ИНТЕРВЮ

Да си опичат ума българските управляващи и да действат сега, преди да е станало късно, предупреждава журналистката.

интервю на Ана Кочева

- Нека в началото отново да погледнем към отминалите евроизбори. Как да тълкуваме успеха на т.нар. евроскептични партии в Европейския парламент?

- Това са партии-еднодневки, които нямат цялостна платформа за управление, а се занимават само с една популярна за момента тема или с един-два наболели  въпроса. На парламентарни избори в собствените си страни те обикновено не получават сериозна подкрепа, точно защото нямат управленска програма. Например, в много страни съществуват т.нар. пиратски партии, които искат свобода в интернет, потребителите да не се съобразяват с авторските права и т.н. Сами се досещаме, че партия, която се занимава само с един въпрос – било само със защита на животните или само с проблемите на пенсионерите, или пък не прави друго, освен да скандира лозунги срещу чужденците и имигрантите, може да привлече  внимание, особено ако е по-екзотична или скандална, но такава партия няма ресурс да управлява. Тъкмо затова, повечето граждани в ЕС съвсем разумно не гласуват масово за такива партии на избори за национален парламент. Но пък са склонни да изпратят техни представители в ЕП като контрапункт на статуквото. Нещо като алармен сигнал. Все пак успехът на т. нар. евроскептични или по-точно популистки партии, не бива да се преувеличава. От 751 места в ЕП, те получиха 130 общо.

 
- А кое беше най-важното послание, което излъчиха холандците на евровота миналата седмица ?

- Че са „за“ ЕС, но че имат конкретни и основателни критики.

В Холандия все пак най-висок процент гласове събра проевропейската партия Демократи 66, макар че поради особености в избирателната система, не тя, а Християн-демократическата партия получи най-много места. Така че двете про-европейски партии водят пред партията на Вилдерс. А преди евроизборите имаше наистина много интересни и съдържателни дебати.

- Какви критики се чуват в Холандия спрямо ЕС?

- Холандците бранят  – и  с право, своя икономически и обществен либерализъм от една твърде консервативна и често поизостанала Европа. Затова те са против управленската централизация на Брюксел. Но за сметка на това настояват при нужда ЕС да има по-активна обща външна дейност спрямо трети държави от рода на Русия, които потъпкват международното право. Това искане за по-активна външна политика на Европейския съюз спрямо такива държави като Русия, които заплашват мира, пролича особено силно при анкетите напоследък и има пряка връзка със събитията в Украйна. Общата европейска валута – еврото, е друг сериозно дискутиран проблем, защото поради липса на финансова дисциплина от някои страни в еврозоната, внася в страни като Холандия инфлация. И холандците са прави да искат и останалите държави да се придържат към споразуменията, защото гулденът беше силна валута и холандската икономика не познава девалвацията. Бюрокрацията и излишното пилеене на средства в ЕС също предизвикват основателно недоволство сред холандското общество. Защо, например, е необходимо да има две столици на ЕС (Брюксел и Страсбург) с възмущение се пита здравомислещият холандец. Това означава, че всеки висш еврочиновник има офиси и на двете места и така се пилеят излишни средства, вкл. за път. Холандците са недоволни и от ненужните, дори скандални привилегии на евродепутатите, от твърде високите им заплати, несъответстващи на отговорността, която носят.
Те настояват за адекватни мерки срещу корупцията, която е „традиционна“ за южните и много висока за източноевропейските страни и която чрез ЕС пълзи на север и към страни като Холандия, където винаги е била под санитарния минимум. Недоволстват и от неадекватното раздаване на субсидии и други неразумни решения.

- Искаш да кажеш, че протестират срещу субсидиите за страните от Източна Европа?

- Не, защото в източно-европейските страни, завладени и окупирани от СССР през Втората световна война и пострадали от насилственото налагане на комунизма, има нужда от субсидии. Поне, докато икономиките им преодолеят изоставането. Разбира се, стига парите да бъдат контролирани и да отиват по предназначение, а не да потъват в нечии бездънни джобове. Недоволството – и в Холандия, и в скандинавските страни, идва предимно от неразумните субсидии в земеделието, които Франция особено настоява да получават ... френските фермери. За потрес на холандци и скандинавци фермерите във Франция продължават да получават дотации, въпреки че имат много по-добри условия за развитие от фермерите в северните държави, които не получават такива.

- Защо така?

- Работата е там, че френските политици много дълго отлагаха редица реформи, а проблемите се натрупват и популистките и левичарски празнословия не ги решават. От времето на Де Гол във Франция не се появи поне един реформатор с кураж  в икономиката, който да разсече този гордиев възел и да намали (и даже изобщо да премахне!) държавните дотации за земеделието, за винопроизводството и т.н.

За капак Франция е силно централизирана държава, а земеделието й е ужасно изостанало и точно поради неефективността си се нуждае от държавни дотации. Но това не може да продължава вечно и сега Франция се опитва да прехвърли това главоболие от Париж в Брюксел, а другите държави роптаят. И с право. Изобщо, френският тарикатлък и арогантност не допринасят много за авторитета на Франция. Същото може да се каже и за Гърция, която прибягва не само до тарикатлъци, но дори до измами. А в един съюз основното е доверието и почтеността между партньорите, зачитането на взаимните интереси. Не може едни държави да хитруват за сметка на други.

- Холандските фермери не получават ли субсидии от държавата?

- Не, разбира се. Холандците отдавна си модернизираха земеделието и поради тази причина имат нужда от все по-малко земя. В България много се приказва против генно модифицираните сортове, например. В крайна сметка природата прави същото, само че – случайно, сляпо и много, много бавно. Не знам някой да има нещо против вкусните и ароматни чери–доматчета, например. От една малка саксийка може да наберете тридесетина и повече такива доматчета, а вкусът и качествата им са отлични.

Така, в малката по територия, но гъсто населена Холандия, се освобождава все повече земя –  за природа, за зелени площи, дори площи, за да се разливат реките и да не стават наводнения. Впрочем, една от причините за наводненията с реките в Европа е безотговорното изсичане на горите за ски- курорти във Франция, Германия, Австрия и т.н. При топенето на снеговете, невъзпрепятстваните от дърветата потоци се вливат твърде бързо и почти наведнъж в реките, които на всичкото отгоре са канализирани и нивото на водата се покачва много бързо. А поради това, че Нидерландия, както показва и името й, е в ниското, много големи европейски реки се вливат в морето, преминавайки през страната. Та след многовековна борба с морето, сега малка и гъсто населена Холандия беше изправена и пред тази сериозна опасност. Но рационалните холандци измислиха решение и се справиха и с това предизвикателство. Те направиха дигите покрай реките по-ниски на определени места и същевременно точно там освободиха площи, където при нужда реката да може да излезе от коритото и да се разлее, губейки водната си мощ. Така се спасяват сградите, домовете и хората в селцата и градовете при евентуално мощно покачване на водата. В тази три пъти по-малка от България по територия страна със 17 милиона население се мисли за всичко. И то предварително, а не като се обърне каруцата.

Затова холандците са против безотговорността в ЕС. 

- А увеличава ли се ксенофобията в Холандия?

- Не, категорично не. Няма и помен от ксенофобия. Не ми е известно в Холандия някой да е проявявал агресия или враждебност срещу имигранти или чужденци. Но липсата на добра координация и организация в ЕС, която да разпредели равномерно между всички страни-членки имигрантското бреме, предизвиква основателно недоволство сред холандското общество. От арабската пролет насам и особено сега, когато в Сирия има гражданска война, потокът от бежанци стана огромен. Само за първите 4 месеца тази година в ЕС са поискали убежище 60 хиляди бежанци. Това е доста повече от същия период през 2011 година (по време на арабската пролет), когато в Европа за цялата година са регистрирани около 140 хиляди бежанци. И целият този поток се поема не равномерно от 28 европейски страни, а основно от четири – пет.  Хората тук не са против да се приемат бежанци и страни като Холандия, Дания, Швеция и Германия приемат и настаняват при много добри условия бежанците, осигуряват им подслон, курсове по езика, добро здравеопазване, задължително образование за децата, социални помощи, помощ в интерграцията и търсене на работа. Цели екипи с добре обучени доброволци безплатно и с радост помагат на новодошлите да се адаптират. Но много европейски държави хитруват и не си изпълняват задълженията по международните конвенции.

А липсата на политика на равномерно разпределение сред всички европейски страни на бежанския поток, предизвиква недоволство поради несправедливо претоварване на икономика и ресурси в отговорните държави за сметка на безотговорните. И, разбира се, общественото недоволство се усилва по време на икономическа криза, още повече, че има и някои стари нерешени проблеми с имигрантите тук.

Отделна тревога са увеличаващите се нови нелегални икономически имигранти, които не получават социална и финансова подкрепа от държавата, каквато получават бежанците. Все пак не е възможно да се издържат всички желаещи да емигрират в по-богати страни и затова приемът се ограничава само до тези, които имат право да получат убежище поради заплаха за живота и здравето им. Така тази множаща се група нелегални икономически имигранти представлява наистина сериозен проблем, вкл. и защото тези хора живеят в несигурна, често криминална среда и или стават жертва на престъпления, или пък самите те извършат престъпления. А и прекалено бързото приемане на големи общности от хора от недемократични държави, които си носят собствения манталитет, създава напрежение в обществото.

- Все сериозни проблеми...

- Сериозни, но решими и решавани. Когато гледам от Холандия, споделям холандската критичност и недоволство от кусурите на ЕС. Но когато гледам с очите на български гражданин, те ми се виждат бели кахъри в сравнение с нашите български проблеми, особено що се отнася до образованието, здравеопазването, застрашително ширещата се неграмотност, неработещото правосъдие, липсата на морал у българските политици ... И тогава ми се ще да имаме проблемите на ЕС в България. От трета страна, като виждам как примката на диктатурата все по-силно се затяга около вратовете на руснаците в Русия или като наблюдавам изпитанията на украинците заради агресията на Русия и си казвам: слава Богу, че сме в ЕС и НАТО и слава Богу, че имаме нашите си, български ядове, а не сме на тяхно място. Но все пак, опасността от подновените имперски мераци на Русия и за нас е много сериозна и не бива да се подценява. 

- Обясни тогава на читателите евроскептици - каква е ползата от ЕС!

- Огромна. И това е мнението и на холандците, въпреки критичността им.

Невероятно ценни и облекчаващи живота са не само свободата на придвижване, възможностите за младите хора, но и европейското сътрудничество в областта на  науката, образованието, сигурността, общата енергийна политика. Особено, когато държави като Русия използват енергийните си ресурси за политически шантаж. Заедно европейските страни са наистина непобедими. Ползата е огромна и що се отнася до търговията и икономиката. За сравнение, брутният вътрешен продукт на ЕС е 17 трилиона долара, на САЩ е 15- 16 трилиона, а на Русия, разполагаща с несметни природни ресурси – 2 трилиона. За България пък ЕС е само от полза – и от икономическа, и от всякаква гледна точка. Направо ни теглят на буксир – както с пряка икономическа помощ, така и с помощ в европеизиране и модернизиране на устройството и  управлението на държавата.

- Българските антиевропейски партии като „Атака“ и пр. не успяха да преминат бариерата на евроизборите и отпаднаха от класацията. Ставаме ли все по-европейци?

- „Атака“ и нейният лидер Волен Сидеров са точно пример за партия- еднодневка с една-единствена тема и без никаква програма за управление. Такива партии, впрочем, са и „България без цензура“ и други популистки партии-ментета.

“Атака“ най-после бяха демаскирани от българските избиратели и заслужено получиха звучен шамар.  Очевидно е, че съмнителните „богати приятели“ на Сидеров не плащат свръхлуксозните му воаяжи заради черните му очи, а за да създава омраза и напрежение в българското общество, да отслабва, разделя и манипулира българската нация. Така че най-после и на слепите им просветна, че добре спонсорираният фалшив „национализъм“ на „Атака“ очевидно е в услуга на империалистическите домогвания на Русия и на кагебистката банда, узурпирала Кремъл.

Казано направо, „Атака“ работи срещу националните интереси на България и за жалост не е единствената.

- Мина ли му времето на българския национализъм ?

- Първо, трябва да уточним какво значи „национализъм“, за да не стане „покрай наш Илия и Свети Илия“...  Има различни видове национализъм и аз не приемам априори, че национализмът е нещо негативно, напротив. Защото националист и ксенофоб са две различни неща. Има огромна разлика между българския възрожденски проевропейски и просвещенски национализъм и ... антиевропейския, агресивен, креслив псевдо-национализъм на „Атака“ и на други подобни партийки.

Национализъм, който е изолационистки, ксенофобски, фанатичен, агресивен, милитаристичен, експазионистичен или месиански, е достоен за презрение.

Той няма нищо общо с разбиранията на големите ни възрожденски националисти като Васил Левски, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов и т.н.

Но какво лошо има в просветения демократичен национализъм, без отричане на правото и на другите да обичат и ценят доброто в страните си, без фаворизиране и фетишизиране на собствената държава или народ, без месиански бълнувания?

Какво лошо има човек да изпитва обич към родното, гордост и познававане на постиженията на своя народ и на своята държава, да цени добрите качества и силните страни на своята нация? Такъв национализъм е градивен и обединява хората, особено в години на изпитания.

- Какъвто е и българският национализъм до 1944 година...

- Разбира се. Българският национализъм между двете световни войни не е войнствен, нито враждебен, той не разделя, а обединява. Той е естествен израз и на родолюбие, и същевременно на съчувствие и солидарност с останалите извън пределите на България, на територията на Гърция, Турция, Югославия и Румъния българи, подложени на жестоко етническо прочистване и преследване.
Той е демократичен и градивен, а не милитаристичен и се стреми към мирен реваншизъм. Той пледира за правата на българските малцинства, особено на българите в Македония, подложени на масов и индивидуален терор и опит за претопяване. Не само българи, но и чужди журналисти като Анри Поззи и други наблюдатели свидетелстват с потрес за мъченията и издевателствата, на които гърци и сърби подлагат българите в Македония.  Обаче тогавашният българин очевидно е бил доста по-просветен, по-интелигентен и по-християнин, и от съседите си,  и от нас, днешните българи.  Затова и тогавашният български национализъм не води до омраза към всички сърби, гърци, турци и румънци, а до съчувствие към жертвите на съответната сръбска или гръцка политика и до настояване, вкл. пред Обединените нации да се облекчи съдбата им.  И е показателно за духа на тогавашните българи, че бедна и разорена България приема радушно и осигурява и подслон, и препитание на повече от половин милион бежанци! Хора, стекли се в България откъде ли не и пристигнали без нищо – дрипави, боси и гладни, изтерзани. И не само на българи, но и на арменци, а по-късно и на руснаци, украинци, кавказци, мюсюлмани, калмици, бягащи от издевателствата на болшевиките, протягат ръка тогавашните българи и ги приемат гостоприемно, за да делят оскъдния си залък с тях.  А през Втората световна война българите често отварят  домовете и сърцата си за нелегално пребиваващи у нас немски, полски, австрийски евреи. Това е истинският български дух  – доброта, любов и състрадание към ближния, а не омраза и крясъци, примитивни страхове.
Така че не национализмът трябва да ни притеснява, а псевдонационализмът, който вместо да възпитава любов към България, насажда страх,  враждебност, подозрителност и дори агресивност към другите, към различните, към чужденците.

- Смяташ ли, че кабинетът Орешарски ще издържи и кое е по-вероятно - да бъде реанимиран с нови лица или да падне? 

 - Има един много сериозен ключов въпрос, който може да се окаже „препъни камък“ и да свали това правителство. Кабинетът Орешарски не прави нищо, за да изпълни  изискванията на ЕС за енергийна диверсификация. Не знам защо това правителство упорито не предприема нищо, за да неутрализира тази неизгодна и опасна за България сделка с Русия за „Южен поток“. Но нека българските политици да са наясно, че българското общество е категорично срещу енергийната зависимост от един-единствен доставчик, особено от Русия,  която  не се свени да използва енергийните доставки за политически и икономически шантаж. Обществото в България няма да преглътне опита на било корумпирани, подкупени или просто безотговорни и неадекватни политици да предадат националните интереси на България. Не знам на какво се надяват, но ако днес протестът е рехав, хаотичен и артистично безгрижен, утре едно сериозно и конкретно искане  „Не на Южен поток“ ще изкара милиони на улицата. Хората не са глупави, те виждат колко опасна е енергийната зависимост. Затова да си опичат ума българските управляващи и да действат сега, преди да е станало късно. Още повече, че след лятото и есента идва зимата, а на тъмно и студено не се седи. А вече няма нито минутка за губене.

- Е, те сега сигурно вече се готвят за лятната си почивка...

-  Готвят се да паднат от власт. Наистина не мога да разбера това престъпно бездействие. Имат няколко спешни и неотложни задачи, от които на първо място е енергийната независимост на страната. Правителството трябва незабавно да се обърне към ЕС и заедно с други заинтересовани държави като Балтийските страни и Финландия да се договори едно разработване, например от Швеция, на специфично ядрено гориво за руските реактори в АЕЦ Козлодуй. Същевременно трябва веднага, без отлагане да се прекрати договорът за Южен поток, като неотговарящ на антимонополните изисквания на ЕС.  Що се отнася до вътрешната политика, трябва спешно да бъдат предприети активни действия за справяне с неграмотността, взела застрашителни размери в България. Всички деца на територията на страната без никакво изключение, трябва да ходят на училище. Задължителното образование е право на всяко дете и неотменимо задължение на държавата, която е длъжна да го осигури! Тази пълзяща  неграмотност дава дълготраен ефект и вече е сериозна заплаха за националната сигурност и за бъдещето на България.