Книгата „Грънчарят” на Валерия Андреева е увлекателно сказание за един днешен грънчар, който умело извайва не само съдове от глина, а моделира и собствения си живот, откривайки добрите истини за себе си.
Изненадващ пожар, мотив от песен, конкретен разговор, странен сън – комбинацията от всичко това провокира впускането му в тримесечно пътуване по неназовани близки и далечни земи. С пречистваща и възрадваща сила е пътуването, при което той се вглежда в различни места и хора, рисува своите първи картини, среща любовта в най-силния и всепоглъщащ вариант за него.
„Грънчарят” на Валерия Андреева е от три части. Всяка от тях е изградена от взаимно допълващи се фрагменти.
В първата част повествованието се води от автора и разказва за грънчаря – за ръцете му, които обичат глината, за диалога с глината, за пиететът към слънцето, за тримесечното пътуване на грънчаря, за част от хората, които среща.
Във втората част е използван аз-изказ - грънчарят говори от свое име. Ето част от неговите думи: „Казват ми – „грънчарят”. Почти забравих името си. Свикнах да бъда „грънчарят”. Харесва ми. То е и своеобразно признание за това, с което се занимавам. Но e и още нещо, което ми придава по-различна идентичност от собственото име.
Започнах да записвам отделни мисли по време на тримесечното си пътуване в пределите на моята страна и извън нея….
Хрумването да записвам ми допадна. Откроих такива мисли, които могат да водят напред, да бъдат светлина в мрачен ден, да връщат усмивката на лицето, да осмислят случващото се. Повечето са проверено мои, а тези с дъх на народна мъдрост са наследство от майка ми и баща ми, от бабите и дядовците, но преминали през призмата на моето светоусещане.
Включих и някои ярки впечатления, бегли спомени, които придойдоха по време на пътуването. Спомени, които преди се спотайваха като кротки, замислени риби в сенчести подмоли. Ала те се раздвижиха, изплуваха в съзнанието ми, докато изминавах километрите в това подарено време на отдих, но и време за размисъл, време за среща със себе си, време за открояване на ценни истини…”
Третата част съдържа девет писма от и до грънчаря, които допълват пъзела от същността на грънчаря.
С интригуваща фабула, уплътнени и психологически вглъбени образи, подчинени на неочаквани композиционни решения е повестта „Грънчарят” от Валерия Андреева… подтиквайки към размисъл за смисъла и преходността на човешкото битие. Читателят следи с интерес съдбата на героите, наслаждавайки се от първата страница до края на творбата на емоционално обагрен и четивен стил, е мнението за книгата на проф. д-р Лъчезар Георгиев
„Грънчарят” на Валерия Андреева напомня симфонична проза, която притчово и едновременно с това житейски реално изразява неистовия стремеж на човек да осъзнае скрития смисъл на собственото си битие, оценява и Димитър Бечев.
