Когато преди няколко години споменах пред колеги режисьори в Лондон, че театрите в България са празни през лятото (с изключение на няколко открити сцени), тогава (не без изненада) срещнах голямо учудване. Гледаха ме, все едно не им говорех на английски. Та нали през лятото е най-силният сезон, ме запита един шотландец с рижава коса и очакваше от мен солиден аргумент за своята теза.
Да, така е. Лятото е най-силният сезон в Лондон, а и в други градове във Великобритания. Най-касовите продукции са точно по това време. Но все пак това е Лондон, разбирането за бизнес в този космополитен град е коренно различно, но ние можем да се учим от това. Тук никой не почива, когато може да се печели. Почива се тогава, когато няма работа.
Макар и трудно, все пак успях да обясня на този мой колега (а и на останалите любопитни наоколо), че в България артистите през лятото си взимат платената годишна отпуска, защото са на щат в театрите. Артист на щат? Това понятие в Англия не съществува.
В Англия разбирането за актьорската професия е много по-различно от това в България. Всяка година театралните им школи в страната бълват хиляди добре подготвени младежи и девойки, които се пробват с желание и страст на свободния пазар. Много от тях обаче не успяват. Тук всеки сам трябва да намери своя път към славата - бил той на сцената, в киното или в телевизията. И само най-силните, най-таланливите и най-приспособимите успяват.
Много актьори работят и нещо, което им осигурява прилични и стабилни доходи, докато се явяват по кастинги или участват в малки нискобюджетни продукции. Докато пробият. И винаги имат резервен план, ако нещата не потръгнат в желаната посока.
Както споменах, в Лондон най-силният сезон е точно лятото. Не само на Уест Енд, но и на Оф-Уест Енд. Лятото, когато в България театрите са пусти, а улиците прашни.
Голяма част от най-касовите продукции в Лондон започват някъде през пролетта, преминават шумно лятото, и ако продължават да се радват на огромен интерес, остават в програмата и през есента.
Един бърз поглед на театралния афиш в Лондон веднага ще ни покаже, че в момента Кевин Спейси е на сцената на „Олд Вик тиътър" с най-популярната продукция за месеца - „Кларънс Дароу", Катлийн Търнър е в „Дъчес тиътър" с комедията „Мълглата на Бекърсфилд", а от следващя месец и Мартин Фриймън ще е в новата продукция на режисьора Джейми Лойд „Ричард III".
Лятото е сезонът, когато хората харчат най-много пари за забавления (за разлика от първите два месеца на годината, когато джобовете на обикновените граждани са празни). Затова не само моите колеги, но и аз самият не мога да разбера защо театрите в България почиват, а не работят?
Недуомявам защо артистичните директори в България не търсят някакви решения? Нормално ли е всяко лято сцените в театрите да бъдат пусти? За мен не е.
Пределно ясно е, че този специфичен български проблем не може да се реши с щатните служители в театрите, но винаги може да се намери някакво решение, ако се търси.
Не може ли да се поканят чужди театрални групи, които да използват празните сцени? Това би било добро решение (не само финансово). За продукции от Уест Енд е трудно да мечтаем, но на Оф-Уест Енд има достатъчно добри и интересни постановки, чиито продуценти биха проявили интерес, ако им се направи предложение да гостуват.
А не е ли редно театрите в България да се допитат и до своите зрители какво желаят?
Тодор Трагмар, български режисьор, който живее и работи в Англия
ploshtadslaveikov.com
