Само 3 грама от нановлакната, разработени от учените в Лаборатория „Биоактивни полимери“ към БАН, са достатъчни, за да свържат Земята с Луната, разстоянието между които е около 384 хил. км.
Иновативните материали от природни и синтетични полимери, получени от тези свръхтънки влакна чрез авангардната нанотехнология „електроовлакняване“, са с възможности за широко приложение в областта на медицината, отбраната, козметиката, електрониката, земеделието и др. Те могат да се използват за лечение на рани, подложки за тъканно инженерство, импланти, специални защитни военни облекла и др.
Нановлакната и изработените от тях материали бяха представени днес на специална изложба в сградата на БАН, която е посветена на 145-годишнината на Академията и на 25-годишнината на Лаборатория „Биоактивни полимери“. Експозицията бе открита от Председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров и чл.-кор. Илия Рашков, под чието ръководство в лабораторията се разработва иновативната технология.
Технологията „електроовлакняване“ се прилага от учените в лабораторията от 10 години чрез уникални собствени апаратури, които позволяват да се отлага микро- или нановлакнест нетъкат текстил върху определена повърхност с различна големина и форма. Чрез електроовлакняване е възможно да се направи превръзка директно върху открита кожна рана. Процедурата не е болезнена и позволява в превръзката да се вложат подходящи лекарствени средства, които да въздействат възможно най-ефикасно върху наранения участък. От друга страна материалите са много ефективни и в потискането на развитието на патогенни бактерии.
Новите полимерни материали могат да се използват широко и в селското стопанство, като в тях се включват полезни за растенията микроорганизми и се овлакняват корените, стъблата и листата на различни земеделски култури. Така растенията се предпазват от различни вредители и неблагоприятни външни условия, без да се пречи на тяхното подхранване, тъй като материалът е пропусклив за торовите разтвори.
Към момента с тези материали у нас се работи само на ниво експериментална дейност, но според учените от Лаборатория „Биоактивни полимери“ практическото им приложение е напълно възможно в близко бъдеще и е въпрос на инвестиция от страна на индустрията. Учените продължават да работят върху различни области на реализация на своите разработки чрез намирането на различни решения за усъвършенстване на апаратурите за електроовлакняване.
