Загина дете в Стара Загора. Поредното дете, жертва на легитимираното безумие, царящо в България. Смъртта на Паоло беше предизвестена. Смъртта на още българчета е въпрос на време. Убиецът на Паоло е известен. Това е Георги Сапунджиев. Казват, бил бизнесмен с дебели връзки в полицията и прокуратурата.
Ако е така, моментално трябва разследващите да бъдат сменени с такива от друг град. Да се командирова и прокурор от друго място. Иначе съмненията за опорочаване на случая ще останат. За пореден път. Да се командироват и лекари, които да установят, дали Сапунджиев е бил бит, както сам твърди и дали е получил комоцио. Свидетели твърдят, че никой не му е посягал. Това трябва да стане ясно час по-скоро. Защото Сапунджиев вече твърди, че не помнел какво е станало. Не помнел...
Старозагорци засипаха с цветя мястото, където бе пролята кръвта на 4-годишното момченце. Това е израз на съпричастност, няма спор, но няма да помогне виновните да си получа заслуженото.
Ще припомня, че 4-годишният Паоло почина след като беше блъснат от джип в Стара Загора. Инцидентът стана на 2 юни, около 19.00 ч. на ул. „Кольо Ганчев" близо до училище „Васил Левски".
Детето е карало велосипед. Според свидетели джипът се е движил с висока скорост, направил обратен завой и блъснал детето. Паоло е бил с родителите и сестричката си.
На Сапунджиев - запомнете името на този човек, все още не е повдигнато обвинение. Това вероятно все пак ще стане и ще е за причиняване на смърт при транспортно произшествие. Дали в обвинението ще пише и грубо нарушение на забранителните знаци, зависи от прокурора и от още неща, с които всички в тази страна са наясно.
Медиите се втурнаха да разпитват очевидци, кмета на Стара Загора, дори съсипаните родители, за да се оформи пред обществото картината на трагедията. Напразни усилия. Цинично ще прозвучи това, което ще кажа, но за медиите мъртвият Паоло е "добра" новина. Особено по време на следизборната суша, когато дори няма подадена поне една оставка. Няма и сменен министър, а световното по футбол още не е започнало. Медиите клеймят убиеца Георги Сапунджиев, но с половин уста. Страдат и за детето, но пак от позицията на своя интерес. Знам за какво става дума, защото съм част от същите тези медии.
Емоции и вина...
Съчувствието на много българи е истинско, но безплодно. Мнозина ще се прекръстят, че злото е посегнало на други, а не на тях самите... Не е прието да се говори по този начин, но това е истината за нашата мила родна действителност.
И все пак: кой е виновникът за смъртта на Паоло? Не е само нахалният Сапунджиев, който ще изрови земята, за да се спаси. Има обаче един друг виновен, който все остава в сянка, а понякога дори му благодарим, кой знае защо. Става дума за МВР.
Старозагорската полиция вече каканиже, че били съставени актове на нарушители. Ченгетата сигурно очакват похвала и благодарност. Лъжат се. Те са били длъжни, като виждат, че нищо не се променя, да наложат железен контрол и да обезопасят мястото. Ако бяха направили това, сега Паоло щеше да е жив. Но не са, защото са едни регистратори, чиято дейност се върти около отчета. Оправданията им не струват пукната пара.
Аргументите.
Произшествието в Стара Загора се случва в зона, забранена за автомобили. Очевидци и кметът Живко Тодоров признават, че ограниченията се нарушават постоянно и безпардонно. Дори някакъв министър, на който никой не си спомня името, вероятно защото няма за какво, също паркирал на детската площадка.
Знаела ли е полицията за това? Естествено. Нали оттам непрекъснато минават униформени и други служители, включително и шефовете. Но никой не си е мръднал пръста да промени ситуацията. Да наложи контрол за спазване на закона и правилата.
Защо?
Защото:
1. Полицаите не са мотивирани да изпълняват задълженията си.
2. Дисциплината отдавна не е, а и никога не е била на нивото на нормалните държави.
3. Ченгетата нямат изгода от това да съблюдават и да налагат спазването на закона. От една страна могат да си навлекат неприятности от влиятелни нарушители и съответно от началството. От друга се лишават от възможността да си докарват допълнителен доход от същите тези нарушители.
4. Полицаите са свидетели как техните началници по веригата газят закона в случаите, когато трябва да се угажда на политици.
5. Полицаите са свидетели, как управленци и политици отсвирват закони и правила в името на властта и личната изгода. Този светъл пример следват и те.
6. Българските полицаи отдавна не се интересуват от общественото мнение, защото са зависими от конкретни началници и партийни кръгове. Данъкоплатецът им плаща заплатите, но той няма думата.
7. И последно, но не и по значение: ръководството на МВР, в лицето на политическата фигура министър Цветлин Йовчев и на професионалната - главен секретар Светлозар Лазаров съставляват две кръгли нули. Знаете какво прави това. Те са хората, които трябва да създадат организация за стриктно изпълнение на задължениета от всеки служител и на съответния контрол. Не са го направили, защото заемат постовете не заради професионалните си качества, умения и опит, а защото са удобни като изпълнители на поръки. Те могат и да го отричат, но то е видно и от самолет. Затова смъртните случаи ще продължат.
Примерите за негодност са десетки.
Ще припомня само някои от тях.
Преди два месеца 7-годишната Пламена от Русе бе пребита до смърт от родния си баща. Съседите жалеха за детето, но в същото време споделяха, че са чували отдавна писъците на битите деца. Майката разказа, че се е жалвала в полицията, но не поедвало нищо. Полицаите пък се оправдаха, че нямало писмено заявление. Но не обелиха и дума за задълженията на кварталния инспектор, който би трябвало да познава района и живущите в него като петте си пръста. Трябва, но не го е сторил. Защото не го е еня.
Студентът Стоян Балтов бе пребит до смърт в Студентски град през 2008 г. Разследването и делото се проточиха. Така и не бе повдигнат обаче въпросът, къде са били патрулиращите ченгета по време на побоя? Защо не са държали под око опасните зони, където може да възникне конфликт? По какъв маршрут се движат, на какви интервали, кой е правил инструктажа им преди дежурство и кой е задължен да упражнява контрол, ако въобще има такъв.
Същите въпроси важат и за случая пред дискотека "Соло" в центъра на София, където бяха заклани двама млади мъже: Васил Александров и Кирил Въжаров. Наръга ги с нож перничанина Илиян Тодоров, който след като получи доживотна присъда се скри и започна да пише обръщения до главния прокурор в мрежата. Къде бяха патрулиращите ченгета в онази нощ, на метри от Съдебната палата?
Ще ви върна и към 31 август 2013 г. В онази вечер пред дискотека във Враца бе брутално пребит 16-годишният Николай Димитров. Смазали го от бой охранителите Ивайло Иванов - Акулата, Калин Димитров - Скинара и Иван Каменов - Цофъра. Дни след побоя Цофъра заяви пред камери, че ако се повтори ситуацията, пак щял да млати по същия начин.
Къде бяха дежурните врачански ченгета през онази кървава нощ?
Няма да получим отговор на тези въпроси, защото никой не ги задава. А и да се зададат, споменатите по-горе Йовчев и Лазаров си имат опорни точки: правим всичко възможно, много е трудно, ще анализираме и ще набележим мерки. Тати ще ми купи колело, ама друг път... Това е стилът на сегашното ръководство.
Безумията в МВР лъснаха най-ярко в Лясковец. Една убита "барета", четирима ранени. Няма да влизам в детайли, макар че са ужасни - скоро и за тях ще стане дума.
На всички упреци се отвръща, че нямало достатъчно полицаи, заплатите били ниски и прочие глупости. Това е абсолютно невярно. Униформените са предостатъчно, а колкото до парите - преди да постъпят на служба са знаели колко ще получават и са се съгасили доброволно. Истината е, че и КАТ, и охранителните полицаи дебнат за "жертви" в храсталаците и малките улички, вместо да обезопасят опасните кръстовища, зоните до училищата и пешеходните пътеки. Шефовете знаят, но си затварят очите, защто така подчинените им си докарват нещо допълнително. Докарват и на тях.
Австрия е с население от 8,4 млн души. Федералната полиция там наброява 24 000 души. Разкриваемостта на престъпленията е около 71%.
Във Финландия живеят 5,4 млн души. Разкриваемостта на престъпленията е цели 98%!
В Швеция (9,4 млн души) - 87 %, а в Холандия (16,5 млн души) - над 69%, а конкретно за кражбите - 86%. Данните са от Helsingin Sanomat.
Мегаполисът Ню Йорк, където живеят 22,4 млн души, вече не е символ на престъпостта, както беше някога. През послените 8 години престъпността в града е спаднала с невероятните 36%. Кражбите на коли са намалели с 64%, което е световен рекорд. Глобите и наказателните постановления са скочили с 50 на сто. В момента Ню Йорк е най-безопасният за живеене голям град в САЩ. Кмет е Майкъл Блумбърг, а Полицейският департамент наброява, заедно с всички счетоводители, лаборанти и пр. служители - 35 000 души. Повтарям: за 22,4 млн население плюс 17 млн туристи всяка година. Плюс охраната на централата на ООН, където заседават и живеят около 35 000 чужденци на специален режим.
За реда в 7 милионна България отговарят 65 000 служители на МВР. Каква е тяхната успеваемост? Не им слушайте отчетите и статистиките - гледайте какво се случва край вас и с вас.
Не можем да върнем Паоло.
Нито другите жертви на умишлено създадения и поддържан хаос в страната. Те ще се множат, докато си траем и само изразяваме съболезнования. Виновните трябва да бъдат посочени и наказани. Гражданският натиск трябва да се насочи към МВР, следствие, прокуратура и съд. Няма върховенство на закона, а ние мълчим. Лъжат ни, че се борят с престъпността - пак мълчим. Пред очите ни изпълняват поръчки на политици-мафиоти - пълно мълчание. Същите мафиоти кадруват по цялата верига, назначавайки корумпирани полицаи и магистрати - гробно мълчание. Не народ, а риби! Ако някой приеме тези редове като призив за съпротива и събуждане - прав е. Мафията - политическа, полицейска и магистратска не просто е тук, в състояние на окупация сме.
Ако не възроптаем сега, ще продължат да ни мачкат и лъжат. Не ни ли писна? Ние им плащаме, дявол да го вземе, не политиците. За нас трябва да ги е грижа и пред нас да се отчитат. Ще го напомням непрекъснато. Направете го и вие.
Огнян Стефанов
