Тайнствен глас водил към върха Боян Петров при атаката му на Канчен-дзьонга на 20 май. Това разказа на пресконференцията си алпинистът, който записа два рекорда. Той стана първият българин, стъпил на третия по височина 8-хилядник на планетата (8586 м) и първият диабетик в света, успял да се изкатери толкова високо. И то без кислород!
„Липсата на кислород се отразява естествено върху всичко, което се случва на човек на такава ужасна височина, каза 41-годишният зооспелеолог, цитиран от "Монитор". Над 8200 метра сякаш изключих, но се появи вътрешен глас, който ми казваше – катери, давай, не се отказвай, още малко остана. Говореше ми на български, но не беше познат и в съзнанието ми не се появи никаква визуална асоциация. Имах чувството, че преследвам човек, който ме води нагоре.
Халюцинациите на такива места не са рядкост, например Меснер е рекордьор по такива според спомените му. Не знаеш какво правиш, но вървиш, вървиш и слушаш гласа. Когато се озовах на 50 метра от върха, сякаш „се включих” отново. Там температурите бяха около -25 градуса, духаше вятър със скорост 60 км/ч. И сам се изненадах, че съм прекарал толкова дълго на него – цели 48 минути. Направих обаче добри снимки. Не заради самото снимане, те са и доказателство, че съм бил там. На слизане всичко беше лесно. Гласът изчезна, а и нямах нужда от него. Но бях страшно внимателен.”
Боян Петров, който има изкачвания на Гашербрум 1 (8080 м) и на няколко метра от най-високата точка на Гашербрум 2 (8035 м) през 2009 г., признава, че на Канчендзьонга е било най-изтощителното му изпитание като алпинист. Той пристига в Непал на 6 април, включва се формално в експедицията на руснака Денис Урубко, за да премине административните препятствия. После обаче напуска групата, която ще атакува върха от север и отива от юг. На 21 април е в базовия лагер.
„На 13 май направих първия опит, но сгреших, разказа Боян. Не уцелих точния кулоар в мъглата, стигнах до 8300 м, но стана много тежко и се върнах. После разбрах, че и други са грешили кулоарите. Пътят е объркан, само стари въжета могат да те ориентират откъде трябва да минеш. Нагоре е микс от камъни, лед и сняг. Нямах подготовка за това. Но си взех урок, който ми помогна после.”
На 20 май става около 12 ч. в полунощ, към два и половина е на върха, улучил верния път, и то без да срещне никого. След 6-7 часа успява да слезе обратно. Температурите нощем са около -25 градуса, през деня – минус 20-23. Неговото изкачване на Канчен¬д¬зьонга е последно за сезона. Денис Урубко също катери солово до върха за 7 часа преди това. Общо 27 алпинисти стигат до горе, от тях 15 европейци, останалите – шерпи. Още един финландец успява да стъпи горе, като се вклинява сред шерпите – ту е сам, ту в група.
Коварната планина, подвластна на мусоните, на която условията се менят много бързо, а снегът се трупа неочаквано, обаче не го пуска. „Цели 7 дена ме валя дъжд, докато слизах, спомня си Боян. Всичко ми се събра. Джунгли, пиявици те налазват веднага, щом стъпиш на влажната земя. Този връх не те оставя нито за миг да си починеш. Трябва да си винаги нащрек.”
От цялото изпитание губи 10 килограма тегло. За диабета взема само витамини от групата В за възстановяване на нервните окончания. На два пъти получава хипогликемия, но успява да се оправи. За да тръгне към далеч по-голямото приключение.
