Идеята за въвеждане на задължително гласуване в България далеч не принадлежи на Сергей Станишев, припомня "Стандарт". През ноември 1919 г. министърът на вътрешните работи и народното здраве Александър Димитров внася в коалиционния кабинет на Александър Стамболийски проект за промяна на избирателния закон.В него се предвижда всички с право да гласуват задължително да го направят.
За негласувалите за първи път се фиксира глоба от 600 лв., а за втори път санкцията скача на 1000 лв. Лицата, които не са в състояние да платят, подлежат на затвор от 20 дни. Сурови санкции се предвиждат и за тези, които не са включени от властите в избирателните списъци, но не сигнализират навреме за направения пропуск.
Законопроектът е отхвърлен от всички опозиционни партии - и от ляво, и от дясно, но управляващите надделяват и вотът става задължителен. На 28 март 1920 г. са проведени първите парламентарни избори по новата система. 78% отиват до урните. БЗНС получава 346 949 от общо 886 652 гласа, което е 39%, но те дават на дружбашите 110 мандата от общо 229. Оказва се, че задължителното гласуване обслужва най-голямата партия.
