Историята около освобождаването на Евгени Недев, директор на дирекция „Инвестиционни посредници” в Комисията за финансов надзор, е достойна за класически трилър. Слухове за корупция, задкулисни игри, злоупотреби с власт и безмилостни „чистки” се носят из общественото пространство.
Могъщи институции, включително ДАНС и НАП, се оказаха безсилни да стигнат до корена на проблема, и засега споделените на четири очи горчиви оплаквания на поднадзорните лица остават единствено мрачни хипотези.
Последните разкрития около г-н Недев обаче украсяват историята и с елементи от фентъзи роман. Оказва се, че властимащите, служили някога на родния регулатор, остават с непокътнатни привилегии, като същински членове на кралското семейство.
В тази корупционна монархия, веднъж сдобил се с власт, не я губиш никога, и можеш да разчиташ, че бившите ти колеги ще пренебрегнат всяко твое прегрешение, колкото и нагло да е то.
Ясно е, че г-н Недев не се страхува от евентуални санкции, защото сам той се хвали, че, въпреки предписанията на закона, е започнал работа в инвестиционния посредник Детла Сток. Нормативната рамка твърдо забранява на чиновника да служи в поднадзорно лице поне година след като е напуснал поста си заради конфликт на интереси. Разбира се, на хартия всичко е „чисто” – няма сключени договори, и според ширещите се слухове, всички плащания към бившия директор от КФН се извършват или на ръка, или през поставени фирми.
Факт е обаче, че на 2-ри юни в 10:00 сутринта г-н Недев е заснет от охранителните камери да влиза в офисите на Делта Сток.
Поредното доказателство за нарушение на закона едва ли ще разтревожи официалните институции. Инвестиционните посредници обаче с право се питат, какво уважение към Темида изпитва г-н Недев, след като нарушава предписанията седмици, след като бе освободен от дължността си? С подобен морал и етика, как ли е управлявал поверената му дирекция?
Ако се вслушаме в слуховете, ясно е как.
Като в типичен фентъзи роман, монархът храни своите фаворити и се разправя безжалостно с васалите, които не ухажват достойно кралската му особа.
Докато някои инвестиционни посредници бяха атакувани с вълни актове, повечето от които неоснователни, други, предимно свързани с Иво Прокопиев фирми, разчитаха на кралското благоволение и се изплъзваха от надзора. КНФ не само остави тези играчи без контрол, но и блокира проверки по сигнали на други институции, главно ДАНС и икономическа полиция.
Показателно е, че проведени разследвания от ДАНС и инспектората в КФН дават неедозначни резултати относно работата на дирекция „Инвестиционни посредници”.
НАП също не са доволни от отношенията си с финансовия регулатор, след като подадената от агенцията информация е изтекла, а проведените от КФН проверки, съвсем не изненадващо, са довели до глуха улица.
Да не забравяме и проблемът с изтичане на информация, който за малко да тласне България към международен скандал.
Клиенти на поднадзорните лица, някои от които чужди граждани, се оплакват, че личните им данни, включително паролите им за потвърждаване на транзакциите, са били продадени на конкуренти. Техните обвинения така и не бяха разгледани, и нищо чудно. КФН не се развълнува особено и не проведе вътрешна проверка дори когато в общественото пространство изтече конфиденциална информация, получена от партньорски организации зад граница. От КФН се надяват, че поговорката „всяко чудо за три дни” и този път ще се окаже валидна, и скандалът просто ще бъде забравен.
Забравен – но не преодолян.
В типичната монархия на КФН, когато царят абдикира, поданиците се изпълват с оптимизъм. Всички се надяват, че оттеглянето на Евгени Недев ще сложи край на проблемите в регулатора, защото неговото място бе заето от Росица Димитрова, старши експерт в периода 2011 – 2013 г. Г-жа Димитрова има уникалния шанс да изчисти името на своето ведомство и да реабилитира своите грехове, а именно административния произвол в служба на г-н Недев. И въпреки че течащата репресия в поредния набелязан посредник Булброкърс е измежду най-скандалните до момента, защото няма практика в цялата история на Комисията по време на проверка да се подменят членове на проверяващия екип поради конфликт със служители на инвестиционния посредник, надеждата умира последна.
Инвестиционните посредници, превърнали се в крепостни селяни, зависими от прищявките на висшестоящите, няма от кого да потърсят справедливост. Някои от тях прекратяват дейността си и се изнасят от България, а други се примиряват с родните реалности, и превиват гърб.
КФН продължава да мълчи, а финансовата индустрия у нас е обречена бавно и сигурно да загуби най-ценния си актив – доверието на клиентите.
Горчивите последици от своеволията на дребните чиновници в крайна сметка ще бъдат преглътнати от обедняващите българи, които и без това навикнаха да сърбат кашата на „прехода”.
В типичен фентъзи роман, сега би се появил добрият цар, който да изправи държавата отново на крака, и да утвърди законността. Горко ни, ако единствената ни надежда е да чакаме прераждането на Крали Марко...
