Мнозина днес казват – къде сме тръгнали на спешни избори? Партията е уморена, хората са объркани, предсрочните избори са риск. Вече две седмици слушам всякакви размисли и страсти. От искания за извънреден конгрес, през пълен цикъл отчет и избори, до традиционното искане на моята и на ръководството оставка. За съжаление в БСП искането на оставки се превърна не в търсене на решение, а в прехвърляне на отговорност. Нагоре и встрани.
Аз обаче нямам намерение да позволявам на никого да ме използва за изтривалка и да се крие зад моя гръб. Нито ще се превърна в индулгенция за несвършената работа, в това число на всеки един от цялата партия. Затова днес искам да получа отговор: Имам ли доверие и мандат да организирам предстоящите избори със всички необходими промени и действия? Искам ясно произнасяне на пленума.
Да, БСП има нужда, крещяща нужда от промени. Но затова е необходима волята, упоритото и последователно действие на всички, не само на председателя. Нека всеки поеме своята отговорност. Пред себе си, пред другарите си, пред партията. Трябва да е ясно, че за промяната, за която всички говорим е нужна и обща воля и много работа. Способни ли сте да я вършите?
Не на последно място нужно е и всеки да си даде сметка, че поставянето на БСП на първо място означава отказ от много други интереси. Хайде да си го кажем честно – включително лични и икономически. В това отношение изпитваме огромна липса на честност и откритост пред партията и обществото на редица наши членове. До такава степен се вторачихме в последните години в демократизма, в това да не се скараме, да не обидим някой другар, че стигнахме до абсурдни положения. Те са видими днес: Всеки е готов да е самокритичен, но само за работата на другите и в изискванията си спрямо тях; Изкривеното ни чуство за другарство се изразява в това, че партията и неините интереси минаха на второ място – важното е да не се бъркаме в полето на „другаря”; Стигнахме до там, че защитаваме с по-голяма сила и самоотверженост близки, познати, приятели и прочее, независимо от това как тази ни позиция се отразява на партията; Разделени на групи, всеки си е оградил едно парче от партийните организации и дори сами себе си лъжем, само и само да си осигурим места в конгреса и НС, за да гарантираме конкретното си влияние, но не и това на партията; За някои изглежда, че ако сменим председателя, променяме партията. Дали това е решението? Лесно продаваем сценарий на медиите. Питам се кого заблуждаваме? Да БСП има нужда от дълбоки промени в структурите си, в организацията и начина на работа, в енергията, с която се бори за каузите си. Но някой прави ли си илюзии, че промяната е възможна само ако има воля за промяна в цялата партия. И без такава нагласа никой председател, нито какъвто и да било цикъл „Отчет и избори“, могат да променят нещата.
Искам обаче да сме наясно. За да постигнем сериозен резултат на тези избори, за да получим доверието на хората, трябва да се справим с два фундаментални проблема. Липса на самочувствие и увереност в БСП. Вярваме ли си и готови ли сме да отстояваме и защитаваме идеите и политиките си? Всеки един от нас готов ли е да се бори за тях? Докога други ще задават темите в БСП? Докога ще го позволяваме да вярваме повече на нашите опонентите или на медиите, които ни охулват и на недоброжелателите отколкото на себе си.
Искам да ви попитам - имаме ли необходимото самочувствие, за да постигнем успех? Докога ще се държим като виновни за всичко и пред всички? Докога, и когато сме на власт, и когато сме в опозиция, ще търпим партии и лидери да ни унижават, вместо да се срамуват за това, което те самите са причинили на държавата и на хората? Докога ще навеждаме глава пред арогантността и простащината? Искам от днес да сложим КРАЙ на оправдателния режим. Няма успех без самочувствие. Няма успех без самоотвержена битка.
Успехът идва само при онези, които вярват на себе си. Не при онези, които постоянно търсят виновни другаде и се оглеждат за своите лични дребни сметки. БСП има всички основания за самочувствие. Нека се погледнем в очите и да си кажем: БСП може,БСП има силна кауза, БСП трябва да се бори за нея. И да, другарю Продев, ние пак сме тук! Заради паметта, заради победите и загубите, заради битките и каузите,заради настоящето и бъдещето на децата ни.
