На този пленум трябва да дискутираме сериозно и да вземем ключови решения – и за нашата партия, и за държавата. На изборите за европарламент партията се представи зле. На практика хората, които ни подкрепят не излязоха да гласуват.
Знам, че това трудно може да се представи като протестен вот или наказание за нашата политика и действия. Защото те бяха полезни и донесоха промяна в живота на хората. Но не бяха достатъчни, за да накарат привържениците ни, обществото, да повярват, че това е добрия път, че сме тръгнали към промяната, която всички искахме и искаме.
Управлението е изкуството на възможното. Но не и в България, не и днес. Не и с това състояние на БСП. Затова толкова често на форумите ни през последната година говорех, че е необходимо да направим и невъзможното. Но с него не се справихме. Ние загубихме тези избори. С горчивина пред вас и пред себе си признавам – не първите. За партията, за всички нас тази загуба е болезнена. Лично за мен разочарованието е голямо. В тази кампания вложих сърце и душа, дадох всичко от себе си. За всички нас резултатът на евровота беше неочакван. Повод за анализ, за искрен разговор помежду ни, за равносметка. За вземане на решения, от които имаме нужда днес.
Но преди да стигнем до този разговор, искам да кажа какво чувствам и мисля в тази ситуация и в този момент. Защото има неща, които са по-важни от конкретния анализ. Това са принципите, заради които сме се събрали заедно. Това е вярата ни в нашата кауза, в левите идеи, в това кои сме ние. Преди всичко ТОВА трябва да си кажем в тази минута.
Виждам, всеки ден чета и слушам помията, която се излива върху нас. Не за първи път след 1989 година се опитват да ни превърнат в изкупителна жертва на всички за всички проблеми в страната, натрупани за 23 години. А и отпреди това. Посрещам с усмивка на съжаление всичко това. Но не и със страх. Не и със загуба на увереност в това, че не сме изневерили на себе си. Болката, обидата и охулването няма да унищожат БСП. Предвестниците на поредния ни крах отново ще се окажат обикновени лъжепророци.
Няма да позволя БСП да бъде унижавана, обругавана, натиквана в ъгъла. Няма да допусна моята партия да бъде поставена на колене. Нека всички, които крещят срещу нас да знаят - загубата на една битка няма да ни накара да развеем белия байрак. Когато всички си мислят, че сме най-слаби, тогава е важно да покажем силата си. Тогава трябва да покажем, че имаме кауза, че имаме принципи. И умеем да ги отстояваме. Лошата новина за онези, които злорадстват в момента е, че БСП има хъс да се бори, да отстоява гордостта си, себе си, достойнството си. В името на справедливостта и на левите идеи, в които вярваме. В последните дни наблюдавам как някои се объркват и тълкуват нашите качества като недостатъци. Нека знаят - слабост е възгордяването, смирението е мъдрост. Да, ние сме толерантни. Ние сме предвидим и коректен партньор. Но нека никой не си мисли, че това е израз на безволие или покана за злоупотреба с доверието ни. Че това може да бъде повод да бъдем притискани.
Защото освен любезна усмивка можем да покажем и сила. Трябва да е ясно, че никой не може да ни размахва пръст. Никой не може да взема нашите решения вместо нас. Няма да позволя да се мисли, че БСП може да бъде използвана като партия на ишлеме. Няма да обслужваме чужди интереси, нито ще бъдем параван за реализацията на такива. Ще носим нашата отговорност за нашите действия. От това не се плашим. Нашите рубежи ще ги отстояваме. Ние сме горда партия. С принципи и традиции. Но преди всичко сме партия с характер. Който не е обръгнал и не се е калил във вътрешните битки в БСП, той не става за политик. Сами го знаете, а и аз от собствен опит.
Поради факта, че БСП пое отговорност да направи правителство от позицията на втора политическа сила след парламентарните избори през 2013 година, партията трябваше на всяка цена да покаже силен резултат на тези европейски избори.
Анализът, който ви е представен, е достатъчно подробен. Но искам да подчертая няколко фактора:
Първо, за разлика от всички останали партии, БСП не възприе тези избори като национални. Не ги превърнахме в кауза и лична битка. Затънахме в критики и самокритики, вместо да се занимаваме с кампания и да убеждаваме хората в правотата и резултата на собствените си действия.
Сега всеки ден получавам писма и становища от страната – дръжте се. Нека да кажа обаче: Дръжте се не е състояние на духа. Можем да държим управлението, но не ако имаме подкрепа единствено на думи. Можем да сме силни, единствено ако имаме нужната подкрепа в нужния момент.
Второ, платихме цената за упорито насажданото мнение (включително и по време на кампанията), че БСП е мандатоносител, но на практика ДПС е водещата партия в управлението. За съжаление по време на мандата имаше и достатъчно реални факти, събития, поводи, които затвърдиха тези внушения. Казвам това не за да се оправдаваме с нашия партньор, а за да отчетем реалностите. Бяхме лоялен и честен партньор, но се оказахме неумели и нерешителни в упражняването на властта. Да не говорим, че сами постоянно си пречехме. За колко кадрови решения, за колко политики имахме коренно противоположни предложения, които противопоставяхме и яростно се борехме един срещу друг. За това сме си виновни само и единствено ние.
Трето, за първи път водим кампания на два фронта. АБВ не само откъсна жива плът от партията. Но доведе и до парализа на част от твърдите ни избиратели. Никой не може да изчисли размера на щетите, които ни нанесе този проект. Ако АБВ взе 90 000 леви гласа, поне още 100 000 отказаха да излязат и да гласуват.
Успехът на тези избори беше задължително условие за стабилизиране и на парламентарното мнозинство и на мандата на правителството. Не успяхме, показахме незадоволителен резултат и това отключи процесите, на които сме свидетели днес.
Загубата на изборите можеше да бъде компенсирана единствено с повече сила на БСП в управлението. Това беше моята позиция, изразена категорично пред партньорите. Трябва да призная, че тази идея не се прие с ентусиазъм. Настоявах за широк формат на консултации между двете партии, които подкрепят кабинета, за дискусия как да стабилизираме управлението, каква трябва да е формулата на кабинета, политиките, които трябва да се провеждат.
Но в момента, когато официалните разговори между БСП и ДПС по този въпрос предстоеше да започнат, точно тогава дойде пресконференцията. Не съм наивник. След резултата на евровота на всички ни стана пределно ясно, че кабинетът няма да издържи докрая. Но все пак смятах, че двете партии, които го подкрепят си дължат отговорно отношение. И трябва да спазват ролите и отговорностите си. Признавам - не очаквах от ДПС този ход - да излязат с присъда над кабинета Орешарски, основана върху хронограма от три сценария за предсрочни избори.
Искам днес да кажем ясно: заслужаваше ли си да се нагърбваме с този мандат, с риска да носим такава тежка отговорност за управлението от почти невъзможна позиция и в ненормална обществена обстановка? Нека да попитам - забравихте ли как изглеждаше България на колене? Забравихте ли демонстрацията на просташка безнаказаност, самодоволната наглост и правенето на политика с неполитически средства, което беше запазена марка на управлението на ГЕРБ? Забравихте ли страха, полицейщината, газенето на бизнеса, арогантността и безразличието към хората, стотиците хиляди прекършени съдби, унищоженото достойнство на милиони?
А спомняте ли си мълчанието на медиите и тяхната сервилност? Същите тези медии, които днес, освободени от страха, но далеч не и от зависимостите, си, се опитват да измият гузни съвести с яростно и безразборно оплюване към управлението и към БСП.
Нека си спомним лицето на онова самозабравило се авторитарно управление, което ние имахме куража и силата да прекратим. Дори и само заради това си заслужаваше да поемем отговорността за съставянето на правителство. Казвам всичко това, защото трябва да помним от къде тръгваме и накъде вървим. Битката за нормализация на България е едва в началото. И всичко, което направихме – и грижата за майките и децата, за най-бедните, и стабилизацията на регионите и общините, и свободата на инициативата, и отношението към възрастните и социално слабите.
Всичко това са каузи, които си заслужават битката. С всяко от тези постижения, с всеки резултат от нашата политика - с направеното МОЖЕМ и ТРЯБВА да се гордеем.
Трябва да кажем честно – насила не можеш да даваш, насила можеш само да вземаш!
Очаквахме хората на европейските избори да подкрепят тези политики. Това не стана. И предизвика криза в управлението, засили политическата нестабилност. Неотложно става хората да кажат ясно – какво искат да им се случи. Дали искат отново Борисов на власт, дали искат Бареков министър-председател? Всеки трябва да си носи отговорността – няма как да продължим да я носим само ние.
Наясно сме, че за дестабилизиране на обстановката работят ГЕРБ, ББЦ, Реформатори – всеки, който си поставя за основна цел властта. Всички, които са готови да пожертват и очернят България заради своя интерес.
След като нашият партньор ДПС заяви своята позиция, не можем да носим сами отговорността за съществуването и действията на правителството и то при настоящата формула на управление.
Нито министрите, нито премиера заслужават да носят самостоятелно отговорността за държавата в условията на липса на политическа подкрепа и парламентарна нестабилност. Затова, най-коректното и отговорно действие е незабавно да си подадат оставката. Веднага след преодоляване на вота на недоверие.
Смятам, че утре, в дебатите по вота на недоверие, трябва категорично да защитим резултатите от финансовата политика на правителството. То оставя фискален резерв, увеличен с близо 2 милиарда, в сравнение с наследения от Дянков. И Герб, чието управление струваше на хората 8 милиарда – 4 милиарда източен резерв и 4 милиарда нови заеми, Герб, които откраднаха 1,5 милиарда от здравето на българите, НЯМАТ НИКАКВО ПРАВО да размахват назидателно пръст нито на нас, нито на правителството.
Точно затова този вот трябва да бъде отхвърлен. В следващите дни и седмици обаче, очаквам всички министри, включително премиера, да защитят своето достойнство и свършената от тях работа. Съзнавам, че това далеч няма да компенсира липсата на медийна политика на кабинета, ако такава изобщо е имало. Но е важно най-после да се каже какво завариха министрите и какво постигнаха в тази трудна ситуация. Дължат го на БСП, дължат го на хората, дължат го и на себе си, като личности и професионалисти. Днес няма какво да губят, могат само да спечелят от своята откровеност.
БСП се е доказала като партия, отговорна към България. Затова час по-скоро трябва да дадем на хората правото да се произнесат какъв да бъде новият парламент и кой да поеме отговорност за управлението на страната, за следващия бюджет, за пътя на България, за реформите, които са нужни – в образованието, администрацията, икономиката, здравеопазването.
Хората трябва да дадат сила – независимо на коя партия, за да се постигнат резултати и да има промяна. Затова, пак повтарям, честната позиция е изборите да са незабавно. При наличието на политическа воля и отговорност на президента и на основните парламентарни и извънпарламентарни сили, срочни избори през юли са възможен и реалистичен вариант. Това е най-добрият вариант за страната. Няма нито една причина освен тънки политически /и не толкова тънки икономически/ сметки, този парламент и това правителство да продължават своята работа.
Най-голямата опасност пред страната в момента е ситуацията на нестабилност. България не може да си позволи това. Правителството е заложник на нестабилността в парламента и това създава не просто несигурност в управлението. Това поставя под риск икономическата и социалната стабилност в страната, финансовата и енергийната система, договарянето на новата финансова рамка за еврофондовете, функционирането на институциите изобщо. 3 или 4 месеца неяснота и липса на политическа стабилност ще се превърнат в агония, която ще се отрази крайно негативно на ситуацията в страната. И отново цената ще платят гражданите, бизнеса, социално слабите. А това в никакъв случай не бива да допускаме.
България няма нужда нито от парламент, нито от правителство на изкуствено дишане.
Има нужда от воля за търсене на трудни решения, от отговорност, от нова енергия и легитимност на управлението. Колкото по-бързо постигнем тази стабилност, толкова по-добре.
България има нужда от решения, не от отлагане на проблемите. Решения, които да доведат до необходимото за хората успокояване в обществото. Вярвам, че президентът, управляващите и опозицията могат да бъдат фактори на стабилността за страната, работейки именно в тази посока.. Ако е необходимо могат спешно да се променят законовите срокове така, че волята на българите да бъде чута до края на юли и България да може да има ново начало. Всички трябва да знаят – БСП не се е вкопчила във властта. Нещо повече – призоваваме всички да загърбят партийните си интереси, дребни сметки и тайни кроежи и да се обединим в общата воля да направим изборите. Готови сме на спешни консултации с всички политически сили и с Президента в името на доброто на страната. България над всичко!
Мнозина днес казват – къде сме тръгнали на спешни избори? Партията е уморена, хората са объркани, предсрочните избори са риск. Вече две седмици слушам всякакви размисли и страсти. От искания за извънреден конгрес, през пълен цикъл отчет и избори, до традиционното искане на моята и на ръководството оставка. За съжаление в БСП искането на оставки се превърна не в търсене на решение, а в прехвърляне на отговорност. Нагоре и встрани.
Аз обаче нямам намерение да позволявам на никого да ме използва за изтривалка и да се крие зад моя гръб. Нито ще се превърна в индулгенция за несвършената работа, в това число на всеки един от цялата партия. Затова днес искам да получа отговор: Имам ли доверие и мандат да организирам предстоящите избори със всички необходими промени и действия? Искам ясно произнасяне на пленума.
Да, БСП има нужда, крещяща нужда от промени. Но затова е необходима волята, упоритото и последователно действие на всички, не само на председателя. Нека всеки поеме своята отговорност. Пред себе си, пред другарите си, пред партията. Трябва да е ясно, че за промяната, за която всички говорим е нужна и обща воля и много работа. Способни ли сте да я вършите?
Не на последно място нужно е и всеки да си даде сметка, че поставянето на БСП на първо място означава отказ от много други интереси. Хайде да си го кажем честно – включително лични и икономически. В това отношение изпитваме огромна липса на честност и откритост пред партията и обществото на редица наши членове. До такава степен се вторачихме в последните години в демократизма, в това да не се скараме, да не обидим някой другар, че стигнахме до абсурдни положения. Те са видими днес: Всеки е готов да е самокритичен, но само за работата на другите и в изискванията си спрямо тях; Изкривеното ни чуство за другарство се изразява в това, че партията и неините интереси минаха на второ място – важното е да не се бъркаме в полето на „другаря”; Стигнахме до там, че защитаваме с по-голяма сила и самоотверженост близки, познати, приятели и прочее, независимо от това как тази ни позиция се отразява на партията; Разделени на групи, всеки си е оградил едно парче от партийните организации и дори сами себе си лъжем, само и само да си осигурим места в конгреса и НС, за да гарантираме конкретното си влияние, но не и това на партията; За някои изглежда, че ако сменим председателя, променяме партията. Дали това е решението? Лесно продаваем сценарий на медиите. Питам се кого заблуждаваме? Да БСП има нужда от дълбоки промени в структурите си, в организацията и начина на работа, в енергията, с която се бори за каузите си. Но някой прави ли си илюзии, че промяната е възможна само ако има воля за промяна в цялата партия. И без такава нагласа никой председател, нито какъвто и да било цикъл „Отчет и избори“, могат да променят нещата.
Искам обаче да сме наясно. За да постигнем сериозен резултат на тези избори, за да получим доверието на хората, трябва да се справим с два фундаментални проблема. Липса на самочувствие и увереност в БСП. Вярваме ли си и готови ли сме да отстояваме и защитаваме идеите и политиките си? Всеки един от нас готов ли е да се бори за тях? Докога други ще задават темите в БСП? Докога ще го позволяваме да вярваме повече на нашите опонентите или на медиите, които ни охулват и на недоброжелателите отколкото на себе си.
Искам да ви попитам - имаме ли необходимото самочувствие, за да постигнем успех? Докога ще се държим като виновни за всичко и пред всички? Докога, и когато сме на власт, и когато сме в опозиция, ще търпим партии и лидери да ни унижават, вместо да се срамуват за това, което те самите са причинили на държавата и на хората? Докога ще навеждаме глава пред арогантността и простащината? Искам от днес да сложим КРАЙ на оправдателния режим. Няма успех без самочувствие. Няма успех без самоотвержена битка.
Успехът идва само при онези, които вярват на себе си. Не при онези, които постоянно търсят виновни другаде и се оглеждат за своите лични дребни сметки. БСП има всички основания за самочувствие. Нека се погледнем в очите и да си кажем: БСП може,БСП има силна кауза, БСП трябва да се бори за нея. И да, другарю Продев, ние пак сме тук! Заради паметта, заради победите и загубите, заради битките и каузите,заради настоящето и бъдещето на децата ни.
