Иимам нужда да съм у дома, казва за Фрогнюз българската художничка в Словакия.
Радостина Доганова е българска художничка, която вече 18 години живее в Словакия. Родена е в град Добрич. През 1989-1994 г. учи в Художествената гимназия в Пловдив. По-късно следва в Националната художествена академия в София (1994-1996), след което продължава образованието си в Братислава в Академията за изящни изкуства, специалност „Живопис” (1996-2001).
Интервю на Ана Кочева
- Изложбата, която представяте на 18 юни в галерията на "Шипка" 6 се казва 1+1. Защо сте избрали това заглавие, какво е търсеното послание към публиката?
- Изложбата представя две творчески концепции на две художнички, родени в две различни страни – България и Словакия. Всяка една от нас е индивидуалност и затова оставаме при единиците, но нашите пътища вече много години са свързани, още по време на следването ни в Художествената академия в Братислава. Това наше приятелство и съвместна работа по естествен път повлияха и на творческите ни търсения. Резултатът не може да се измери в числа. Резултатът е среща. Среща между нас - двете авторки, среща с публиката в България. Вече повече от 18 години живея в Братислава. За мен тази изложба е завръщане у дома, идвам с картините и образите си... с пътя, който извървях досега, с мислите, които ме вълнуват... Избрах да покажа творби, които са свързани със спомените ми от родния край, с равнината на Добруджа, с горещия въздух и голямото небе, със слънчогледите... Изглежда където и да пътувам, все това търся... безкрайната равнина, гореща, палеща от слънцето, равнина...
Ксения е автор, който ме заинтригува още при запознаването ни, когато пристигнах в Братислава. Тя беше първият човек, с когото се запознах в Академията - с нея рисувахме заедно в едно ателие по време на следването ни. Още в началото бях впечетлена от нейното специфично чувство за колорит, от любовта й към чистия цвят, който сякаш се откъсва от платното и вибрира, пулсира в пространството като самостоятелна жива материя. Ксения е един чудесен колорист, който провокира с усещането си за живопис и оригиналната си палитра, затова реших да я поканя да представи творбите си с мен в София. Мисля, че подобни изложби са интересни точно с това, че се пресичат и съпоставят две различни гледни точки на автори, които работят в контекста на съвременната живопис. Затова очаквам резултатът да е среща, пътуване и завръщане едновременно...
- Вие вече доста време живеете в Словакия, следвали сте и в София, и в Братислава. Как впрочем се чувствате „навън”? Не е ли травматична смяната на дома?
- Когато живееш извън родината пред теб стои много ясно въпроса „кой съм?“. Не по-малко важно е да намериш отговора и на другия въпрос „защо съм тук, какво правя в тази страна?“... Около теб се очертават непознати контури на сгради и улици, чуждо минало... Оглеждаш се в хората, в къщите, в пейзажа и търсиш своето отражение... Търсиш своя собствен образ и отбелязваш своята „точка – място” на географска карта на другата държава, превърнала се в твой дом. Така и стана... Словакия, по-точно Братислава се превърна в мой дом, там създадох семейство и родих децата си. И вероятно тук някъде, започна истинското пътуване, което ме води към моето вътрешно „аз“, към мен самата... Пътуване по различните културни пътечки, което те връща към дома на душата, към собствената културна идентичност. Път, по който бавно събираш частиците от своя творчески образ. Трудно бих определила какво точно се промени в мен. Картините ми рефлектират най-точно тази промяна. Изкуствоведката Ксения Летрихова, която бе куратор на последната ми изложба, смята, че творчеството ми носи в себе си различна емоционалност и творческо светоусещане, повлияно от миналото, от културната среда, в която съм израснала. Светоусещане, което днес, след години, прекарани в Словакия, по естествен път се преплита с творчески импулси и тенденции, характерни за локалното културно пространство.
- Разкажете повече за картините, които представяте на българската публика?
- Картините, които представям, са създадени през последните пет години и рефлектират промените, трансформациите, развитието на стила и художествения образ във времето. В отделните цикли от картини се виждат стъпките, пътят, който съм изминала в посока към абстрактната живопис. Път, който започва с реалния образ, с наблюдение на обекти, на пейзажа и преминава към вътрешното, към личното преживяване и преосмисляне на видяното, което води към нова художествена интерпретация, към нов пластичен език, към абстрактната картина. Отражения от миналото и настоящето, спомени, усещания и представи, вписани в природата – това са моите теми. Пейзажът, като синоним на емоциите, е в основата на моята творческа концепция. В творбите присъстват мислите ми, спомените ми - широките слънчогледови полета на родна Добруджа, далечният хоризонт... Слънчогледи, в които се разчитат аналогии с човешките съдби – от растежа с високо вдигнати глави, обърнати към слънцето до зрелостта и времето, в което постепенно се накланят надолу и завършват пътя си като изсъхнало стърнище. Друга тема, която вече дълго време ме вдъхновява, е водата. Откакто живея в Братислава, река Дунав се превърна за мен в „път към дома ми“, към родината. Обичам да наблюдавам водата на реката в нейното вечно движение, стремглава, непокорна, променяща се непрекъснато в нови цветове и живописни тонове... Силна, мощна, неспирна е тази вечна река...
- Участвахте впрочем в първото издание на изложбата „Толкова близо и толкова далеч...“, която вече стана творческа матрица за популяризиране на съвременни български творци от чужбина в нашето културно пространство. Какво Ви донесе на Вас персонално това участие?
- За мен това беше добра възможност да покажа творбите си в София. До този момент не бях излагала картини тук. Концепцията на изложбата ме заинтригува, защото очаквах, че ще се срещна и с други художници, които като мен живеят зад граница. Така и стана... и съм благодарна на организаторите, че това се случи. В личен аспект тази изложба ми напомни отново, че е важно за мен да присъствам и в България, да бъда тук с картините си, да рисувам тук... Затова предприех някои стъпки и сега имам малко ателие и в България, за да мога да работя, когато си идвам през лятото. Това е - имам нужда да съм у дома.
Слънчогледи на Радостина
Звяр в синьо на Ксения
