Петровият пост е най-краткият от постите през годината, само 13 дни - от 16 до 29 юни, когато Църквата празнува светите апостоли Петър и Павел. Петровият пост не е толкова строг, колкото Великденският. Разрешава се риба, освен в сряда и петък, и на 24 юни - Рождество на свети Йоан Кръстител - Еньовден, 24 юни, може да се пие вино.Петровият пост започва винаги от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни.
Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост, пише pravoslavieto.com.
Вече сме изживели радостните дни на Възкресението, припомнили сме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е сред Своите верни последователи, станали сме свидетели на Възнесението и слизането на Светия Дух. Според канона, погълнати от ежедневието през следващите дни, хората загубват смирението си, започват да се гневят, да се страхуват, става угрижени и притеснени. Затова им се дава Петровият пост - за спасение. Навремето са го наричали "Пост за Петдесетница". Казват му още "Апостолски".
Петровият пост припомня страданията на първите християни и различните християнски служения. Той е напомняне и за опасността да се върнем към живот без Бога, ако не сме постоянно бдителни, ако изоставим вътрешната си самодисциплина, ако животът ни не е постоянен духовен подвиг.
"След продължителния празник Петдесетница постът е особено необходим, та чрез този подвиг да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух", пише Св. Лъв Велики. След истинското празненство, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, обикновено следва всенароден пост, благодетелно установен за лечение на душите и телата, поради което следва да го провеждаме с нужното благоговение.
"Разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота", казват отците. Препоръчват да се ходи на църква и миряните да участват в богослуженията.
