Ако не можеш да кажеш нещо ясно, по-добре не казвай нищо. Думите не са на някой национално отговорен политик или премиер в експертно коалиционно правителство, а на известния като безотгоорен баща на хард рока Ози Озбърн. Вярно, поводът за сентенцията е, ако си пил девет бири да можеш да поръчаш членоразделно десета, но "червената нишка" е ясна.
Червените у нас обаче изгубиха нишката. В момента Станишев и компания приличат на Хензел и Гретел, които пускат трохички, за да не сбъркат пътя към дома, но птичките ги изкълвават и те попадат в лапите на злата дърта вещица. Ако направите връзка между дърта и зла със столетница - няма да ви опровергавам. Всеки е свободен да си мисли каквото иска. Ето на, Лютви Местан излезе с едни гърди напред, изричайки, оригиналната, според него, фраза: Време е за кафе. С нея опакова измислените в ДПС варианти за предсрочни избори. Забрави само да каже, че въпросните три визии са съобразени повече с интересите на партията му, отколкото с тези на нацията. Но това не е нещо ново, та да ни учудва толкова много.
Последваха медийни Ах и Ох, блеснали погледи и възклицания колко мъдър и умен е мозъчният тръст на ДПС. Не, не е. Просто средата, в която функционира, е прекалено елементарна. Да изпъкнеш в такава среда не е трудно.
Реагираха и останалите партии. Бойко Борисов поиска избори сега, веднага. Янаки Стоилов се опита да умничи, като реплекира Местан, че много кафета увреждали сърцето. След това почна да каканиже какви важни неща трябвало да свърши правителството, колко те щели да бъдат народоугодни и пр. Елементарно, Уотсън... Но Янаки не е виновен, той толкова може и затова е зам.-председател на БСП, за да не застрашава никого. Въпросът е: Къде е Станишев? Защо мълчи и вдига топката на партньора си Местан. Само че Местан вече я забива в полето на столетницата, а не в противниковата половина, което е съществена ситуационна разлика.
Станишев вече удари корнтра на Местан с идеята за задължително гласуване. Мотивът не е национален, а класическо извиване на ръце. ДПС знаят, че задължителен вот ще ги прати във втората половина на класацията, където няма министерски кресла, обществени поръчки на килограм и европроекти като за свои хора. ДПС знаят също, че повечето партии ще покреят такова предложение, защото разчитат гласовете да отидат при тях. Станишев има полезен ход и той не е за подценяване. Дали ще го изиграе, е друг въпрос. Просто трябва да заговори открито, прямо и ясно. Всяка дума да означава нещо, да е конкретна и обвързана със срокове и отговорности. Отговорности пред нацията. Хората харесват откритостта и прощават стари грехове, когато някой се държи с тях като равноправен партньор, а не се прави на велик и потаен. Изглежда простичко и лесно, но не е. Иска се дупе. На "Позитано" 20 не са известни с храбростта си.
Освен това Станишев е европейски политик, поне за такъв минава, и би могъл да коригира ориенталския израз със сърбането на кафе, с европейския - сверяване на часовниците. Точно това правят в момента световните лидери от Г-7. Не пият кайве с леблебия на пясък и не дърпат от наргилето, умувайки по световните проблеми, свързани с кризата в Украйна и отношенията с Русия. Путин също не "пьет кофе", ако сте забелязали.
На БСП и липсва рефлекс. Ситуацията обаче е на оцеляване и другарите от "Позитано" 20 ще хвърлят в боя всички сили и хитрости, за да се спасят.
Докато пишех този коментар стана ясно, че Местан е контраатакувал, като е заявил, че движението няма да подкрепи задължителен вот. Има си хас... Все едно да си надянат сами примката и да ритнат столчето. За да успеят да се измъкнат от хватката на Станишев, ще трябва да направят отстъпки. Става дума за отказ от участие в сделки, изчислявани в милиони. Нищо чудно дори да бъде обсъждана съдбата на някой доста тежащ на мястото си политик... Защото май и на Доган му е писнало да се съобразява с прищевките му.
ГЕРБ бърза. Борисов настоява за светкавичен вот, за да спаси страната от гибел, както сам се изразява. Затова прие моментално идеята на Станишев за задължително гласуване. Благородно, но лисва яснота с кого ще се провежда спасителната операция. Назоваването на евентуални партньори засега тъне в мъгла и догадки. Това не върши работа, нужно е поемане на отговорност.
Бареков също иска избори час по-скоро. Той друга алтернатива няма. Колкото повече време минава от 25 май, когато ББЦ се сдоби с двама евродепутати, толкова повече ще се размива този резулат в избирателното пространство. Бързането е спасение. Ако самоизтъкването бъде сведено до поносими граници - още по-добре. В Бразилия все пак започва световното по футбол, а не карнавала с голите мацки, ако разбирате накъде бия...
"Атака" мърмори нещо в ъгъла, но не се разбира много-много какво точно казва. Волен го няма, къде е Волен? Мистерия, на която не й е времето сега. Понякога и номерата на Худини не помагат.
От Реформаторския блок набраха смелост и скокнаха с идеята в следващото управление ДПС да не припарва до властта. А дано, ама надали, както казала онази циганка в първата брачна нощ, когато младоженецът се чудел дали е девствена булката. Интелектуалната мощ не е резултат от количествено натрупване на интелектуална немощ.
Че ще има избори е ясно. Все още не е ясно точно кога. Да видим какво е казал моят помощник дес Ози по въпроса. Две случки от живота му са доста подходяща илястрация за сегашната българска ситуация. На сватбата си с Шарън Ози така се натряскал, че по пътя към младоженческия апартамент паднал и заспал в коридора. "Така пропуснах първата брачна нощ, - споделя по-късно певецът. Добре, че бях я консумирал предварително...". И още. Когато завършил гимназия Ози отишъл да работи в някаква фабрика. Майсторът, към който го прикрепили да учи занаят, му разказал бащински, че ако се труди много и упорито, някой ден и той ще стане майстор. След това му показал часовника си, който си купил след 30 години трудов стаж. Младият Ози го погледнал и казал: Работил си 30 години за часовник, който може да се открадне за 10 минути... Как се променат времената и ценностите, а?
Горе-долу по тази логична линия се движат и българските партии. Всеки път, когато сформират управление, те имитират уж свежа брачна връзка, която обаче тайно и предварително са консумирали. Освен това крадат като за световно, без да чакат натрупване на стаж и мъдрост.
Но да караме по същество. Кога точно ще бъдат предсрочните избори, не е толкова важно. Лошото е, че нито една партия не говори за национални приоритети и каузи. Нищо конкретно няма сложено на масата. А без това сме обречени да продължим пропадането, само дето ще се сменят някои от играчите в управлението.
Допреди 2007 г. за нацията имаше едно предизвикателство: влизането в ЕС. Това вече е факт. Продължаваме обаче да живеем бедно, хаосът доминира над правилата. Липсва справедливост, а правосъдната система е парализирана от корупция. Мафията е в сластна прегръдка с политиката и все по-трудно различаваме контурите на двете.
Нещата са прости, но трудни. Нацията може да се обедини единствено около идеята за висок жизнен стандарт. Този жизнен стандарт включва всичко: подем в икономиката, развитие на бизнеса, образование, здравеопазване, борба с корупцията, работещи институции, не формално гражданско общество, разцвет на селското стопанство, възраждане на селото и пр. Задължение на политиците и партиите е да посочат механизми, с които това да се постигне. Да ги назоват ясно и открито, със съответните срокове и отговорности. Нищо не е загубено, докато са живи християнските, мюсюлманските, юдейските у други цености, които се изповядват на територията, известна като България. Насаждането на разединение между населението е опит да ни държат на каишка, да сме слаби и зависими. Няма да има нов възродителен процес, нито етнически конфликт - това трябва да е ясно. Не защото не могат да бъдат разпалени, а защото няма да ги преживеем. Ще се сринем, ще загинем. Това прави етническият конфликт нереален, въпраки че витае в някои дебели глави.
Искаме тези, които заминаха да се върат, а които са тук - да останат. Така ще стане, защото няма повече накъде да отстъпваме. Запомнте това.
Нужни са ни обаче лидери. Пълна глупост са манипулациите на Протестна мрежа и други зависими НПО-та, че гражданският протест, вот или изява, не се нуждаят от водачи. Нуждаят се и още как. Повече отвсякъга имаме нужда от български Де Гол, Чърчил, Ганди, Мартин Лутър или дори Путин. Хора, около които да се обедини обществената енергия. Само така бумът, за който мечтаем, може да се случи. Нация без водачи няма шанс и късметът не я спохожда. Това, между другото, е проблемът и на Европа, и на света. Една Меркел не е достатъчна, нито Обама, защото и около двамата не всичко е достатъчно убедително.
Предсрочни избори - да, но с ясното съзнание какво искаме от тях. Статуквото е хитро, подло и може да се крие в къщичка от шоколад и пасти, както е в приказката за Хензел и Гретел. Само волята и готовността да рискуваме, ще ни спасят от превръщането ни в печено на фурна. Защото, ако не сте разбрали, повечето от партиите и техните шефове са много по-близо по манталитет до канибалите, отколкото до червения кръст и червения полумесец. Имитират бърза помощ само защото виждат във всеки от нас сочен кокал... Изглежда картите са сложени на масата. Интригата е в играчите о БСП и ДПС. Ако все пак лидерите на партиите, включително и на теи извън парламента, решат да бъдат поне малко лоялни към гражданите, може да станем свидетели на интересно и бурно развитие на нещата.
Въпросът е ние дали искаме да ни възприемат и занапред като кокал?
Борис Петков
