоеве на обществото, успели да пробият в най-горните 20 процента. Рекордът по „социално изкачване“ е постигнат от Дания в 2013 г. Доколкото тази страна разполага с най-добрата система за предучилищно възпитание, 15 от всеки 100 деца достигат до най-високото ниво на „социалната стълбица“.
Но вече и Копенхаген търси граждани, които не само биха подобрили демографската ситуация в страната, но и ще повишат нейната конкурентоспособност в света. Развитието на подрастващото поколение е поверено на подготвени хора, притежаващи необходимите знания, и пред които са вдигнати съответните„бариери“.
„Червен килим“ за най-добрите чужденци
Какви са отличителните черти на най-добрите „оптимизатори на населението“? Те внимават много, когато имат работа с представители на други религии и с хора с различен цвят на кожата. На тях им е все едно дали знанията на чужденците в областта на математиката, които демонстрират пред имиграционните власти, са вродени или придобити.
Те викат полиция, когато завистниците издевателстват над своите по-добри съученици с „неправилния“ цвят на кожата. Квалифицираните специалисти са добре дошли в страната, даже ако в момента няма нужда от представители на дадена конкретна специалност, защото в бъдеще именно те ще станат работодатели.
Те избягват недемократичните държави. И ако в такива държави преследват хора от кръга на най-добрите по ниво на компетентност, те са готови да постелят за тях „червения килим“.
Те не настояват да има демографска политика, защото гражданите, които плащат умерено високи данъци, са в състояние да се погрижат сами за немногобройните си деца. Те не се упрекват в, един вид, безсърдечно отношение. Като делови хора, те могат да изпратят на нуждаещите се кораб с хуманитарна помощ, докато от други може да се очакват само празни приказки.
В Америка ситуацията не е по-добра
На свой ред, неуспех очаква държавите, в които не се спазват авторските права, които страдат от „изтичане на мозъци“ и в които показателят раждаемост е по-нисък от ниво 1,6. Това се отнася за териториите между Латвия и Гърция, а така също между Елба и Владивосток.
В тези страни най-добрите от най-добрите изучават глобуса толкова подробно, колкото и менюто в ресторанта, защото не искат да емигрират в страни, чиято перспектива в бъдеще също е „залез“. За привличането на такива хора трябва да се погрижат на всяка цена. В същото време всяка страна се стреми да избегне наплива на чужденци (или се старае бързо да се избави от тях), които не се справят с темпото, което им налага новата им родина.
Ситуацията в западните страни е нестабилна, на първо място, в САЩ. Макар че в Сан Хосе (където голяма част от населението говори испански) делът на хората, успяващи да се измъкнат от низшите слоеве на населението и да преминат във висшите, е съпоставим с показателите на Дания, то в страната като цяло, според изследването на учени от Харвардския университет, само 78 от хиляда деца са способни да учат. А в много региони този брой е даже по-малко от 50.
Повече от половината ученици имат оценки „среден“ или „слаб“ по математика. Такива ужасяващи показатели демонстрират и имигрантите второ поколение в Германия. Средните цифри са малко по-добри, но само защото имигрантите, които са пристигнали в страната по-отдавна, не се справят с тестовете само в рамките на 30% от случаите.
Пасивността на ЕС
Америка ще се справи със своята безпомощна половина от населението само, ако изпревари другите страни-конкуренти. И тя полага определени усилия в тази посока. Така, абитуриентите от цял свят, заслужили правото да учат в университетите на САЩ, могат да претендират за американско гражданство. Пенсионните застраховки (които впрочем при напускане на страната се губят) биха направили това предложение още по-привлекателно.
Пасивността на Европейския съюз в тази сфера облекчава задачата на другите страни по примамването на европейските таланти. Когато Брюксел се хвали с подкрепата за южните страни на ЕС като проява на солидарност (а тази подкрепа, както и да я погледнеш, струва пари), именно силните държави в ЕС настръхват.
Но тези средства, които те споделят със страните от Средиземноморието и Балканите, няма да са достатъчни в съревнованието с гигантите-експортьори от Източна Азия. Великобритания стана първата държава, която забрани да влизат на нейна територия некомпетентни чужденци, а така също обяви съкращаване на социалните помощи за нискообразовани граждани.
Решения за бъдещите десетилетия
Но най-много съседи има Германия. Тези съседи могат да съкратят социалните си разходи и тогава всички нежелани елементи ще избягат от там -а къде? - именно в Германия, защото нейната Конституция предвижда достойно финансиране за всички хора, пристигащи в страната, дори и нелегално.
При това Германия и сега вече сериозно изостава от Дания по показателя издигане на нейните граждани по социалната стълба. А според изследването PISA по математика за 2012 г. Германия не попада сред най-добрите, като показва твърде посредствени резултати.
Ако се наложи Берлин да поеме разходите, от които се отказват англичаните, и започне да губи собствените си таланти, предпочитащи държави с по-добри условия, не е трудно да стигнем до извода, че не единната валута евро може да погуби съюза, а въпросът с „оптимизацията на населението“. Разбира се, валутните проблеми не се решават изведнъж, но „некачественото“ население остава за много десетилетия.
Това не е шовинизъм
Бащите-основатели на Европа са преживели войните на континента. Но никой от тях не би могъл да предположи, че скоро ще се разгърне една безкръвна, но безкрайна война за най-добрите възможни съседи. Именно страхът от прекалено силния съсед принуди навремето европейците да се обединят.
Но днес преломният момент се оказа избавлението от слабите. От техните проблеми не можеш да се спасиш зад никакви огради и щитове, защото никой няма да сподели със страните, нуждаещи се от солидарна помощ, собствените си иновации и експерти.
Връщането към независимостта в никакъв случай не трябва да повлече след себе си връщане и на шовинизма, останал в миналото. Отдавна вече се възобнови дискусията за възстановяване на границите в пространството между Алпите и Северно море. А там, където трудно могат да се прокарат новите граници, могат да се появят „коридори на компетентността“ дори на местно ниво.
Силните се обособяват
Много показателна е ситуацията в последно време в американския град Батън Руж (в щата Луизиана). Там родители от всички цветове на кожата напускат закостенялата училищна система, в чието финансиране се налага да участват. Югоизточната част на града, където живеят 100хиляди от общо 330-те хиляди жители, иска да се отдели, да се преименува на град Свети Георги (City of St. George) и да живее самостоятелно.
Това донякъде напомня за Щутгарт. Там през 2010 г. при едно допитване 48% от жителите (при това 66% жители до 35 годишна възраст) са се изказали за присъединяване на федералната област Баден-Вюртенберг към Швейцария, за да се спасят от необходимостта да делят парите си с Бремен, Брюксел и Берлин.
Когато става въпрос за ежедневно, дори ежечасно съревнование с най-добрите от най-добрите от цял свят, стремежът за съхраняване на „чистотата на нацията“ се превръща в недостатък.
Гунар Хайнзон (Gunnar Heinsohn)
