Борислав Сарафов подаде оставка като заместник-главен прокурор. Такава дописка пуснахме вчера във Фрог нюз. Посещенията и коментарите заваляха като поройните дъждове, които стряскат родината от дни и седмици. Не закъсняха и обажданията на колеги, хора от магистратурата, както и от високите етажи на държавата.
"Вярно ли е, откъде научихте", - питаха всички. Оказа се, че мнозина са прочели само първите изречения и това им е било достатъчно. Няма да описвам разочарованието на някои, когато научаваха, че всъщност няма оставка, а малък журналистически експеримент с елементи на провокация.
На следващия ден се обадиха магистрати и споделиха, че Борислав Сарафов бил спрян от охраната на входа на Съдебната палата, защото момчетата мислели, че наистина е напуснал. Не разбрахме дали се шегуват или наистина е станало недоразумение.
Представител на Главна прокуратура пък ни упрекна, че не сме попитали където трябва дали наистина има такава оставка и съобщението е произвело бомбен ефект - звъняли магистрати от всички инстанции и питали какво е положението. И те, оказва се, прочели дописката до половината. Дали?
За тях поясняваме, че във втората част на текста има уточнение, че няма подадена оставка, защото за подобно действие са нужни някои условия. В случая те не са налице.
От своя страна попитахме лицето от Главна прокуратура, което вежливо ни намекна, че сме прекрачили в полето на некоректността, т.е. сгазили сме лука, каква е разликата между невярното медийно съобщение и тайните арести, извършвани без никакви доказателства, както и обвиненията за организиране и опит за убийство съшити с бели конци. Мълчание... Разликата е, че в нашия случай потърпевш е само г-н Сарафов и вероятно близките му, а във втория - много, много повече хора. Без да броим насаждането на масов страх от репресивни мерки и фалшиви обвинения, които могат да са дори с фатални последици.
Но ние сме възпитани хора и се извиняваме на г-н Борислав Сарафов за дискомфорта, който му е причинило нашето писание. Целта бе той да почувства колко кофти е да те забъркат в неистини. Дано си е представил и как неистините, използвани за зли цели и болни амбиции съсипват човешки съдби. Дано... Защото не е достатъчно да казваш, че си служител на закона, трябва да го вярваш и доказваш всекидневно. Чуеш ли край теб шепот, че вършиш грешни неща, че се поддаваш на съблазните на дявола, значи си кривнал от правия път. Огледай се, ослушай се и тогава продължи.
В "онази" дописка споменахме морала и цитирахме какво са казали за него трима мъдри мъже.
Този път ще насочим вниманието на читатели и магистрати към моралната категория доблест. Няма обаче да повтаряме изтъркани дефиниции, а ще се доверим на други световни умове.
Сервантес: "Жестокостта не може да е спътница на доблестта".
Гьоте: "На доблест не могат да те научат, но и не могат да ти я вземат, ако я имаш".
И Дон Педро Калдерон: Съдбата винаги е на страната на храбрите и доблестните.
Ще прибавим скромно: Една оставка понякога е по-важна и сладка от всички постове, зависимости и произтичащите от тях облаги. Защото означава свобода.
Всъщност народът го е казал най-точно: С какъвто се събереш - такъв ставаш.
Анадънму? (Вече някой от ДПС Му го е превел...)
