Международната рейтингова агенция "Стандарт енд пуърс" (Standard&Poor‘s) понижи дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута с една стъпка от "BBB/A-2" на "BBB-/A-3". В разбиващ доклад страната ни е подложена на критика.
Ето и част от написаното в доклада:
"Политическата среда в България продължава да представлява предизвикателство за изпълнението на реформите, необходими за справяне с дълбоко вкоренени институционални и икономически проблеми. Всичко това става в условия на вял растеж и висока безработица. Затова понижаваме кредитният рейтинг на България до BBB-/A-3.
На 13 юни 2014 г. Standard & Poor е Ratings Services понижи дългосрочните суверенни кредитни рейтинги на Република България с една степен от "BBB/A-2" до "BBB-/A-3" от Перспективата е стабилна.
Понижението отразява нашият поглед върху структурните пречки пред България, които ограничават институционалната ефективност и пречат на икономическия растеж. Структурните пречки на България са свързани преди всичко с управлението, корупцията по върховенството на закона, както и справяне с неблагоприятните демографски условия и застаряване на населението. Смущения виждаме също така и в процедурата, лансирана от държавния енергиен регулатор да отмени лицензите на чуждестранни електроразпределителни дружества. Това добавя към бизнеса несигурност и изпраща силни негативни сигнали към потенциалните инвеститори. Липсва също така ефективност в управлението на държавни енергийни и железопътни компании.
Политиците на страната са изправени пред предизвикателства относно прилагането на реформите.
През по-голямата част на миналата година, управляващата коалиция от Българската социалистическа партия (БСП) и Движение за права и свободи (ДПС), бе под натиск да подаде оставка. Напрежението ескалира допълнително и след резултата от изборите за европейския парламент, в които управляващата партия от БСП се представят зле. В резултат на това, ние очакваме, че политическият пейзаж няма да бъде благоприятен за прилагане потенциално непопулярни реформи.
Икономическото възстановяване на България не е успяло да набере скорост. Реалният ръст на БВП е средно по-малко от 1% в периода 2010-2013 г. По наше мнение, признаците на възстановяване на частното потребление през първото тримесечие на 2014 г. се дължат на увеличените социални трансфери и пенсионните плащания. Вярваме, че устойчивият растеж на вътрешното търсене в България ще зависи от значително намаляване на безработицата, увеличаване кредитирането на корпоративния сектор, подпомаган от чуждестранни инвестиционни притоци, както и възстановяването в ключови експортни пазари.
Ликвидността на банковия сектор изглежда висока. Наблюдава се изпреварващ ръст на кредитирането.
Кумулативно, нетните изходящи потоци от финансовата система представлява повече от 20% от 2014 БВП. През 2013 г., тези загуби са допринесли за финансов дефицит от 3,7% от БВП на платежния баланс. Притокът на капиталовата сметка (1.2%). Ние очакваме, че тя ще остане в състояние на дефицит до края на 2015 г.
Въпреки лекото разхлабване на фискалната позиция през 2013 г., бюджетният дефицит и консолидираният държавен дълг остават високи. В режим на висока евроизация (62% от кредитите са в чуждестранна валута) се ограничава паричната гъвкавостта на Българската народна банка и способността й да действа като кредитор от последна инстанция. Българските политици са преустановили планове да се присъединят към Европейския механизъм за Exchange Rate (ERM-II)."/
