План със спешни за изпълнение мерки, който се простира до септември, се очаква да представи премиерът Пламен Орешарски пред Консултативния съвет по национална сигурност, свикан от президента Росен Плевнелиев във вторник.
На него трябва да бъдат обсъдени датата на предсрочните избори, проблемите с "Южен поток" и спрените еврофондове.
Веднага след като лидерът на БСП Сергей Станишев обяви курс към бързи предсрочни избори, премиерът е получил от министрите си по пет неотложни задачи, които трябва да бъдат изпълнени максимално бързо, за да не претърпи страната ни загуби, съобщава пред "24 часа" член на правителството.
Министрите вече са представили пред Орешарски приоритетите в своите области. Те били разпределени в график до края на юли и до октомври. Обвързани са със срокове на процедури, които са в ход, както и с поети ангажименти пред Европейската комисия.
Затова лидерът на БСП Сергей Станишев щял да настоява пред президента и останалите политически сили да поемат гаранции, че приоритетите за следващите месеци ще бъдат реализирани от евентуален служебен кабинет. Ако получи съгласие, сегашният кабинет ще се разпусне в последните дни на парламентарната сесия през юли. В противен случай предсрочните избори можело да се отложат за по-късна есен.
Най-важната задача пред кабинета е реализирането на международните пазари на дългова емисия на стойност 3 млрд. лв. Това е и основната точка в плана за действие на финансовия министър Петър Чобанов. Ако емисията не бъде реализирана през лятото или най-късно през септември, щяла да се забави работата по бюджета за следващата година. Причината е, че нейните параметри като лихва, падежи и др., трябвало да се заложат в Закона за бюджета. Ако това не стане, през януари държавата няма да може да покрива вътрешните плащания, както и обслужването на външния дълг.
Освен това за трите чужди банки, с които правителството има подписан договор за продажба на новия дълг, било по-сигурно да не финализират сделката с министър в оставка.
Съществени реформи предстоят в кратки срокове и в здравеопазването. Министърката Таня Андреева много държала на реформа в болниците и приемане на внесения вече от правителството здравен закон, който обаче бе бламиран на първо четене от ресорната комисия в парламента. Тези промени са свързани с партньорското споразумение с Еврокомисията.
В момента тече процедурата по закупуване на 30 нови линейки за спешната помощ, като е задвижено изтеглянето на заем и ако не се подпише до септември, ще бъде спрян.
Има отпуснати 12 млн. лв. от Правителствената инвестиционна програма за въвеждане от догодина на електронното здравеопазване, което също е сред приоритетите на правителството.
Таня Андреева е планирала до края на годината и оборудване на онкологичните центрове с нова техника.
Вицепремиерът Даниела Бобева е включила в своите приоритети държавните фирми и ускоряване на инвестициите.
Военният министър Ангел Найденов пък настоява правителството да вземе решение за покупка на нови изтребители за ВВС. Причината е, че модернизацията на бойните самолети е била обещана пред партньорите от НАТО и нямало да се погледне с добро око, ако България не спази ангажимента да започне процедурата.
Сред главните мерки с хоризонт месец септември е и приключване на процедурата по подписване на споразумение за партньорство с ЕК за периода 2014-2020 г. Само преди седмица комисията върна българското предложение със сериозни забележки. Ако те не бъдат изчистени, е възможно България да не получи достъп до голяма част от заделените за страната ни еврофондове в следващите 2 години.
Изчистване на собствеността върху водопроводите и канализацията и довършване на процеса на създаване на ВиК асоциации е една от главните мерки, свързани с успешното приключване на преговорите с комисията, разказа член на правителството.
В образованието пък е набелязано въвеждането на единни учебници за началния курс.
Освен това заради еврофондовете спешно трябва да бъде приета и стратегия за развитие на науката и да се пристъпи към окрупняване на университети.
28 септември - това е най-вероятната дата за провеждането на предсрочните избори, около която се очаква да се обединят участниците в КСНС при президента Росен Плевнелиев. Датата бе лансирана най-напред от ГЕРБ, след което държавният глава споменал “края на септември” като най-реалистичен вариант за избори на срещата си с избраните за евродепутати. Преди 2 дни като най-обсъждана я посочи и шефът на парламента Михаил Миков.
Другата възможна дата е 5 октомври. Споменавани са и датите 7 и 21 септември, но 14-и е изключен, понеже е на прага на новата учебна година.